Решение № 1754 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11639/2009 г.

Решение № 1754 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11639/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Илиана Савова, в качеството й на процесуален представител на Лилия Георгиева Ивачева от гр. София, против решение от 6.08.2007 г. на Софийски градски съд, Административна колегия, III А състав, постановено по адм. дело № 3683/2005 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-09-2-218/3.10.2005 г. на кмета на район "Триадица" - Столична община, с която на основание чл. 46, ал. 2 ЗОС и чл. 33, ал. 1, т. 1 от НРУУОЖТСО е отменена заповед за настаняване № 329/6.12.1982 г. и е прекратен сключен въз основа на нея договор за наем от 1.11.1999 г. В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконност на решението, поради лишаване от права на защита. Ответната страна - кмет на район "Триадица" - СО не взема становище. В хода на производството Лилия Иванчева умира и като касатори са конституирани наследниците й - Александър Лилиев Иванчев, Божидар Лилиев Иванчев, Димитър Джеймс Дака, Клемент Лилиев Иванчев, Даниела Дойчинова Тенекеджан и Емануел Лилиев Иванчев. Същите редовно призовани, не се явяват и не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение по административен спор, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема обжалваната заповед за прекратяване на наемно правоотношение за ползване на общинско жилище за законосъобразна - издадена от компетентен орган, в предписаната в чл. 46, ал. 2, изр. 2 ЗОС форма, без съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие със специалната материално разпоредба на чл. 46 ЗОС и целта на закона. Доводите на жалбоподателката относно тежко материално, социално и здравословно състояние, са отчетени от решаващия състав като ирелевантни за предмета на делото. Решението е валидно, допустимо и правилно. Софийският градски съд е установил правилно и въз основа на представените от страните доказателства относимите по делото факти и е достигнал до верни и законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция. По делото безспорно е установено, че жалбоподателката и четиричленното й семейство са настанени в апартамент № 1, в гр. София, кв. "Иван Вазов", ул. "Крайще", бл. 37, със заповед за настаняване № 329/6.12.1982. Въз основа на настанителната заповед е сключен договор за наем № 187 от 1.11.1999 г. с 3-годишен срок на действие, в който е уговорено, че ще бъде прекратен при неплащане на наемната цена за повече от два месеца. С обжалваната заповед на основание чл. 46, ал. 2 ЗОС едностранно е отменена настанителната заповед и е прекратено наемното правоотношение, поради неплащане от наемателката на наемната цена за периода 1.02.21996 г. до 30.09.2005 г. в размер общо 2 928,67 лв. В тежест на жалбоподателката е установяването на положителния факт на погасяване чрез плащане на наемната цена. При липсата на доказателства за това, правилно съдът приема за установени непогасени задължения на наемателката за период повече от два месеца. Поради това за наемодателя е възникнало потестативното право едностранно да прекрати наемното правоотношение на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОС, което е упражнено с обжалваната заповед. Видно от представения АОС № 208/30.06.1997 г. наетият имот е актуван като частна общинска собственост и няма данни за промяна в собствеността. С оглед така установените фактически обстоятелства правилни се явяват правните изводи на съда за законосъобразност на обжалваната заповед на всички основания по чл. 146 АПК. При наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОС прекратяването на наемното правоотношение едностранно от административния орган е законосъобразно. Правилно първоинстанционният съд е отчел като ирелевантни към предмета на спора обстоятелствата свързани със здравословното състояние на наемателката и синовете й, както и тежкото й имуществено състояние. По тези съображения настоящият състав счита, че обжалваното решение не страда от пороци, които съставляват касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,