Решение № 8045 от 21.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Н. Аргиров, А. Аргиров, К. Григорова и Н. Стоянова, като наследници на Т. Георгиева и по касационната жалба на Н. Трифонова, в качеството й на длъжностно лице по гражданското състояние при район Сердика на Столична община (СО), срещу Решение 6863/16.11.2022 г., постановено по адм. дело 3854/2021 г. по описа на Административния съд София-град. С обжалваното решение е прогласена нищожността на Удостоверение за наследници, изх. 1070/09.06.2020 г. на Т. Георгиева, починала на 02.03.1976 г., издадено от длъжностно лице Н. Трифонова по гражданското състояние при район Сердика на СО и Столична община е осъдена да плати на Й. Даракова-Денева 1 640, 00 лв. съдебни разноски. Касационните жалбоподатели Н. Аргиров, А. Аргиров, К. Григорова и Н. Стоянова твърдят неправилност на обжалваното решение поради постановяването му при нарушаване на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ АПК. Считат, че се явяват заинтересовани страни по смисъла на чл. 153, ал. 1 АПК, поради което неправилно не са конституирани като такива по делото пред първата инстанция. Оспорват допустимостта на подадената от Й. Даракова-Денева жалба срещу Удостоверение за наследници, изх. 1070/09.06.2020 г. на Т. Георгиева, издадено от длъжностно лице по гражданското състояние при район Сердика на СО, с която е инициирано първоинстанционното производство. Твърдят липса на правен интерес за Денева предвид факта, че същата не е роднина по закон на Т. Георгиева. Правят доводи за неоснователността на първоинстанционната жалба. Считат, че компетентен орган да издаде Удостоверение за наследници на Т. Георгиева е администрацията на район Сердика, а не на район Красно село на СО. По тези съображения искат отмяната на обжалвания съдебен акт и оставянето без уважение на жалбата на Денева против процесното Удостоверение или връщане на делото за ново произнасяне. Претендират присъждане на сторените в настоящото производство разноски, за което представят списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Касационният жалбоподател Н. Трифонова, в качеството й на длъжностно лице по гражданското състояние при район Сердика на СО, обжалва първоинстанционното решение, като навежда като касационно основание - нарушение на материалния закон и необоснованост на решението. Посочва, че събраният по делото доказателствен материал сочи, че тя се явява материално и териториално компетентното длъжностно лице да издаде конкретното Удостоверение за наследници. Счита, че е извършила всички необходими административнопроцесуални действия, които законът й възлага. Иска отмяната на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на претендирания от ответната страна адвокатски хонорар. Ответникът по двете касационни жалби Й. Даракова-Денева ги оспорва с доводи за неоснователността и недоказаността им. Счита, че обжалваният съдебен акт е правилен и иска същият да остане в сила. Претендира присъждане на разноските за настоящото производство. Представя списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендирания от касационните жалбоподатели Н. Аргиров, А. Аргиров, К. Григорова и Н. Стоянова адвокатски хонорар. Участващият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, преценява касационните жалби като допустими. Касационната жалба на физическите лица е допустима на осн. чл.210, ал.2 АПК. Касационната жалба на длъжностното лице от администрацията на район "Сердика" при Столична община е допустима като подадена от страна по делото пред АССГ, в срока по чл.211, ал.1 АПК и срещу решение, което е неблагоприятно за касатора. По основателността на касационните жалби, съдът преценява следното: Делото пред първата инстанция е образувано по жалба на Й. Даракова-Денева с искане да бъде прогласено за нищожно Удостоверение за наследници, изх. 1070/09.06.2020 г. на Т. Георгиева, издадено от длъжностно лице по гражданското състояние при район Сердика на СО. Административният съд е установил от фактическа страна, че Денева е наследник по завещание на И. Гешев неженен, без деца, починал на 22.07.2018 г. Същият е наследник по закон син на Т. Георгиева. Жалбоподателката оспорила посоченото удостоверение по административен ред, като с Решение СОА21-РИ09-91/23.03.2021 г. на кмета на СО жалбата й била отхвърлена, като неоснователна. За да постанови обжалвания резултат, административният съд е приел, от правна страна, че Удостоверение за наследници, изх. 1070/09.06.2020 г. на Т. Георгиева се явява индивидуален административен акт. Посочил е, че универсална компетентност на административен орган длъжностно лице по гражданско състояние няма. Ограничил е компетентността на ответника по жалбата, по закон чл. 2, ал. 5 от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението (Наредба/та), като е съобразил данните за делегиране на правомощия Заповед РД-09-371/05.06.2012 г. на кмета на СО, с която е допълнена негова Заповед РД-09-214/12.02.2010 г., като на Н. Трифонова, технически сътрудник, е възложено да изпълнява функцията длъжностно лице по гражданско състояние за район Сердика на СО. Приел е становището на специалист Административно-информационно обслужване от район Сердика на СО (л. 60 61 от адм. дело 3854/2021 г. по описа на Административния съд София-град), според което до 14.01.2021 г. удостоверения за наследници на Т. Георгиева са издавани от район Красно село, по постоянен адрес. Посочил е, че ответникът по жалбата не сочи починалата през 1976 г. да е имала постоянен адрес на територията на район Сердика на СО. Приел е, че поради вписване на Т. Георгиева единствено в регистрите на населението от 1946 г., поддържани до внедряването на системата ЕСГРАОН през 1977 г., законосъобразното процедиране на ответника, преди издаването на удостоверението за наследници, е било, да направи справка за всички вписвания в регистрите до 1976 г., както и да провери дали личният регистрационнен картон (ЛРК) на лицето е поддържан в актуалното му състояния, с вписването на последен постоянен адрес. Преценил е, че правомощието за издаване на удостоверение за наследници е предоставено само на онзи административен орган, в чийто административен район се е намирал последният постоянен адрес на починалото лице, без значение, къде се съхраняват регистрите на актовете за гражданско състояние и регистрите на населението на населеното място. Посочил е, че ответникът не противопоставя последен постоянен адрес/местожителство на Т. Георгиева на адрес, различен от Кирковски РНС (понастоящем район Красно село на СО). Формирал е решаващия извод, че териториално компетентен да се произнесе по процесното искане за издаване на удостоверение за родствени връзки е длъжностно лице по гражданско състояние или кмет на район Красно село на СО. С тези мотиви, на основание чл. 146, т. 1 АПК, във вр. с чл. 2, ал. 5 от Наредбата (липса на компетентност), е прогласил нищожността на Удостоверение за наследници, изх. 1070/09.06.2020 г. на Т. Георгиева, издадено от длъжностно лице по гражданското състояние при район Сердика на СО. Присъдил е разноски в полза на оспорващата страна. Касационната инстанция в настоящия съдебен състав в изпълнение на задължението си по чл.218, ал.2 АПК преценява така постановеното решение като недопустимо. Административният съд неправилно е квалифицирал удостоверението за наследници като индивидуален административен акт. Удостоверението за наследници не е индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК, а документ с правно значение. На основание разпоредбата на чл. 179, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, удостоверението за наследници представлява официален, свидетелстващ документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените в Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението форма и ред, поради което съставлява доказателство за изявленията пред това длъжностно лице и за извършените от него и пред него действия. Същото се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените с него факти. Верността или неверността на удостоверените в удостоверението за наследници обстоятелства е свързана със съдържанието на този документ и с оглед на изричната разпоредба на чл. 81, ал. 2 АПК подлежи на оспорване само по административен ред, който в конкретния случай е изчерпан. В процедурата по издаване на удостоверение за наследници, качеството на индивидуален административен акт има самото волеизявление за издаване на документа или отказът да се издаде такъв документ, но не и самият документ. При тези данни изводът на административния съд, че в случая е налице подлежащ на оспорване по реда на чл. 145 и сл. АПК административен акт, е неправилен. На основание чл. 159, т. 1 АПК, обжалваното съдебно решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по съществото на недопустима жалба. Решението следва да се обезсили и да се постанови прекратяване на съдебното производство. В този смисъл е налице и константна съдебна практика на ВАС, част от която са съдебните актове, както следва: Определение 4683/03.05.23г. по адм.д.1775/23г.; Определение 15575/15.11.19г. по адм.д. 12481/19г.; Определение 11516/13.09.13г. по адм.д. 11621/13г. и др. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия