Решение № 14964 от 27.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5873/2012 г.

Решение № 14964 от 27.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5873/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив срещу Решение № 498/2.03.2012 г., постановено по адм. дело № 213/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, в частта, с която е отменен ревизионен акт /РА/ № 241002768/5.11.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, ИРМ Стара Загора, потвърден с Решение № 9/6.01.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 5308,90 лв., ведно с прилежащите лихви, за данъчен период м. 03.2010 г. по фактури № 495/5.03.2010 г. и № 994/30.03.2010 г., издадени от "Сим груп 09" ЕООД и относно непризнат данъчен кредит в размер на 3357 лв., ведно с прилежащите лихви и за данъчен период м. 04.2010 г. по фактура № 461/20.04.2010 г. издадена от "Трайстар" ЕООД. Касаторът поддържа, че обжалваното решение в атакуваната му част е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че не са установени материалната, техническата, складовата и кадрова обезпеченост на доставчиците, нито предаването на родово определените вещи, поради което изводите на съда за реално осъществяване на доставките по горепосочените фактури са неправилни. Счита, че при липсата на представена от доставчиците счетоводна информация, органите по приходите са били поставени в невъзможност да съберат доказателства за произхода на стоката и нейната реална разполагаемост, а заключението на вещото лице по отношение на доставката по фактура № 461/20.04.2010 г., издадена от "Трайстар" ЕООД е в противоречие със съдържанието на официален документ, издаден от НАП и не следва да бъда кредитирано. Навежда довода, че не е установено разплащането между получателя и доставчика по тези сделки, което е допълнителен аргумент да се приеме за недоказано прехвърлянето на собствеността върху стоките. В тези насоки излага подробни съображения в жалбата и моли касационната инстанция да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу РА в тази му част, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Овърпак" ЕООД, гр. Асеновград не изразява становище по нейната основателност. Касационна жалба е депозирана и от "Овърпак" ЕООД срещу Решение № 498/2.03.2012 г., постановено по адм. дело № 213/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № 241002768/5.11.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, ИРМ Стара Загора, потвърден с Решение № 9/6.01.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС за данъчни периоди м. 11.2007 г., м. 03.2009 г. и м. 02.2010 г. Касаторът твърди, че обжалваното решение в атакуваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че от събраните по делото доказателства се установяват всички предпоставки за възникване и признаване на правото на приспадане на правото на данъчен кредит по процесните фактури, включително и реалното извършване на обективираните в тях доставки. В тези насоки излага подробни съображения в жалбата и моли съда да отмени атакувания съдебен акт в посочената част и вместо него да постанови друго решение, по съществото на спора, с което да отмени РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбите касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационните жалби са депозирани от активнопроцесуално легитимирани лица, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество. Предмет на производството по адм. дело № 213/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив е законосъобразността и обосноваността на ревизионен акт /РА/ № 241002768/5.11.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, ИРМ Стара Загора, потвърден с Решение № 9/6.01.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който за данъчни периоди м. 11.2007 г., м. 03.2009 г., м. 02, м. 03 и м. 04.2010 г. на "Овърпак" ЕООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 13 165. 90 лв. по 6 бр. фактури, издадени от "Боник 2006" ЕООД, ЕТ "Стефкос - Стефан Илиев", "Сим груп 09" ЕООД, "Трайстар" ЕООД и "БИН 49" ЕООД. За да отмени оспорения РА в горепосочената му част, съдът е приел следното от фактическа и правна страна: За данъчен период м. 03.2009 г. на ревизираното лице не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 5 308,90 лв. по фактури № 495/5.03.2010 г. и № 994/30.03.2010 г., издадени от "Сим груп 09" ЕООД с предмет на доставката "термо фолио; стреч фолио; чували; тиксо", като разплащането по фактурите е извършено в брой, за което са издадени приложените фискални бонове. Към фактурите е съставен приемо-предавателен протокол, в който са конкретизирани дължимата от получателя сума по доставката и начин на извършване на транспорта по нея - за сметка на купувача, с автомобил марка "Волво". Решаващият състав е констатирал, че доставките са извършени въз основа на договор от 1.02.2010 г., сключен между "Сим груп 09" ЕООД и "Овърпак" ЕООД, а при извършената насрещна проверка на дружеството доставчик е установено, че то е регистрирано по ЗДДС към датата на издаване на процесните фактури, както и, че същите са включени в дневника за продажби и справката-декларация за данъчен период м. 03.2010 г. с получател "Овърпак" ЕООД. Установено е също, че получените стоки са заведени по дебита на материална сметка 304 "Стоки" и е извършено разплащане на доставките в брой, транспортирането на стоките е осъществено за сметка на получателя по доставката с нает транспорт - автомобил марка Волво, рег. № В 5137 КН от фирма "Необласт" ЕООД, за което са издадени фактури № 93/1.04.2010 г. и товарителница № 18941/31.03.2010 г. Относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. 04.2010 г. в размер на 3 357 лв. по фактура № 461/20.04.2010 г., издадена от "Трайстар" ЕООД с предмет на доставката "термо фолио; стреч фолио; чували; ъгъл; картон", съдът е приел за установено, че тя е осъществена въз основа на договор от 10.03.2010 г., като е извършено плащане в брой, издаден е фискален бон, а към фактурата е приложен приемо-предавателен протокол, в който са посочени дължимата от получателя сума по доставката и начина на извършване на транспорта. Констатирано е още, че при извършената насрещна проверка на дружеството доставчик е доказано, че то е регистрирано по ЗДДС към датата на издаване на процесната фактура, както и, че същата е включена в дневника за продажби и справката-декларация за данъчен период м. 04.2010 г. с получател "Овърпак" ЕООД. Получените стоки са заведени по дебита на материална сметка 304 "Стоки" и е извършено разплащане в брой, като транспортирането е осъществено за сметка на получателя по доставката със собствен транспорт, за което са представени свидетелство за регистрация на автомобила и пътни листове. Анализирайки относимите мотиви в РА, твърденията и доводите на страните, съдът е приел, че горепосочената фактическа обстановка се установява от представените от ревизираното лице писмени доказателства, които не са оспорени от органите по приходите, а спорът между страните се концентрира върху необходимостта от доказване на произхода на стоките, мястото им на съхранение и конкретизиране на предходния доставчик. В тази връзка решаващият състав е посочил, че събраните в хода на ревизионното производство доказателства не са преценени от ораните по приходите в тяхната съвкупност, което е довело до необоснованост и незаконосъобразност на обективираните в РА фактическите и правни основания. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено след обстоен анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, в резултат на което са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи. Неоснователно е оплакването на касатора за необоснованост и материална незаконосъобразност на изводите на съда досежно установеността на реалното извършване на облагаеми доставки по коментираните фактури. Решаващият състав е изследвал всички кумулативно изискуеми предпоставки за възникване и признаване на правото на данъчен кредит, във връзка с които правилно е посочил, че съобразно приложимия ЗДДС, ненамирането на адреса за кореспонденция, съответно непредставянето на изискани по реда на ДОПК документи от доставчиците на ревизираното лице, не е основание за отказ на признаване на претендираното право на данъчен кредит. При установеност на регистрацията на доставчиците по ЗДДС към датата на издаване на процесните фактури, отразяване на същите в справката-декларация и в дневника за продажби през съответния данъчен период, плащане на цената на стоката в брой, приемо - предавателни протоколи за установяване на фактическото предаване на стоките по видове, количества и стойности и последваща реализация на същата, настоящият състав намира, че соченото от касатора несъответствие с товарителница № 0018941/31.03.2010 г. не би могло да обоснове извод за недоказаност на реалността на доставките. Аргумент за обратното не следва и от заключението на вещото лице по проведената СсчЕ, което не е оспорено в първоинстанционното производство и е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. В тази връзка следва да се посочи, че в касационната инстанция е действаща забраната на чл. 220 от АПК, която препятства възможността за фактически установявания, поради което искането на касатора за некредитиране на заключението в посочената му част не следва да бъде коментирано. Необходимо е да се посочи, че предприетото едва с касационната жалба оспорване на констатациите на експерта при липса на възражения пред първоинстанционния съд е най - малкото несвоевременно, а и в случая е ирелевантно, тъй като по аргумент от чл. 218 от АПК съдът не следи служебно за порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а същият не е релевиран като касационно основание от жалбоподателя. Настоящият състав споделя доводите в жалбата, че наличието на договор и приемо - предавателен протокол не е достатъчно основание да се приеме, че процесните доставки са извършени, тъй като в качеството си на частни документи те не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила. В случая обаче органът по приходите не е оспорил тяхната автентичност и дата, с оглед на което изводите, формирани от съда въз основа на тях, се явяват обосновани. Той е ценил договорите и приемо-предавателите протоколи в съвкупност с останалите доказателства по делото, редовно воденото счетоводство на получателя, влючително и приложените инвойси, уведомления за приемане, международна товарителница, установяващи последващото извършване на вътреобщностни доставки на процесните стоки от страна на ревизираното лице, в резултат на което е извел правилното заключение, че е установено наличието на стоките и тяхното предаване на получателя, респективно - прехвърлянето на собствеността върху тях. Именно този правно релевантен факт подлежи на главно и пълно доказване, а при конкретната специфика на стоките установяването на техническата и кадрова обезпеченост на доставчика не би могло да бъде определящо за извода, че процесните доставки са обективно осъществени. Ето защо, като е приел, че те са реално извършени и е отменил атакувания РА в тези му части поради противоречие с материалния закон, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на "Овърпак" ЕООД: За да обоснове извода си за законосъобразност на оспорения РА в частта, с която на жалбоподателя не е признато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 02.2007, м. 03.2009 и м. 02.2010 г., съдът е приел следното: За м. 11.2007 г. на ревизираното лице не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 960 лв. по фактура № 223/27.11.2007 г., издадена от "Боник 2006" ЕООД с предмет на доставката "4 броя телефони Нокиа". Разплащането по фактурата е извършено в брой, доставчикът е регистриран по ЗДДС към момента на издаване на фактурата. За данъчен период м. 03.2009 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 500 лв. по фактура № 398/14.03.2009 г., издадена от ЕТ "Стефкос - Стефан Илиев" с предмет на доставката "ремонт на видеосистема". Разплащането по фактурата е извършено в брой, издаден е фискален бон и е установено, че доставчикът има наети лица по трудови правоотношения на длъжности свързани със строителството. За данъчен период м. 02.2010 г. на ревизираното лице не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 3 040 лв. по фактура № 750/12.02.2010 г., издадена от "БИН 49" ЕООД с предмет на доставката "рекламни запалки, офертници, рекламни тефтери, рекламни флашпамети, визитки, химикали, тиксо, печати". Издадената фактура е включена в дневника за продажби и справката - декларация за данъчен период м. 02.2010 г. с получател "Овърпак" ЕООД. По отношение на горепосочените фактури, след анализ на събраните в хода на ревизионното и съдебното производство доказателства в тяхната съвкупност, включително и детайлно обсъждане на констатациите на вещото лице по проведената ССчЕ, съдът е приел, че не е установено реалното извършване на обективираните в тях доставките, в резултат на което е отхвърлил жалбата срещу РА в относимата част. Настоящият състав намира, че обжалваното решение в коментираната част е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Правилен е изводът на съда, че по отношение на тези доставки не са установени по реда на главното и пълно доказване релевантните факти на предаването на стоките на получателя, съответно - на извършването на услугата, а събраните в тази връзка косвени доказателства не обосновават еднозначно заключение в обратната насока. То не би могло да бъде формирано при липсата на доказателства за извършено плащане по фактура № 223/27.11.2007 г., при непредставянето на гаранционни карти за закупените телефони и неустановеността на тяхната наличност. Досежно доставката по фактура № 750/12.02.2010 г., издадена от доставчика "БИН 49" ЕООД също липсват доказателства за предаването на стоката, поради което сама по себе си последващата продажба на процесните стоки е ирелевантна за установеността на изследвания транслативен ефект. Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че осъществяване на доставката по фактурата, издадена от ЕТ "СТЕФКОС - Стефан Илиев" в дома на управителя и то в момент, предхождащ отдаването му под наем на дружеството, е основание да се приеме, че услугата не е използвана за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. По аргумент от чл. 69, ал. 1 ЗДДС, тази доставка е без право на данъчен кредит за касатора, поради което изследването на нейното обективно осъществяване е безпредметно. Като е приел същото и в заключение е достигнал до извод за законосъобразност на РА в тази му част, административният съд е постановил решение, което не страда от порока материална незаконосъобразност и като правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, съдът намира, че не следва да присъжда разноски в полза на съответната страна по делото, тъй като Директорът на Дирекция "ОУИ" не е представляван от юрисконсулт в настоящото производство, а по отношение на търговското дружество са налице предпоставките за приложението на чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение