Решение № 17255 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12698/2013 г.

Решение № 17255 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12698/2013 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Владимир Николов Дреновски от гр. София срещу решение № 4406 от 02.07.2013 г., постановено по адм. дело № 10542/2012 г. по описа на Административен съд София - град. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отмяната му. В съдебно заседание касационният жалбоподател се явява лично, поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответникът - директорът на СУ "Социално осигуряване", чрез депозирано до съда писмено възражение, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Владимир Дреновски срещу решение № РО-688 от 15.10.2012 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване", с което е оставено в сила разпореждане № 3708282004 от 23.07.2012 г. на ръководител "ПО". За да постанови този правен резултат административният съд е приел, че индивидуалният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, точно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото се установява, че със заявление № МП-14045 от 09.02.2012 г. Владимир Дреновски е поискал да му бъде отпусната социална пенсия за инвалидност, като е представил Експертно решение на ТЕЛК № 0176 от 24.01.2012 г. с отбелязано състояние до експертизата 30 % трайно намалена работоспособност и с определен процент трайно намалена работоспособност, вид и степен на увреждане 81 на сто, като по причина на общо заболяване са определени 68 % и по причина военна инвалидност - 51, 5 %. По това заявление е било постановено разпореждане № 3708282004 от 16.03.2012 г. на ръководител "ПО", с което на жалбоподателя е отпусната социална пенсия за инвалидност, считано от 09.01.2012 г. - датата на инвалидизиране за общо заболяване. С молба № МП - 38109 от 24.04.2012 г. Владимир Дреновски поискал да му бъде възстановена военноинвалидната пенсия, която твърди, че е получавал във Враца. След преценка на събраните доказателства е издадено процесното разпореждане № 3708282004 от 23.07.2012 г., с което на Дреновски е отпусната исканата лична пенсия за военна инвалидност, считано от 24.01.2012 г. - датата на постановяване на ЕР на ТЕЛК. Това разпореждане е било обжалвано от жалбоподателя и е било потвърдено с решение № РО-688 от 15.10.2012 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване". Жалбоподателят твърди, че е бил подал молба до ТЕЛК София на 12.02.2002 г. и поради това е трябвало да му бъде отпусната лична пенсия за военна инвалидност от тази дата, а не от 24.01.2012 г. Такава молба обаче не е била представена нито в хода на административното производство, нито пред първоинстанционния съд. Също така не е представено експертно решение по тази молба. В чл. 85, ал. 1 и ал. 2 от КСО са посочени основанията, които дават право на получаване на пенсия за военна инвалидност, както и кръга от лица, които могат да претендират. Видно от чл. 86, ал. 1 от КСО императивното основание за отпускане на пенсия за военна инвалидност е намалена работоспособност вследствие на увреждане, което да бъде 50 % и над 50 %, удостоверено по законоустановен ред с експертиза на трайно намалена работоспособност /ТНР/. С експертно решение на ТЕЛК № 0176 от 24.01.2012 г. е отразено състоянието на жалбоподателя Дреновски, като е констатирана 81 % степен на увреждане след преосвидетелстване, като по причина на общо заболяване са определени 68 % и по причина военна инвалидност - 51, 5 %. В ЕР е отбелязано, че първоначалното му състояние до експертизата е било определено на 30 % трайно намалена работоспособност /ТНР/, което доказва, че жалбоподателят не е имал право на пенсия за военна инвалидност преди цитираната дата. Съгласно чл. 94, ал. 3 от КСО пенсия за инвалидност се отпуска от датата на заявлението до ТЕЛК (НЕЛК), ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК). Установява се, че Владимир Дреновски е получил експертно решение на ТЕЛК № 0176 на 24.01.2012 г., като същото е влязло в сила на 08.02.2012 г. Същият е подал молба за пенсия за военна инвалидност на 24.04.2012 г., т. е. след изтичане на визирания едномесечен срок по чл. 94, ал. 3 КСО. При тези данни правилно административният съд е приел, че пенсията на жалбоподателя правилно е отпусната от 24.01.2012 г. - датата на придобиване на правото на исканата пенсия на основание чл. 94, ал. 1 КСО. Изводите на административния съд са правилни и напълно се споделят от настоящата инстанция. Поради това настоящият съдебен състав счита, че решението на Административен съд София - град е правилно и не страда от наведените с касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,