Решение № 6128 от 04.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3711/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – Пловдив против Решение №1669/13.02.2026 г. на Административен съд (АС) - Пловдив по административно дело №2515/2025 г., с което е отменен Ревизионен акт (РА) №Р-16001623007262-091-001/17.06.2024 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) - Пловдив, потвърден с негово Решение №387/28.08.2024 г.

С доводи за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът иска отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на разноски за две съдебни инстанции (юрисконсултско възнаграждение в размер на 6 046.12 евро за всяка инстанция и държавна такса – 733.72 евро). Възразява против размера на адвокатското възнаграждение на противната страна и иска намаляването му по реда на чл. 161, ал. 2 ДОПК. В допълнително представеното писмено становище от 05.05.2026 г. страната заявява искане да бъде потвърден РА.

Ответникът по касационната жалба -"ИНВЕСТ ДВЕ" ЕООД, ЕИК 202775625 със седалище и адрес на управление: [населено място], общ. Съединение, обл. Пловдив, м. Кармазюк, кравеферма - оспорва същата чрез пълномощника си адв. Апрахамова по съображения, изложени в писмен отговор, и иска да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претендира разноски за касационната инстанция. С писменото си становище от 11.05.2026 г. страната поддържа отговора на касационната жалба.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискванията на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС – Пловдив е РА №Р-16001623007262-091-001/17.06.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, с който на основание чл. 177 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е ангажирана солидарна отговорност на "ИНВЕСТ ДВЕ" ЕООД за невнесения от доставчика му ДДС по фактура №100…008/31.08.2023 г. за облагаема доставка – покупка на недвижим имот – поземлен имот и сгради, представляващи кравеферма до 100 крави и складове, извършена с НА №110, том I, рег. №2756, дело 109 от 31.08.2023 г. Установено е задължение за ДДС в размер на 161 760.40 лв. за данъчен период (д. п.) м. август 2023 г. и лихва в размер на 17 619.36 лв.

Настоящата касационна инстанция преценява решението на административния съд като валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено след повторно разглеждане на делото в изпълнение на Решение на ВАС по адм. д. №5868/25 г. Съгласно чл. 226, ал. 1 АПК при повторното разглеждане на делото от първостепенния съд производството започва от първото незаконосъобразно действие, послужило като основание за връщането му.

В отменителното си решение ВАС приема, че е опорочена преценката на съда на обективните факти, които според него сочат на знание у получателя по доставката, че данъкът няма да бъде внесен от неговия доставчик към релевантния момент (датата на доставката). Дава задължителни указания, да бъдат изследвани отношенията между доставчика и получателя с оглед на това дали именно тези отношения надхвърлят обичайните търговски такива, както и данните по делото за извършени плащания. Приема, че с оглед решението на СЕС по дело С-227/21 затрудненото финансово положение на доставчика към момента на сделката само по себе си не е достатъчно, за да обоснове знание у получателя, че дължимият ДДС няма да бъде внесен.

Неоснователен е доводът на касатора, че оспореното първоинстанционно решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка и че в него липсват мотиви. Фактите по спора са точно установени от съда и по тях не е налице спор между страните. Съобразени са и дадените от ВАС задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Спорът между страните по делото е само относно субективния елемент от състава на чл. 177 ЗДДС, а именно относно наличието на знание у получателя по доставката, че данъкът няма да бъде внесен. В тежест на ревизиращите органи е доказването на знанието според чл. 177, ал. 2 ЗДДС. То следва да е налице към датата на сделката и да е обосновано от фактическото и/или правно отношение между съответните лица – доставчик и получател (т. 34 и т. 36 от решението на СЕС от 20 май 2021 г. по дело С-4/20, АЛТИ). За да се обоснове извод за това, че ревизираното дружество към посочения момент е знаело, че доставчикът му няма да внесе дължимия по доставката ДДС, е необходимо от обективно установените факти да следва наличието на такова знание у лицето, изявяващо волята му, т.е. у неговия управител и представляващ.

Безспорни са установяванията в хода на ревизионното производство, обективирани в ревизионния доклад, че:

1. С НА №110/31.08.2023 г. „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД с управител и едноличен собственик на капитала В. П. купува от Д. Ш. и С. В., представлявани от пълномощника им Б. Ш., кравефермата в [населено място] за сумата от 900 000 лв. без ДДС и 1 080 000 лв. с ДДС. Страните са декларирали, че част от цената в размер на 270 000 лв. са преведени по сметката на Д. Ш. със съгласието на С. В. преди подписването на НА; че 630 000 лв. ще бъдат изплатени чрез ипотечен кредит от „Първа инвестиционна банка“ (ПИБ), а 180 000 лв. – чрез овърдрафт, отпуснат от същата банка.

2. За сделката, извършена с НА №110/31.08.2023 г., доставчикът ЧЗП Д. Ш. издава на "ИНВЕСТ ДВЕ" ЕООД фактура №100…008/31.08.2023 г. с данъчна основа 900 000 лв. и ДДС – 180 000 лв. Той включва фактурата в дневника си за продажбите за д. п. м. август 2023 г. и декларира ДДС за внасяне в размер на 175 527.47 лв. Към 17.06.2024 г. (датата на РА) е дължим данък в размер на 161 760.40 лв.

3. "ИНВЕСТ ДВЕ" ЕООД включва фактурата в дневника си за покупките за д. п. м. август 2023 г. и упражнява право на приспадане на ДДС в размер на 180 000 лв. За този д. п. дружеството не декларира покупки, нито други продажби и с АПВ му е възстановен ДДС в размер на 180 000 лв.

4. "ИНВЕСТ ДВЕ" ЕООД сключва с ПИБ договор за ипотечен кредит на 01.08.2023 г. и договор за учредяване на ипотека върху кравефермата, както и договор за овърдрафт за сумата от 180 000 лв. за заплащането на ДДС по сделката.

5. Между „Ферма Правище“ ООД и "ИНВЕСТ ДВЕ" ЕООД е сключен на 09.08.2023 г. договор за заем на сумата от 315 000 лв. В изпълнение на този договор и на допълнително споразумение към него в периода от 10.08.2023 г. до 06.10.2023 г. "ИНВЕСТ ДВЕ" ЕООД получава по банковата си сметка чрез преводи от сметката на „Ферма Правище“ ООД в БАКБ 339 850 лв.

6. Кравефермата е придобита с ипотечен кредит от Ти Би Ай Банк, който Д. Ш. не може да изплаща. Управителят на "ИНВЕСТ ДВЕ" ЕООД потвърждава, че е била наясно с лошото финансово състояние на ЧЗП Д. Ш.. Според писмените й обяснения преди сделката за продажбата на имота между "ИНВЕСТ ДВЕ" ЕООД и ЧЗП Д. Ш. е имало взаимоотношения само във връзка с осъществено от дружеството посредничество за сключване на застраховки.

7. Двете съдебно-счетоводни експертизи потвърждават, че към датата на сделката (31.08.2023 г.) по сметката на ЗП Д. Ш. са преведени от "ИНВЕСТ ДВЕ" ЕООД 270 000 лв., а към 14.09.2023 г., когато е дължимо плащането на ДДС, са преведени общо 287 254.30 лв. Първото плащане е на 10.08.2023 г. и до 07.09.2023 г. преводите са направени от банковата сметка на "ИНВЕСТ ДВЕ" ЕООД, като сумите са внесени в брой от управителя В. П., а след 21.08.2023 г. преводите са от усвоения кредит от ПИБ.

8. На 31.08.2023 г. директно на Ти Би Ай Банк е преведена сума в размер на 405 153.72 лв. за погасяване на главницата по ипотечния кредит и сума в размер на 294 153.22 лв. за погасяване на лихвите по този кредит. На ЧСИ е преведена сума в размер на 33 024.29 лв. Общо преведената сума на трети лица – кредитори е 733 024.29 лв., а по сметката на ЗП Д. Ш. – 346 975.71 лв. Цената по сделката в размер на 1 080 000 лв. е заплатена изцяло на 05.10.2023 г.

9. В периода от 10.08.2023 г. до 31.08.2023 г. ЧЗП Д. Ш. превежда на „Ферма Правище“ ООД 269 650 лв. по договори за цесия, а през м. октомври 2023 г. – още 56 200 лв. (общо 325 850 лв.), а според съда – 298 300 лв., както и на ЧСИ – 13 974.83 лв.

10. С договорите за цесия от м. декември 2022 г., м. юли 2023 г. и м. октомври 2023 г. „ШИЛЕВ АГРО“ ЕООД прехвърля на „ФЕРМА ПРАВИЩЕ“ ООД вземанията си от ЧЗП Д. Ш..

11. Приходните органи установяват, че „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД възлага изготвянето на пазарни оценки на процесния недвижим имот още през 2022 г. Двата доклада за оценките са изготвени на 10.06.2022 г. и на 20.06.2022 г.

12. Едноличен собственик на капитала на „ШИЛЕВ АГРО“ ЕООД е Б. Ш., брат на Д. Ш..

13. Съдружници и управители на „ФЕРМА ПРАВИЩЕ“ ООД са Б. Ш., брат на Д. Ш., и П. Ш., техен баща.

14. С договор за наем от 01.09.2023 г. „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД отдава под наем на ЧЗП Д. Ш. кравефермата, но последният не може да плаща наемната цена, и с договор от 01.10.2023 г. тя е отдадена под наем на „ФЕРМА ПРАВИЩЕ“ ООД.

15. Счетоводствата на ЧЗП Д. Ш., „ШИЛЕВ АГРО“ ЕООД, „ФЕРМА ПРАВИЩЕ“ ООД и „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД се водят от „АКТИВ“ ООД.

При така установените факти ревизиращият екип приема, че В. П. е знаела, че ЧЗП Д. Ш. няма да внесе в бюджета дължимия ДДС по сделката за продажба на кравефермата, тъй като: 1. Още от м. юни 2022 г. тя е била наясно с лошото финансово положение на ЧЗП и че поради тази причина той има намерение да продава имота; 2. Имала е възможност да се информира за публичните задължения на ЧЗП Д. Ш., тъй като той фигурира в списъците на длъжниците с неуредени публични задължения в размер над 5 000 лв.; 3. Между „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД и „ФЕРМА ПРАВИЩЕ“ ООД съществуват взаимоотношения, надхвърлящи обичайните търговски практики и в потвърждение на това е сключеният между дружествата договор за заем.

Първостепенният съд приема, че така установените факти не доказват знание у получателя по процесната доставка, че доставчикът му няма да внесе дължимия по нея ДДС към датата на доставката. Според него, нито обстоятелството, че счетоводствата на двете страни по сделката се водят от една счетоводна фирма, нито знанието за лошото финансово състояние на доставчика, доказват знанието у ревизираното дружество, че данъкът няма да бъде внесен. Липсват според съда доказателства за това, че преди процесната доставка между „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД и ЧЗП Д. Ш. съществува обвързаност, надхвърляща обичайните търговски взаимоотношения. Знанието за неплащането на ДДС се изключва според съда и от обстоятелството, че към 14.09.2023 г. купувачът е превел по сметката на ЧЗП Д. Ш. 287 254.30 лв., с което е осигурил обективната възможност да бъде заплатен дължимия ДДС в размер на 180 000 лв.

Така постановеното решение е правилно.

Следва да се посочи също така, че възлагането на пазарни оценки на процесния недвижим имот от страна на купувача още през м. юни 2022 г. е свързано със знанието му, че поради лошото си финансово състояние и невъзможността да погасява задълженията си по ипотечния кредит към Ти Би Ай Банк, собственикът възнамерява да продаде имота, но не и със знанието му, че при една евентуална сделка той няма да внесе дължимия ДДС. Обстоятелството, че сума в размер на 270 000 лв. е преведена по сметката на доставчика още преди изповядването на сделката, а към 14.09.2023 г. тя е в размер на 287 254.30 лв., изключва не само знанието на получателя, че неговият доставчик няма да внесе дължимия данък, но и недобросъвестността му. Въпросът за добросъвестността на получателя следва да се вземе предвид при преценката дали това лице да бъде солидарно задължено да заплати дължимия ДДС (т. 26 от Решение на СЕС от 21 декември 2011 по дело С-499/10, Vlaamse Oliemaatschappij NV).

Според касационния жалбоподател в случая е нарушен механизмът на функциониране на ДДС като многофазен и некумулативен косвен данък. Нарушението се изразява в това, че на ревизираното дружество е преведен от бюджета данък, който не е ефективно внесен от доставчика. Счита, че съдът е следвало да даде отговор на следните въпроси: Защо „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД закупува кравефермата със съдействието на Б. Ш., а след това му я отдава под наем? Защо „ФЕРМА ПРАВИЩЕ“ ООД предоставя на заем на дружеството средства за обезпечаване на плащането му по сделката вместо да ги предостави за погасяване на кредита към Ти Би Ай Банк? Защо по предоставения заем „ФЕРМА ПРАВИЩЕ“ ООД не е изискало обезпечение?

По доводите на жалбоподателя за ощетяването на бюджета следва да се посочи следното:

Мярка като тази, регламентирана в чл. 177 ЗДДС, предвиждаща солидарна отговорност на трето лице за заплащането на ДДС, дължим от платеца на същия, наистина цели да защити по възможно най-ефективния начин държавното съкровище (т. 22 от цитираното по-горе решение на СЕС по дело С-499/10). При прилагането на мерките за защита на бюджета, обаче задължително следва да се спазват общите принципи на правото и по-конкретно принципът на правната сигурност и принципът на пропорционалност (т. 32 от Решение на СЕС от 20 май 2021 по дело С-4/20, АЛТИ). Именно с оглед принципите на правна сигурност и на пропорционалност упражняването на правомощието на държавите членки да посочат солидарен длъжник, различен от лицето — платец на данъка, с цел да се осигури ефективното събиране на този данък, трябва да бъде обосновано от съществуващото фактическо и/или правно отношение между съответните две лица (т. 34 от решението на СЕС по делото АЛТИ).

В случая ангажирането на солидарната отговорност не е обосновано от приходните органи с наличието на особено фактическо и/или правно отношение между страните по сделката, налагащо извод за знание у получателя към релевантния момент, че неговият доставчик няма да внесе дължимия данък. При положение, че купувачът на имота е осигурил на продавача към датата на сделката необходимите му средства, за да изпълни задължението си внасяне на данъка в бюджета, от волята на последния, а не от действията на получателя, зависи дали да го направи или не. В случая той е избрал да погаси задълженията си към „ФЕРМА ПРАВИЩЕ“ ООД, а не към бюджета.

В хипотезата на знание по чл. 177, ал. 2, предл. първо ЗДДС, което според решението на СЕС по делото АЛТИ трябва да бъде обосновано от съществуващото фактическо и/или правно отношение между съответните две лица (доставчик и получател) с оглед на принципите на правна сигурност и на пропорционалност и да е налице към датата на сделката, от евентуалното знание у „ФЕРМА ПРАВИЩЕ“ ООД, че ЧЗП Ш. няма да изпълни задължението си към бюджета, не следва логически извод за наличието на такова знание и у „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД, поради търговските им взаимоотношения, свързани с договора за заем.

Обстоятелството, че „ФЕРМА ПРАВИЩЕ“ ООД закупува дяловете на „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД (вписано в Търговския регистър на 31.07.2024 г., т. е. след датата на РА), не е установено и коментирано от решаващия орган в неговото решение от 28.08.2024 г. и не може да бъде коментирано от касационната инстанция. Освен това, нито в РА, нито в решението на решаващия орган, има изложени фактически основания, обосноваващи прилагането на чл. 177, ал. 2 във вр. с ал. 3, т. 2 ЗДДС. Първостепенният съд също не е потвърдил акта на различно фактическо и правно основание, от посочените в него. Всъщност самите приходните органи би следвало да отговорят на поставените в касационната жалба въпроси, ако считат същите за релевантни за спора.

По така изложените съображения решението на Административен съд – Пловдив следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не представя доказателства за направени разноски за настоящото касационно производство.

Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, в състав на първо отделение,