Решение № 70 от 3.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 755/2018 г.

Решение № 70 от 3.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 755/2018 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Светла Чорбаджиева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. И. К. срещу Решение № 273/13.12.2017 г. по в. т. д. № 470/2017 г. на Варненския апелативен съд, с което е отменено решение на Варненския окръжен съд по т. д. № 1032/2016 г. в осъдителната му част и вместо него е постановено отхвърляне на предявения иск с правно чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.); срещу ЗАД "Армеец" АД до размер на 60 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сестрата на касаторката – Л. К., настъпила при ПТП на 17 юни 2011 г., причинени по вина на Д. Д. С. при управление на мотоциклет, както и на иска с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 18316, 45 лв., представляваща мораторна лихва за периода 14 юли 2013 г. – 14 юли 2016 г. Претендира се отмяна на въззивното решение и осъждане на застрахователното дружество да заплати 60 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва от 14.07.2013 г. до окончателното изплащане на застрахователното обезщетение. Ответникът по касация не е оспорил жалбата. С Определение № 609/24.10.2018 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса разполагат ли сестрите с материалноправна легитимация да получат обезщетение за понесени неимуществени вреди от смъртта на брат или сестра. В съдебно заседание на 16 април 2019 г. процесуалният представител на ответника по касация юрисконсулт Д. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и въззивното решение следва да бъде потвърдено, поради недоказаност на особено близка връзка между сестрите, различна от обичайната. Ищцовата страна не се явява и не изпраща представител. Жалбата се поддържа в писмено становище на процесуалния представител адв. А. К.. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивният съд е отхвърлил иска поради липса на материалноправна легитимация на ищцата, като се е позовал на Постановление № 2/1984 г. на Пленума на ВС, според което сред примерно изброените лица, за които е прието, че нямат право на обезщетение, попадат братята и сестрите. С приетото на 21 юни 2018 г. ТР № 1/2016 г. на ОСГНГТК на ВКС Постановление № 2 от 30 ноември 1984 г. на Пленума на ВС е обявено за изгубило сила. В цитираното решение по ТД № 1/2016 г. на ОСНГТК е изразено разбиране, че обезщетение се присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вред. Предвид горното отговорът на изведения от касатора материалноправен въпрос не е еднозначен. Въпросът е разрешен в отклонение от т. 1 на Цитираното ТР № 1/2016 г. по ТД № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, според което материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25 май 1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на ВС и ПО ИЗКЛЮЧЕНИЕ всяко друго лице, създало трайна и дълбока емоционална връзка с починали, търпящо продължителни болки и страдания от смъртта му. Като не е изследвал житейската връзка и степента на емоционална близост, въззивният съд е постановил решението си в отклонение от цитираната задължителна практика, приемайки вида на родствена близост за ограничителен критерий. В случая са събрани доказателства от първоинстанционния съд досежно дълбочината на емоционалната връзка с починалата, не се налага извършването на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция. С влязла в сила присъда № 100/2013 г. по нохд № 455/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд Д. Д. е признат за виновен в това, че на 17.07.2011 г. в [населено място] при управление на мотоциклет причинил по непредпазливост смъртта на Л. И. К.. Присъдата е влязла в сила на 21 март 2016 г. Не е спорно между страните и съществуването на валидно застрахователно правоотношение по сключена застраховка "Гражданска отговорност" за мотоциклет "Хонда" С ДК № 2899 К. Спорен е въпросът дали претърпените от по-малката сестра неимуществени вреди от смъртта на двадесетгодишната Л. подлежат на репариране. Останалите елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 226, ал. 11 КЗ (отм.); са безспорно установени. Материалноправно легитимирани да получат обезщетение съгласно ТР № 1/2016 г. по ТД № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС са братята и сестрите, създали с починалия родственик особено близка житейска връзка. В процесния случай по несъмнен начин е установена чрез събраните по делото гласни доказателства силна и трайна взаимна близост и обич между двете сестри, смъртта на по-голямата от тях е трагедия, отразила се тежко в психоемоционален план на ищцата, част от преживяванията, характерни за посттравматично стресово състояние, се активизират отново близо шест години след загубата. Внезапната смърт на сестрата е предизвикала у ищцата разстройство с депресивна симптоматика. Загубата е понесена много тежко и предвид ранната възраст на ищцата, която не е била навършила 14 години. Чрез свидетелските показания се установява създадена силна и трайна взаимна връзка между двете деца, отглеждани и възпитавани заедно от своята майка. Неоснователни са доводите на ответника по касация за липса на особена близост между тях. Проведено е пълно и главно доказване на факти, от които може да се изведе съществуването на особено близка привързаност, в резултат на която смъртта на единия родственик причинява морални страдания с интензитет, надхвърлящ обичайния. При цялостна преценка и анализ на относимите за прилагане на критерия за справедливост обстоятелства настоящият съдебен състав счита, че душевните болки, мъки и продължително страдание от нелепата ранна загуба на сестрата следва да бъдат обезщетени със сумата 60 000 лв. Релевираното с отговора на исковата молба възражение за принос на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат е останало недоказано и не се поддържа пред настоящата инстанция. Сумата е дължима от датата на деликта, но с оглед заявения петитум и диспозитивното начало в процеса следва да бъде присъдена със законната лихва от посочената по-късна дата 14 юли 2013 г. В необжалваната отхвърлителна част първоинстанционното решение е влязло в сила. Предвид горното въззивното решение следва да бъде изцяло отменено, а предявеният иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.); - уважен в размер на 60 000 лв. ведно със законната лихва от 14 юли 2013 г. до окончателното плащане на обезщетението. Мотивиран от изложеното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 273/13.12.2017 г. на Варненския апелативен съд, ТО, постановено по в. т. д. № 470/2017 г. по описа на същия съд и вместо него П О С Т А Н О В Я В А: ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество "АРМЕЕЦ" АД София да заплати на М. И. К. сумата 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сестра й Л. И. К., настъпила в резултат на ПТП на 17 юли 2011 г., причинено по вина на мотоциклетиста Д. Д. С., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.); заедно със законната лихва върху нея от 14 юли 2013 г. до окончателното плащане, както и 2530 лв. съдебни и деловодни разноски за касационната инстанция. ОСЪЖДА ЗАД "АРМЕЕЦ" АД София да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса в размер на 1200 лв. Решението не подлежи на обжалване.