Решение № 4917 от 7.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8453/2010 г.

Решение № 4917 от 7.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8453/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Алекси Атанасов Чиликов от град Габрово против решение № 663/29.03.2010 г., постановено по адм. дело № 508/2010 г. на Административен съд - София град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, поради необосновано и постановено при допуснати нарушения на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Патентно ведомство /ПВ/ на РБългария, със седалище град София, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Ответникът - "THE ALBA AG" - Лихтенщайн, чрез пълномощника си е депозирал писмено възражение за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение, което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Алекси Атанасов Чиликов срещу решение № 339/08.09.2009 г. на председателя на Патентното ведомство, с което е отменена регистрацията на марка рег. № 33664 "АЛИБИ ALIBI", за класове 16 и 25. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че копие от искането за заличаване на регистрацията на марката е изпратено на притежателя й Алекси Чиликов и съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗМГО му е предоставен тримесечен срок за възражение и представяне на доказателства за нейното използване за периода от 28.07.2003 г. до 28.07.2008 г. Административният орган е извършил уведомяване по чл. 46, ал. 1 от ЗМГО до притежателя на марката два пъти, като обратните разписки са върнати със забележка, че "пратката не е потърсена". Поради това е приложена разпоредбата на чл. 61 от от АПК - чрез поставяне на обявление в интернет страницата на ПВ. Според АССГ от датата на извършеното уведомяване на жалбоподателя по реда на чл. 61 от АПК - 07.05.2009 г. до изтичане на определения от ПВ тримесечен срок - 07.08.2009 г. притежателят на марката не направил възражение и не е представител доказателства за използването на същата, поради което правилно е заличена регистрацията й на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗМГО. Според АССГ административният орган е издал законосъобразен административен акт. Касационната инстанция намира решението за неправилно, като необосновано и постановено в противоречие с доказателствата по делото и материалния закон. Установено е по делото, че в заявката за регистрация на процесната марка от името на Алекси Чиликов, подадена на 11.06.1997 г., като адрес за кореспонденция е записан гр. Габрово, ул. "Свищовска" № 61, вх. Б, ап. 10. От приложените по делото копия от известия за доставяне (обратни разписки) е видно, че съобщенията по чл. 46, ал. 1 от ЗМГО са били изпратени по пощата именно на този адрес, съответно на 28.08.2009 г. и 09.10.2009 г., и са върнати обратно с отбелязване, че "пратката не е потърсена". С протокол № 8А/07.05.2009 г. е удостоверен фактът на сваляне от интернет страницата на ПВ на обявлението до жалбоподателя, извършено с протокол № 8/31.03.2009 г.. При тези фактически данни ПВ е приложило основанието на чл. 61, ал. 3 от АПК за съобщаване на писмото по чл. 46, ал. 1 от ЗМГО чрез обявяването му на Интернет страницата на ПВ. На основания за липса на възражение от страна на притежателя на марката и за непредставяне на доказателства за нейното използване за период от 5 години /от 28.07.2003 г. до 28.07.2008 г./, председателят на ПВ е постановил оспореното решение за заличаване на регистрацията на марка рег. № 33664 "АЛИБИ", за класове 16 и 25. Установените факти от АССГ се възприемат и от настоящата инстанция, но следва да бъдат тълкувани в съответствие с разпоредбата на чл. 61, ал. 3 от АПК и чл. 45 и 46 от ГПК, които определят, че съобщенията се връчват лично на лицето или на друго лице, което е съгласно да го приеме. В случая изпращането на съобщението до жалбоподателя на неговия постоянен адрес, който не е променен от датата на подаване на заявката за регистрация на марката /1997 г./ до настоящия момент, е извършено по пощата с писмо с обратна разписка, като липсват доказателства пощите да са му връчили съобщението лично или на чрез посочените в закона лица, не може да се приеме, че жалбоподателя не е намерен на адреса или е променил същия. На приложените обратни разписки липсва подпис и дата на получател, с оглед на което неправилно административният орган е приел наличието на хипотезата на чл. 61, ал. 3 от АПК, която може да се приложи само в случай че "лицето не е намерено на посочения от него адрес". Такова отбелязване в обратните разписки няма, поради което следва да се приеме, че жалбоподателя не е бил надлежно уведомен и не получил на посочения от него адрес изпратените му писма. При липса на надлежно уведомяване, за него не е започнал да тече 3-месечният срок за възражения и за представяне на доказателства за използването на марката. ПВ не е изпълнило посочените свои задължения, с оглед на което не е била налице възможност за прилагане хипотезата на чл. 61, ал. 3 от АПК. Поради изложеното неправилно и Административният съд е приел, че жалбоподателя е бил надлежно уведомен за възможността по чл. 46, ал. 1 от ЗМГО да направи възражение в 3-месечен срок и да представи доказателства за използването на марката за определения петгодишен период. Решението е неправилно, и са налице основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е необоснован и постановен в нарушение на приложимите материалноправни норми, като формираните правни изводи са в противоречие с доказателствата по делото. Предвид допуснатите от ПВ съществени нарушения на съдопроизводствените правила, след като решението на АССГ бъде отменено, настоящият състав следва да постанови друго, с което да отмени оспорения пред първата инстанция административен акт и да върне преписката на ПВ за новоо произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. ПВ следва да уведоми отново жалбоподателя по реда на чл. 46, ал. 1 от ЗМГО и след като прецени представените от него възражения и доказателства за използването на марката, да се произнесе по направеното искане за заличаването й. Разноски от касатора не са претендирани и не са представени доказателства за направени такива, поради което не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение