Решение № 2670 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12607/2013 г.

Решение № 2670 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12607/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК по жалба на Неделчо Димитров Тосев от с. Царацово против решение № 1576/9.07.2013 г. по адм. дело № 3971/2012 г. по описа на Административен съд-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-237/5.10.2012 г. на началника на РДНСК-ЮЦР-Пловдив за премахване на незаконен строеж: "Масивна сграда" в ПИ № 780 по плана на с. Царацово, с идентификатор 78080.51.274 по КККР на селото. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отмени заповедта като незаконосъобразна. Ответната страна началник на РДНСК Южен централен район не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за изцяло законосъобразна, а постановения за премахване строеж за незаконен и нетърпим. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. В оспорената заповед строежът, чието премахване е разпоредено, е описан като "масивна сграда" с приблизителни размери дължина 11м, ширина 5м и кота стреха 3,5м. Не е отразено точното му разположение в имота, предназначението и времето на извършване. Такива липсват и в констативния акт с окомерна скица, въз основа на който е издадена заповедта. Това в случая е съществен порок в съдържанието на заповедта, доколкото без тези данни не може да се индивидуализира строежа и той по категоричен начин да се разграничи от останалите строежи в имота. В нот. акт от 1995 г. за собственост на касатора в имота са описани едноетажна жилищна сграда и стопански постройки. В скицата на ПИ-извадка от действащата КК са нанесени три сгради, самостоятелни обекти на кадастъра-жилищна сграда-еднофамилна от 63 кв. м., селскостопанска сграда с площ 74 кв. м. и селскостопанска сграда с площ от 68 кв. м. Никоя от тези сгради няма приблизителни размери като описаната в оспорената заповед, поради което не може да се направи категоричен извод за идентичност. Неправилно и необосновано е прието от първоинстанционния съд, че сградата, подлежаща на премахване е с идентификатор 78080.51.324.3, за която няма издадено удостоверение за търпимост по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Съдът не може да допълва мотивите на административния орган и да изследва фактически обстоятелства, които не са основания за издаване на заповедта. Законосъобразността на административния акт се преценява само спрямо фактите, които са основания за издаването му. Административният орган не е установил и посочил в заповедта и периода на извършване на строежа, който е от значение при преценката за негова търпимост при условията на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Това също води до незаконосъобразност. Като е приел противното, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество за отмяна на незаконосъобразната заповед. При този изход на делото разноските са в тежест на административния орган, издал отменения акт и следва да се присъдят в полза на касатора, който е направил своевременно искане за това и е доказал плащането на адв. Възнаграждения общо в размер на 600 лв и 15 лв държавна такса. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1АПК Върховният административен съд, второ отделение,