Решение № 12520 от 9.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3691/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Христов от [населено място] срещу решение 8 от 20.01.2020 г. по адм. дело 691/2019 г. на Административен съд Стара Загора. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответната страна - кметът на община Стара Загора оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед 10-00-1790/05.09.2019 г. на кмета на община Стара Загора, с която му е наредено да премахне незаконен строеж: "Масивна жилищна сграда 52" по приложение 1 /комбинирана схема/, находяща се в УПИ I-ОДО в кв. 19а по плана на гр. Стара Загора на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ като изграден в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, административният съд приема обжалваната заповед за законосъобразна на посоченото основание за издаването й. Решението е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразно и обосновано Административен съд Стара Загора е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предписаната писмена форма. Съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. Правилен е изводът, че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазена е предвидената в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура. Изготвен е констативен акт, който е надлежно връчен на жалбоподателя. Срещу него не е подадено възражение. Правилен е изводът на съда за материална законосъобразност на оспорения административен акт. По делото безспорно е установено, че сградата е строеж по смисъла на §5, т. 38 ДР ЗУТ, пета категория, с оглед на описанието и характеристиките му, направени в констативния акт и в мотивите на заповедта. Строежът е изграден без издадени строителни книжа върху парцел, отреден за улица по стария план и УПИ общинска собственост по новия план. Следователно налице са правните основания на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ за издаване на оспорената заповед, поради което същата е постановена в съответствие с материалния закон. На следващо място, съдът е провел контрола си и по отношение на възможността строежът да се ползва със статут на търпимост, съгласно нормите на § 16, ал. 2 и отделно - по § 127 от ПЗР ЗИД ЗУТ и правилно е приел, че на процесната сграда не би могло да се предостави такъв, тъй като това би било в противоречие, както спрямо действащите норми към момента на изграждането й, така и спрямо действащите норми на ЗУТ към момента на издаването на заповедта. Съдът излага подробни мотиви за съответствие на оспорената заповед с чл. 8 ЕКЗПЧОС, които мотиви съобразно чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция. Възражението на касационния жалбоподател, че не следва да е адресат на заповедта, тъй като не е собственик на имота, е неоснователно. Съгласно чл. 225а, ал. 5 ЗУТ отговорността за премахване на незаконния строеж е на извършителя. В случая жалбоподателят не оспорва факта, че е извършител на строежа, поради което правилно е задължен да го премахне. Незаконният строеж е индивидуализиран в достатъчна степен в констативния акт и в заповедта за премахването му и няма никакъв спор по отношение на това, каква част подлежи на премахване и къде се намира. С оглед горното и предвид липсата на релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение, последното като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди С. Христов да заплати на община Стара Загора сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,