Решение № 21 от 15.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 711/2008 г.

Решение № 21 от 15.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 711/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Емилия Василева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "б" от ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г./ и чл. 213, б. "а" във връзка с § 2, ал. 2 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационни жалби на С. за колективно управление на авторски права "И", гр. С. чрез процесуалния му представител адв. В, "Б" ЕАД, гр. С. и М. С. С. - Т. срещу решение № 261 от 5.02.2008 г. по гр. д. № 1887/2007 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 3 състав. С решение от 16.03.2007 г. по т. дело № 663/2003 г. Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-10 състав е отхвърлил като неоснователен предявения от Д. "И" - организация за колективно управление на авторски права, гр. С. срещу "Б" ЕАД, гр. С. иск за заплащане на обезщетение по реда на чл. 40, ал. 7 във връзка с чл. 94 от ЗАПСП в размер общо 45 000 лв., от които 30 000 лв. - обезщетение за имуществени вреди и 15 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, поради нарушаване авторските права на Н. Й. Й. - режисьор и продуцент, член на сдружението. По повод подадена от ищеца въззивна жалба Софийски апелативен съд е отменил решението на СГС в частта, с която искът е отхвърлен за сумата 10 000 лв. и ответникът "Б" ЕАД, гр. С. е осъден да заплати на С. за колективно управление на авторски права "И", гр. С. сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от члена на сдружението Н. Й. Й. поради нарушаване на авторските му права на режисьор на документалния филм "17-ти ноември - ЗАЩО?", на основание чл. 94, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 15, т. 2, 4 и 5 от ЗАПСП /в ред. към м. ноември 2002 г./, ведно със законната лихва, считано от 17.11.2002 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 424 лв. - разноски. В останалата част решението на СГС е оставено в сила. С въззивното решение е оставена без разглеждане въззивната жалба на третото лице - помагач М. С. С. - Т. като недопустима. Касаторът "И", гр. С. в първоинстанционното производство - излага оплаквания, че решението в частта, с която е отхвърлен предявения иск за разликата над 10 000 лв. до пълния предявен размер 45 000 лв., е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Релевиран е довод, че съдът неправилно е приел, че искът за обезщетение за неимуществени вреди е завишен, като не е съобразил събраните гласни и писмени доказателства, установяващи, че Й. се е ползвал с голям авторитет на режисьор и тежко е преживявал нарушаването на авторските му права. Изложени са съображения, че въззивният съд не е отчел, че обезщетение за претърпени имуществени вреди се дължи от ответното дружество на Й. за претърпените от него вреди и в двете му качества - и като продуцент, и като режисьор. Според касатора обезщетението за имуществени вреди на Й. в качеството му на режисьор следва от чл. 94 и сл. от ЗАПСП във връзка с чл. 62, ал. 1 и чл. 19 от ЗАПСП, дължи се за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението, като имущественият еквивалент представлява размера на дължимото авторско възнаграждение и пропуснатите ползи от последващо използване. Инвокиран е довод за неправилност на извода на съда, че не се дължи обезщетение на Й. в качеството му на продуцент, като касаторът се позовава на чл. 94, чл. 62, ал. 2 и чл. 63 и сл. от ЗАПСП. Касаторът - ищец моли решението на Софийски апелативен съд да бъде отменено в отхвърлителната му част, предявеният иск да бъде изцяло уважен и претендира присъждане на направените разноски. "Б" ЕАД, гр. С. оспорва касационната жалба на "И", гр. С. Третото лице - помагач М. С. С. - Т. оспорва касационната жалба на "И", гр. С. и поддържа становище, че същата е нередовна, тъй като не съдържа изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, евентуално е неоснователна. Касаторът "Б" ЕАД, гр. С. в първоинстанционното производство - прави оплаквания, че решението в частта, с която е отменен частично първоинстанционният съдебен акт и ответникът по иска е осъден да заплати на ищеца сумата 10 000 лв. със законната лихва, е недопустимо, тъй като не е налице пасивна процесуална легитимация на ответното дружество и процесуална легитимация на ищеца да предяви процесните искови претенции. Липсата на процесуална легитимация на ответника е обоснована с твърдението, че касаторът - ответник по исковата молба е излъчил процесния филм въз основа на писмен договор с продуцент на филма и във вида, в който му е бил предоставен от този продуцент. Липсата на процесуална легитимация на ищеца според касатора се дължи на липсата на доказателства за членствено правоотношение между Н. Й. и "И". И. са евентуални доводи за неправилност на въззивното решение в осъдителната му част поради нарушение на материалния закон - чл. 63, ал. 4, чл. 94, ал. 2, т. 3 /ред. към м. ноември 2002 г./ от ЗАПСП, и поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила - решението е основано на запис, който не е част от събрания доказателствен материал - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Касаторът - ответник моли решението в осъдителната му част да бъде обезсилено и делото прекратено, евентуално да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен. "И", гр. С. оспорва касационната жалба на "Б" ЕАД, гр. С. Третото лице - помагач М. С. С. - Т. не оспорва касационната жалба на "Б" ЕАД, гр. С. и моли същата да бъде уважена. Касаторът М. С. С. - Т. поддържа становище, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Изложени са доводи за неправилност на изводите относно легитимацията на ищеца - неправилен е изводът, че не е необходимо изрично упълномощаване за водене на делото, не е достатъчно членство в дадена организация, за да се приеме, че е извършено упълномощаване за управление на авторски и сродни права. Касаторът прави оплакване за неправилна и необоснована преценка на доказателствата. По отношение на решението в частта, с която въззивната жалба на третото лице - помагач М. С. С. - Т. е оставена без разглеждане като недопустима, имащо характер на определение в посочената част, са релевирани доводи за неправилност на извода на въззивния съд, че третото лице - помагач не може да обжалва само мотивите на решението, когато то го удовлетворява като резултат. Изложени са съображения, че мотивите са източник на правни последици по отношение на третото лице - помагач и ако установеното в тях не го удовлетворява, те могат да се обжалват от третото лице - помагач отделно от решението. "И" оспорва касационната жалба на третото лице - помагач. "Б" ЕАД, гр. С. не изразява становище по касационната жалба на М. С. С. - Т. Николай Й. Й., гр. С. носител на авторското право, призован по реда на чл. 15, ал. 3 от ГПК (отм.) моли да бъде уважена жалбата на ищеца. Подробни съображения е изложил в писмена защита. Не изразява становище по отношение на касационните жалби на "Б" ЕАД, гр. С. и М. С. С. - Т. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с инвокираните касационни основания и данните по делото съобразно правомощията си по чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.), намира следното: Касационните жалби са процесуално допустими - подадени са в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) от надлежни страни в процеса, имащи интерес от обжалване на решението и са насочени срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Неоснователен е доводът на третото лице - помагач за нередовност на касационната жалба на ищеца, тъй като не били посочени основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Независимо от обстоятелството, че касационната жалба на ищеца "И" е подадена на 24.03.2008 г., същата подлежи на разглеждане по реда на отменения ГПК, предвид обстоятелството, че първата касационна жалба срещу въззивното решение е депозирана преди 1.03.2008 г. от ответната страна. При няколко касационни жалби, някои от които са подадени до 1.01.2008 г., а други след влизане в сила на новия ГПК, касационното производство по всички жалби се разглежда по реда на отменения ГПК. Относно активната легитимация на С. "И" въззивният съд е приел, че Н. Й. Й. е член и учредител на сдружението, поради което ищецът е активно легитимиран да претендира обезщетение за нарушените права на своя член. Решаващият съдебен състав се е позовал на разпоредбата на чл. 40, ал. 7 от ЗАПСП /редакция към м. ноември 2002 г./ и чл. 73 от ЗАПСП и е заключил, че е без значение кога е сключен договорът за управление на права между Н сдружение "И". Въззивният съд е констатирал, че между Н. Й. и "Б" ЕАД, гр. С. не е сключван договор за изработване на процесния документален филм, не е сключван писмен договор между Н и е сключен договор между М като продуцент и ответното дружество. Обсъждайки събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключения на вещи лица, решаващият съдебен състав е приел, че Н. Й. е извършвал продуцентска дейност - сключвал е писмени договори с определени специалисти по извършване на конкретни дейности във връзка с изработването на процесния документален филм, заплащал им е възнаграждения лично или чрез "И", извършвал е режисьорска дейност по време на целия период на създаването на филма. Въз основа на заключението на техническата експертиза, извършения от СГС оглед и свидетелските показания е установено, че при излъчването на документалния филм "17-ти ноември - ЗАЩО?" по телевизия БТВ на 17.11.2002 г. не са излъчени финалните надписи, информиращи зрителите за творческия екип, изготвил филма, а надписът, представляващ посвещение към гръцкия народ, е излъчен със скорост, непозволяваща свободното му прочитане. Неизлъчването на финалните надписи и прекъсването им заради реклама било изключително неприятно за Н. Й., който тежко преживял случая, а подобен инцидент е тежка психологическа травма за всеки автор. За да направи извод, че искът за заплащане на обезщетение за нарушаване на правата на продуцент на представлявания от ищцовото дружество Н. Й. е неоснователен, въззивният съд е приел, че не е доказано възникване на договорни отношения между "Б" ЕАД, гр. С. и Н. Й. и тъй като договорът е сключен между ответника и М. С. - Т. и готовият продукт е предаден на служител на бТВ от пълномощника на М. С. - Т., ответникът е възприемал нея като продуцент. Поради това според САС за ответника не е възникнало задължение да спазва продуцентските права на Н. Й. По отношение на авторските права на режисьора Н. Й. е прието, че същите са нарушени по два начина: 1/ нарушена е целостта на филма, като финалното посвещение на гръцкия народ е излъчено със скорост, създаваща невъзможност за четене /нарушение на правото по чл. 15, т. 5 от ЗАПСП/; 2/ не са излъчени финалните надписи, съдържащи имената на творческия екип /нарушения на права по чл. 15, т. 2, 4 и 5 от ЗАПСП/. Съдът е определил обезщетение на неимуществените вреди, претърпени от Н. Й. поради описаните нарушения на авторските му права на режисьор, в размер на 10 000 лв., и е направил извод, че в останалата му част до пълния предявен размер от 30 000 лв. искът се явява завишен. По отношение на имуществените вреди въззивната инстанция е приела, че имуществените вреди са претърпени от Н. Й. в качеството му на продуцент и не са налице основания за ангажиране отговорността на ответното дружество за нарушаване на правата на продуцента. Неоснователен е инвокираният в касационната жалба на "Б" ЕАД, гр. С. довод за недопустимост на въззивното решение поради липса на пасивна процесуална легитимация на ответното дружество и процесуална легитимация на ищеца да предяви исковите претенции. Правилно инстанцията по същество е заключила, че ищецът е активно легитимиран да претендира обезщетение за нарушените права на Н. Й., тъй като последният е член и учредител на сдружението. Законосъобразно решаващият съдебен състав се е позовал на разпоредбата на чл. 40, ал. 7 от ЗАПСП /редакция към м. ноември 2002 г./, с която изрично е въведено право на организациите за колективно управление на авторски права да представляват членовете си, сродните организации от чужбина, с които са сключили договори за взаимно представителство, и техните членове пред всички правораздавателни и административни органи при защита на поверените им за управление техни права, като могат да предприемат и от свое име всякакви юридически действия, включително да предявяват искове по чл. 94 и чл. 95 от ЗАПСП. Правилно инстанцията по същество е заключила, че съгласно действащата към датата на предявяване на иска разпоредба на чл. 73 от ЗАПСП имуществените права на артистите - изпълнители, продуцентите на звукозаписи, филмовите продуценти и радио-телевизионните организации могат да бъдат упражнявани от упълномощени от тях организации за колективно управление на права в съответствие с разпоредбите на чл. 40 от ЗАПСП. Авторите могат по свое желание да образуват организации за колективно управление на авторските права, които да договарят тяхното използване и да събират възнагражденията, които да разпределят между правоимащите. В конкретния случай Н. Й. е учредител и член на С. "И", поради което ищецът като организация за колективно управление на авторски права може да предяви иска, предмет на делото, като действа самостоятелно или от името и за сметка на своя член. Допускането на организации за колективно управление при упражняване на правата на продуцентите и на артистите-изпълнители е изрично посочено в чл. 73 от ЗАПСП. Те имат право на представителство пред съда при защитата на поверените им за управление права, предприемайки упоменатите в чл. 94 и следващите от ЗАПСП юридически действия. Неоснователен е доводът, че липсва процесуална легитимация на "Б" ЕАД, гр. С., тъй като ответното дружество е излъчило процесния филм въз основа на писмен договор с продуцент на филма и във вида, в който му е бил предоставен от този продуцент. Процесуалната легитимация на страните се определя от ищеца с исковата молба чрез твърдените в нея факти и обстоятелства и заявения петитум. В конкретния случай обстоятелствената част и петитума на исковата молба обуславят процесуалната легитимация на страните. Възражението на ответника по предявения иск, че е излъчил документалния филм въз основа на писмен договор с продуцент на филма и във вида, в който му е бил предоставен от този продуцент, се отнася до съществото на иска, до неговата основателност /неоснователност, но не и до неговата допустимост/ недопустимост. Предявени са искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер 30 000 лв. и неимуществени вреди в размер 15 000 лв. вследствие нарушаване на авторските права на Н. Й. Й. /режисьор и съпродуцент на излъчения на 17.11.2002 г. от 11,15 часа по телевизионен канал бТВ документален филм "17-ти ноември - ЗАЩО?"/. Претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер общо 30 000 лв. е обоснована с твърдението, че документалният филм е излъчен без да има подписан договор между Н ответното дружество за предоставяне на правото на излъчването му, в която е следвало да има уговорено възнаграждение, и по този начин е допуснато нарушение на чл. 18, чл. 63 и чл. 64 и сл. от ЗАПСП, в резултат на което на Й. са причинени имуществени вреди, изразяващи се в незаплатено възнаграждение на автора и материални загуби в резултат на вложени от него лични средства за създаването на филма. Претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер 15 000 лв. е обосновано с твърдението, че документалният филм е излъчен с промени в неговата цялост, без финалните кадри, които информират аудиторията за авторите на филма и творческата идея за неговото създаване, като по този начин е допуснато нарушение на чл. 15 от ЗАПСП. Изводът на въззивния съд, че Н. Й. е извършвал режисьорска и продуцентска дейност по време на целия период на създаването на документалния филм "17-ти ноември - ЗАЩО?" е правилен, обоснован и изграден въз основа на обсъждане на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност съгласно разпоредбата на чл. 188 от ГПК. (отм.). Обосновано и мотивирано въз основа на сключените между Й определени специалисти договори за извършване на определени дейности във връзка с изработването на процесния документален филм и документите за изплатени възнаграждения, въззивният съд е заключил, че Н. Й. е съпродуцент на филма. Във връзка с установяване на режисьорската дейност на Й. при създаването на филма законосъобразно решаващият съдебен състав се е позовал на свидетелските показания и презумпцията на чл. 6 от ЗАПСП /редакция към м. ноември 2002 г./, съгласно която до доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени върху произведението по обичайния за това начин. В тази насока обосновано е възприето заключението на техническата експертиза, изготвено от вещо лице инж. Р, като е съобразен и огледът, направен от първоинстанционния съд. Неоснователен е доводът на касатора "Б" ЕАД за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в обсъждане и изграждане на изводи въз основа на запис, който не е част от събрания доказателствен материал. Касетите с документалния филм "17-ти ноември - ЗАЩО?" имат характер на веществени доказателства, които с оглед специфичния предмет на доказване са допустими доказателствени средства по смисъла на глава ХIII от ГПК /отм./. Веществените доказателства се събират чрез оглед, който може да се извърши от съда или от вещи лица, или съвместно от съда в присъствието на страните. Когато огледът се прави от вещи лица, описанието се извършва в изготвеното от тях заключение, а когато огледът се прави от съда, констатациите се отразяват в протокола. Допустимо е вещественото доказателство, на което е извършен оглед, да се приложи като доказателство по делото, за което съдът се произнася с определение. В настоящия случай е извършен оглед на видеокасетите със запис на документалния филм "17-ти ноември - ЗАЩО?" от вещи лица Йордан Захариев Андонов и инж. Р, изготвени са заключения, които са представени по делото в срока съгласно чл. 157, ал. 2 от ГПК (отм.), вещите лица са изслушани в съдебни заседания съответно на 5.10.2004 г. и 25.10.2005 г. и заключенията са приети. Касетите също са приети като доказателства в съдебно заседание на 17.05.2005 г. Оглед на двете видеокасети е извършен от първоинстанционния съд в присъствието на представители на страните в съдебно заседание на 28.02.2006 г. и констатациите са отразени в протокола от заседанието. При това положение се налага изводът, че записът на филма е част от доказателствения материал, събран по визирания в отменения ГПК начин. Законосъобразно решаващият съдебен състав се е позовал на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Закона за радиото и телевизията, съгласно която радио- и телевизионните оператори са длъжни да записват предоставените за разпространение от тях програми и предавания и да съхраняват записите в продължение на 3 месеца, считано от датата на предаването /ал. 1/ и в случай, че в срока по ал. 1 постъпи искане за отговор или бъде предявен иск срещу радио- или телевизионния оператор във връзка със съдържанието на предаване или програма, записите се пазят до приключване на делото /ал. 2/. В настоящия случай искане за отговор е постъпило при ответника по иска един месец след излъчване на документалния филм, поради което за ответното дружество е съществувало задължение да съхранява записа и да го предостави на вещи лица Й. З. А. и инж. Р за изготвяне на експертизите или да го предостави на оглед от съда. Напълно законосъобразен е изводът на въззивния съд, че след като не е запазил касетата, ответникът по иска не може да се позовава на собственото си неправомерно поведение. Неизпълнението на задължението по чл. 14, ал. 2 от ЗРТ от страна на телевизионния оператор е довело до нарушаване на правото на Н. Й. на достъп до съответния архив и на копие от записа съгласно чл. 14, ал. 3 от ЗРТ. Неоснователен е доводът на касатора "Б" ЕАД за неправилност на въззивното решение в осъдителната му част поради нарушение на материалния закон - чл. 63, ал. 4, чл. 94, ал. 2, т. 3 /ред. към м. ноември 2002 г./ от ЗАПСП. Едно визуално произведение се счита за завършено, когато по споразумение между режисьора и продуцента бъде установен окончателният му вариант. За да се извършат изменения на окончателния вариант чрез добавяне, премахване или промяна на някои от елементите му, е необходимо да бъде взето съгласието на режисьора и продуцента. По делото е установено, че процесният документален филм е излъчен без финалните елементи, за което не е взето съгласие от Н. Й. като режисьор и съпродуцент. Разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от ЗАПСП /редакция към м. ноември 2002 г./, съгласно която, който наруши авторско право или сродно на него право, дължи на носителя на правото или на лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, обезщетение за причинените вреди, трябва да се разглежда като специфично проявление на общия принцип на чл. 45 от ЗЗД в областта на авторското право и сродните му права с отчитане на тяхната специфика. Законосъобразно въззивната инстанция е приела, че разпоредбата на чл. 94 от ЗАПСП /редакция към м. ноември 2002 г./ не прави разграничение междуимуществени и неимуществени вреди и поради употребения термин "причинени вреди" може да се направи извод, че подлежат на обезщетяване, както имуществените, така и неимуществените вреди. Дължимото обезщетение по чл. 94, ал. 1 от ЗАПСП /редакция към м. ноември 2002 г./ може да се търси, както за имуществени, така и за неимуществени вреди, може да обхваща, както преки загуби, така и пропуснати ползи. Определянето размера на обезщетението зависи от вида и степента на увреждането, което е сложен юридически факт, основен елемент на който е деянието. По отношение на неимуществените вреди размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД. Въззивната инстанция неправилно е посочила, че лицата, чиито права са нарушени, могат да искат от 100 до 50 000 лв. съгласно чл. 94, ал. 2 от ЗАПСП. Посоченото ограничение е съгласно изменението на ЗАПСП /ДВ бр. 77 от 2002 г./ в сила от 1.01.2003 г., поради което не намира приложение в настоящия случай. Ограничението от 70 лв. до 35 000 лв. на чл. 94, ал. 2, т. 3 от ЗАПСП /редакция ДВ, бр. 28 от 2000 г./ е относимо, когато не се претендира обезщетение за неимуществени вреди. Посочването във въззивното решение, че ал. 2 на чл. 94 дава право на съда по своя преценка да определи размера на обезщетението, не води до извод за недопустимост на решението в частта за обезщетението за неимуществени вреди. Правното основание на иска за обезщетение за неимуществени вреди е правилно определено - чл. 92, ал. 1 от ЗАПСП, като размера на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост на основание чл. 52 от ЗЗД. Като е отчел, че Й. много тежко преживял излъчването на документалния филм без неговия финал и финални надписи и бил психологически травмиран /стр. 5 от решението/, въззивният съд е определил обезщетение за причинените на Й. неимуществени вреди в размер 10 000 лв. Неправилно обаче решаващият съдебен състав е приел, че искът е неоснователен за разликата до предявения размер. От една страна, неправилно Софийски апелативен съд е възприел, че претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Й. като режисьор на документалния филм, е общо за сумата 30 000 лв. От друга страна, оставяйки в сила решението на Софийски градски съд в останалата му част, въззивният съд не е изложил мотиви защо приема за неоснователен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата до предявения размер, като по този начин е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 189, ал. 2 от ГПК (отм.). Претендираното обезщетение за неимуществени вреди, причинени на Н. Й. като режисьор поради това, че документалният филм е излъчен с промени в неговата цялост, без финалните кадри, които информират аудиторията за авторите на филма и творческата идея за неговото създаване, е в размер 15 000 лв. и тъй като за разликата над 10 000 лв. до заявените 15 000 лв. не са изложени мотиви защо съдът счита, че размерът е завишен, т. е. за неоснователността на иска в посочената част, въззивното решение в съответната част следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния за ново разглеждане от друг състав. По отношение на имуществените вреди въззивната инстанция е приела, че са претърпени от Н. Й. в качеството му на продуцент и не са налице основания за ангажиране отговорността на ответното дружество за нарушаване на правата на продуцента. Този извод е неправилен. На основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2 и чл. 65, ал. 1 от ЗАПСП /редакция към м. ноември 2002 г./ режисьорът, сценаристът, операторът и композиторът имат право да получат възнаграждение за предоставените права за размножаване на произведението, публичното му прожектиране, излъчването му по безжичен път или предаването му чрез кабел или друго техническо средство, възпроизвеждането му върху видеоносители и тяхното разпространение, както и правото да се разрешава превода, дублирането и субтитрирането на текста, а също така и отделно възнаграждение за всеки вид използване на филма. Възнагражденията за различните видове използване на произведението се дължат от съответните ползватели и могат според желанието на авторите да се получават чрез продуцента или чрез организация за колективно управление на авторски права. Възнаграждението по чл. 65 от ЗАПСП за отделните видове използване на филма е различно от възнаграждението по чл. 63 от ЗАПСП. На основание чл. 90а от ЗАПСП продуцентът има право на възнаграждение за разрешеното излъчване на филма. Законосъобразен е доводът, че за да се приеме, че за излъчващата телевизия е възникнало задължение за заплащане на продуцентско възнаграждение, следва да бъде доказано или че между продуцента и телевизията е бил сключен договор, или че съответните длъжностни лица на телевизията са били длъжни да знаят или предполагат, че продуцент, съответно съпродуцент на филма е Н. Й. Действително към 2002 г. не е съществувала презумпцията за сродното право на продуцента, въведена с изменението на ЗАПСП през 2005 г. чрез приемане на разпоредбата на чл. 72б от закона. Независимо от това Софийски апелативен съд е следвало да съобрази обстоятелството, че във финалните надписи на филма Н. Й. е посочен не само като режисьор, но и като продуцент. Анализът на този факт в съвкупност с обстоятелството, че договорът за излъчване на документален филм е сключен между "Б" ЕАД, гр. С. и М. С. - Т. преди филмът да е окончателно завършен, както и с факта, че пълномощник на третото лице - помагач е предало касетата на служител на бТВ, обуславя извод, че съответните длъжностни лица на телевизията са могли да предположат, че съпродуцент на филма е Н. Й. Следователно ответното дружество е било длъжно да вземе съгласието на съпродуцента Н. Й. за излъчване на процесния документален филм. Като не е направил това, ответникът е нарушил правата на Н. Й. като съпродуцент, поради което на основание чл. 94, ал. 1 от ЗАПСП /редакция към м. ноември 2002 г./ му дължи обезщетение за причинените вреди. Въз основа на изложените съображения решението на Софийски апелативен съд в частта, с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд в отхвърлителната част за сумата 30 000 лв. - обезщетение за имуществени вреди, е неправилно, необосновано, поради което следва да бъде отменено. Поради обстоятелството, че въззивната инстанция не е изложила мотиви какви имуществени вреди приема за доказани, делото не може да бъде решено по същество от настоящата инстанция. С оглед направеното уточнение, че имуществените вреди се изразяват в незаплатено възнаграждение на автора, представляващо пропусната полза, и вложени лични средства при създаване на филма, с които е намален патримониума на Н. Й. и които не са възстановени от ответника, представляващи претърпяна загуба, и разпоредбата на чл. 94 от ЗАПСП /редакция към м. ноември 2002 г./, въззивният съд е следвало да обсъди в съвкупност представените писмени доказателства и заключенията на вещо лице Константина Ненчева Гуляшка и въз основа на този анализ да обоснове своите изводи. Поради изложените съображения делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото, ако на решаващия съдебен състав не е ясно какви имуществени вреди се претендират и дали е заявено обезщетение за имуществени вреди, причинени на Н. Й. само като продуцент или и в качеството му на режисьор, или е заявена претенция по чл. 94, ал. 2 от ЗАПСП /редакция към м. ноември 2002 г./, съдът следва да определи срок на ищеца за уточняване на исковата молба. Решението в частта, с която въззивната жалба на третото лице - помагач М. С. С. - Т. е оставена без разглеждане като недопустима, имащо характер на определение в посочената част, е правилно. Изводът на въззивния съд, че третото лице - помагач не може да обжалва само мотивите на решението, когато то го удовлетворява като резултат, е правилен. Силата на решението спрямо привлеченото лице се определя от неговото качество на подпомагаща страна. Привлеченото лице е обвързано от силата на пресъдено нещо и може да се позове на нея в отношенията си с противната страна съобразно разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ГПК (отм.). По отношение на вътрешните отношения между подпомаганата и подпомагащата страна важи задължителната сила на мотивите съгласно чл. 179, ал. 2 от ГПК (отм.). Третото лице - помагач на страната на ответника няма правен интерес да обжалва мотивите на решението, когато предявеният иск е отхвърлен. Поради изложените съображения решението в посочената част следва да бъде оставено в сила. От друга страна, при провеждане на въззивното производство, образувано по въззивната жалба на ищеца, третото лице - помагач има възможност да изрази становището си по първоинстанционното решение и по предявения иск, активно да участва в процеса и да постигне целения резултат с постановяване на въззивното решение. С оглед изхода на спора и на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК (отм.) "Б" ЕАД, гр. С. следва да заплати на С. за колективно управление на авторски права "И", гр. С. сумата 222,22 лв. - част от заплатеното адвокатско възнаграждение за касационното производство, изчислена съответно на неоснователната част на касационната жалба на ответника. Останалите разноски, направени от страните за касационното производство, не се присъждат с настоящия съдебен акт и същите следва да бъдат съобразени при постановяване на решението по същество. Мотивиран от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.) Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение