Решение № 10035 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2747/2019 г.

Решение № 10035 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2747/2019 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Рихтeр от [населено място], чрез адв. М. Цветкова от Адвокатска колегия гр. София против Решение № 7935/28.12.2018 г., постановено по адм. дело № 7897/2018 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата й против Решение № 1040 – 21 – 306/22.06.2018 г. на директора на ТП на НОИ - София град, с което е потвърдено Разпореждане № 214 – 00 – 1282 – 9/17.05.2018 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване за отказ от изплащане на парично обезщетение за безработица. Изтъква съображения, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съдът да отмени обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново по същество на правния спор, с което жалбата да бъде уважена. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ – София град изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението на административния съд. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за основателна, а обжалваното решение за неправилно, тъй като противоречи на материалноправните норми и на това основание следва да бъде отменено. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебно оспорване пред Административен съд София – град е било Решение № 1040 – 21 – 306/22.06.2018 г. на директора на ТП на НОИ - София град, с което е потвърдено Разпореждане № 214 – 00 – 1282 – 9/17.05.2018 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за отказ от изплащане на парично обезщетение за безработица (ПОБ). Като мотив длъжностното лице е изтъкнало, че на М. Рихтер не се следва ПОБ, тъй като за периода, за който същото първоначално е било отпуснато (27.11.2017 г. – 26.09.2018 г.), тя е получавала пенсия от Украйна. От приетите за установени относими факти административният съд е констатирал, че на М. Рихтер е било прекратено служебното правоотношение с Национална агенция по приходите, считано от дата 27.11.2017 г., поради съкращаване на длъжността (чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл). Лицето е подало заявление на 05.02.2018 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица. Към заявлението фигурира опис на документи (лист 35 от първоинстанционното дело), видно от който общият й осигурителен стаж от трета категория труд възлиза на 30 години и 1 ден. Лицето представя декларация от 05.02.2017 г. (лист 36 от първоинстанционното дело), в която декларира, че във връзка с преценка правото на парично обезщетение за безработица и придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране, има общ трудов стаж от 30 години и 1 ден. В декларацията, която изхожда от М. Рихтер, не е деклариран стажът придобит по законодателството на Украйна (държава, с която Република България има подписан договор в областта на социалното осигуряване), така, както е посочено в т. 3 от нея. С Разпореждане № 214 – 00 – 1282 – 1/15.02.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – София град, на лицето е отпуснато ПОБ за периода от 27.11.2017 г. до 26.09.2018 г. в размер на 41, 70 лв. дневно. С Разпореждане № 214 - 00 - 1282 – 2 от същата дата 15.02.2018 г., изплащането на ПОБ е спряно, поради получаване на обезщетение по чл. 106, ал. 2 ЗДСл, а след това възобновено на 02.04.2018 година. При извършената проверка на 05.04.2018 г. във връзка със заявените права на М. Рихтер, компетентните длъжностни лица са изискали информация от Дирекция "Европейски регламенти и международни договори" при НОИ – София, относно изплащани чужди пенсии. От справката обективирана в писмо изх. № 1029 - 50 – 12909/08.05.2018 г. на НОИ се установява, че за периода 01.01.2017 г. - 31.03.2018 г. М. Рихтер е получавала пенсия от Украйна. Украинските пенсии се изплащат всяко тримесечие на календарната година съгласно чл. 8 - чл. 15 от Споразумението между НОИ на Република България и Министерството на труда и социалната политика на Украйна, за прилагане на договора между двете държави за социално подпомагане. Превежданата украинска пенсия по тримесечия в периода 01.01.2017 г. - 31.03.2018 г. е била в размери от 40, 68 лв. до 46, 63 лв. - максимум на тримесечие. На това основание е издадено Разпореждане № 214 – 00 – 1282 – 9/17.05.2018 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване за отказ от изплащане на парично обезщетение за безработица. В решението на директора на ТП на НОИ - София град се приема, че отказът за отпускане на ПОБ на осн. чл. 54а, ал. 1, т. 2 КСО е законосъобразен, тъй като длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО действа в условията на обвързана компетентност и няма възможност за преценка размера на отпусната пенсия от Украйна. Административният съд е потвърдил обжалвания акт. Решаващият мотив на съда за материалната законосъобразност на решението на директора на ТП на НОИ - София град е обстоятелството, че към дата 27.11.2017 г. М. Рихтер е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО и на това основание не й се дължи ПОБ. Съдът в мотивите си приема, че на жалбоподателката Рихтер е зачетен осигурителен стаж в Украйна за периода 15.09.1971 г. – 12.02.1977 г., който възлиза на 5 години 4 месеца и 28 дни. По българското право следва да й бъде признат 30 години и 1 ден осигурителен стаж в България. Позовавайки се на чл. 10 от договора за социално подпомагане с Украйна съдът формира съображения, че общият осигурителен стаж, който трябва да бъде зачетен на лицето е 35 години 5 месеца и 28 дни, който е в рамките на възрастта и стажа необходим и изискуем по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО за жените към 2017 г. (навършени 61 години и осигурителен стаж 35 години и 4 месеца). В заключение и при тези обстоятелства административният съд приема, че законосъобразно на лицето е отказано изплащане на ПОБ за периода 27.11.2017 г. – 26.09.2018 година. Решението е правилно. При разглеждане на делото Административен съд София – град аргументирано е обсъдил и съответно ценил всички факти от значение за спорното право. Правните изводи са обосновани с възприетите фактически установявания и изцяло се кредитират от касационната инстанция. Изложените касационни основания водещи до отмяна на съдебния акт се преценяват като неоснователни. Касационната инстанция счита, че съдът с оглед разпоредбата на чл. 168 АПК е извършил цялостна преценка на законосъобразността на акта и на основанията по чл. 146 АПК, като не се е ограничил до проверка за съответствието на акта с материалноправната норма, на основание която органът е издал акта, а е изследвал всички материални предпоставки за отпускане на ПОБ по чл. 54а, ал. 1, т. 2 КСО. Именно това е нормата, която правно регулира материалното правоотношение – предмет на оспорения административен акт, вкл. и досежно изискването лицето да не е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно относимата редакция към дата 27.11.2017 г. на чл. 54а, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 115 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването, и които съгласно т. 2 на ал. 1 от чл. 54а КСО (изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168. Материалните предпоставки за придобиване правото на ПОБ са свързани както с внасянето или дължимостта на осигурителни вноски във фонд "Безработица" за определен период от време, преди настъпване на осигурения социален риск, така и с обстоятелството лицето да не е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (пенсия за старост според законодателството на друга държава) или пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер. Основателността на претенцията се обосновава с тяхното кумулативно наличие. По делото пред административния съд не е било спорно, че на основание Протокол № 4728/07.03.2014 г. на Пенсионния фонд на Украйна, на лицето е определена пенсия за възраст (старост), в размер на 14, 27 лева месечно или 188, 93 гривни. Размерът на пенсията е изчислен според осигурителния стаж в Украйна, за периода от 15.09.1971 г. до 12.02.1977 година. С договор между Република България и Украйна за социално осигуряване (Ратифициран със закон, приет от 39-о Народно събрание на 28.11.2001 г. – ДВ, бр. 107 от 11.12.2001 г.), издаден от Министерството на труда и социалната политика, обн., ДВ, бр. 26 от 21.03.2003 г., в сила от 01.04.2003 г. се регулират възникналите социални права на гражданите на двете държави. В Раздел 2 от договора са регламентирани пенсии за инвалидност поради общо заболяване, пенсии за осигурителен стаж и възраст и наследствени пенсии. Според редакцията на чл. 10, ал. 1 ако съгласно законодателството на едната от договарящите страни правото на пенсия зависи от придобиването на определен осигурителен (трудов) стаж, компетентната институция на тази договаряща страна взема предвид, ако е необходимо, и осигурителния (трудовия) стаж, придобит съгласно законодателството на другата договаряща страна, при условие че тези стажове не съвпадат по време. Съобразно ал. 2 на чл. 10 ако законодателството на една от договарящите страни обвързва придобиването на правото на пенсия с наличието на стаж, придобит при упражняването на определена професия или при определена работа, то при отпускането на тази пенсия се взима предвид и стажът, придобит съгласно законодателството на другата договаряща страна при упражняване на същата професия или работа. Ако по този начин не се придобива право на посочената пенсия, този стаж се зачита в съответствие със законодателството на договарящата страна, отпускаща пенсията. С редакцията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 (изм. и доп. ДВ. бр. 92 от 17 ноември 2017 г.) КСО, осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва: 1. до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. - с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст; 2. до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018 г. - с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст. От 31 декември 2016 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете. За да е налице придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за жалбоподателката, същата към 2017 г. следва да има осигурителен стаж 35 години и 4 месеца, в какъвто смисъл са изложени и доводи от Административен съд Софи - град. От административната преписка по делото е видно, че българският осигурителен стаж възлиза на 30 години и 1 ден. Същият е изрично признат и деклариран от касаторката в декларация от дата 05.02.2017 г. по делото. Изчислен е в този размер и от специалиста по ПОБ – Д. Чонова в справката за стаж по документи, представени при подаване на заявлението за отпускане на ПОБ от М. Рихтер. Съгласно чл. 37, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, осигурителен стаж, придобит извън страната, се зачита съгласно разпоредбите на международен договор в областта на социалното осигуряване, по който Република България е страна. На лицето следва да се признае осигурителен стаж в Украйна - 5 години 4 месеца и 28 дни, който стаж не е бил деклариран от М. Рихтер при подаване на заявлението за отпускане на ПОБ. Стажът положен в Украйна (15.09.1971 г. – 12.02.1977 г.) не се дублира с българския осигурителен стаж (29.09.1977 г. – 27.11.2017 г. по справката на лист 35 от първоинстанционното дело) и на това основание следва да бъде зачетен (чл. 10, ал. 2 от договора с Украйна) при преценка правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по българското право и на осн. чл. 68 КСО. В случая при сумиране на общия осигурителен стаж придобит в България за така посочения период в размер на 30 години и 1 ден и този положен в Украйна от 5 години 4 месеца и 28 дни, същият възлиза на 35 години 4 месеца и 29 дни. Изчислен стажът по чл. 68, ал. 1 – ал. 2 КСО във вр. чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, който е необходим за възникване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст за жените към 2017 г., е 35 години и 4 месеца, при навършени 61 години. Жалбоподателката към 27.11.2017 г. има навършени 64 години и 2 месеца и общ осигурителен стаж придобит в България и Украйна 35 години 4 месеца и 29 дни. Следователно към датата на последното прекратяване на осигуряването М. Рихтер има придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, по смисъла на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО (вж. напр. Решение № 14597/04.12.2014 г. по адм. д. № 8783/2014 г., 6 отд. на ВАС). В допълнение следва да се посочи, че размерът на отпусната пенсия в Украйна е ирелевантен за придобитото към 27.11.2017 г. право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на М. Рихтер по българското законодателство. Върховният административен съд е имал възможността да се произнесе за дължимост на ПОБ, само при положение, че получаваната пенсия за старост в друга държава е частична по отношение на общия придобит осигурителен стаж и доход и по размер е много по-ниска от минималния размер на пенсията в Република България, като лицето не трябва да е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (Решение № 14597/04.12.2014 по адм. дело № 8783/2014 г. на ВАС, 6 отд., Решение № 4931/26.04.2016 г. по адм. дело № 9122/2015 г., на ВАС, 6 отд., Решение № 7728/25.06.2015 г., по адм. дело № 855/2015 и др. ). Само в тази хипотеза се приема, че при настъпване на осигуреното събитие "безработица" същото лице има право на заместващите доходи от парично обезщетение за безработица. В конкретния случай макар размерът на пенсията за старост отпуснат на касаторката в Украйна да е много нисък, тя е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към началната дата от периода, за който се претендира ПОБ пред българския осигурителен орган. Налице е законова забрана за съвместяване на осигурителното плащане за парично обезщетение за безработица, в случай че лицето има придобито субективно право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Идеята на законодателя е със създаденото с чл. 54а, ал. 1, т. 2, предл. първо от КСО отрицателно условие да се предотврати едновременното и припокриващо се получаване на две осигурителни плащания на две различни основания и от два различни фонда, които заместват доходите от трудова дейност при невъзможност на осигуреното лице да полага труд. Затова съобразно чл. 54д, ал. 1, т. 3 от КСО изплащането на ПОБ се прекратява с придобиване на осигурителен стаж и възраст в Република България. Старостта, причиняваща неработоспособността, изключва безработицата като причина на неработоспособността на същото лице. Затова правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст или за ранно пенсиониране изключва правото на парично обезщетение за безработица. Първоинстанционният съд законосъобразно е потвърдил атакувания административен акт, като е изложил мотиви по всички факти от съществено значение за правилното разрешаване на спора. По изложените съображения и при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение