Решение № 11108 от 17.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13094/2018 г.

ВАСII отделение17.07.2019 г.докладчик т Георги Колев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1568 от 06.08.2018 г., постановено по адм. дело № 393/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас. ОСЪЖДА "ПС Груп" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Лайош Кошут" № 9 а, ет. 5, ап. 10, представлявано от изпълнителния директор Р. Дачев, да заплати на: А. Стоянова, Д. Шопов, И. Шопов, П. Добрев и М. Стоянов, В. Хаджиниколова, Д. Хаджиниколов сумата от 600 (шестстотин) лева общо представляваща разноски по делото за настоящата инстанция. ОСЪЖДА "ПС Груп" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Лайош Кошут" № 9 а, ет. 5, ап. 10, представлявано от изпълнителния директор Р. Дачев, да заплати на ТПК "Колективен труд" сумата от 800 (осемстотин) лева разноски по делото пред касационната инстанция Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 11108 от 17.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13094/2018 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ПС Груп" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Лайош Кошут" № 9 а, ет. 5, ап. 10, представлявано от изпълнителния директор Р. Дачев, чрез адв. Е. Мосинов, против решение № 1568 от 06.08.2018 г., постановено по адм. дело № 393/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас. Касаторът по подробно изложени в жалбата доводи, счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - началникът на Служба по геодезия и картография (СГКК) - не ангажира становище по жалбата. Ответниците - А. Стоянова, Д. Шопов, И. Шопов, П. Добрев и М. Стоянов, В. Хаджиниколова, Д. Хаджиниколов, чрез адв. Ц. Вичева оспорват касационната жалба, като неоснователна. Считат, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендират присъждане на разноски. Ответникът – ТПК "Колективен труд" - Бургас, чрез адв. Цанева оспорва жалбата. Излага доводи за законосъобразност на първоинстанционното решение и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционният съд е започнало по жалба на "ПС Груп" АД представлявано от изпълнителния директор Р. Дачев, против изрични откази обективирани в писмо с изх. № 17-4/03.01.2018 г. на началника на СГКК - Бургас, с които е отказано да се извърши поисканото изменение на кадастралния регистър към кадастрална карта (КККР) на гр. Бургас по отношение на сграда с идентификатор 07079.610.125. 1 и самостоятелни обекти в нея с идентификатори 07079.610.125. 1. 1 и 07079.610.125. 1. 2 по КККР на гр. Бургас, предмет на заявление, депозирано от "ПС Груп" АД, с вх. № 01-160762/30.05.2017 г., допълнено със заявление вх. № 01-178637/14.06.2017 г. За да постанови обжалваното решение съдът е приел за установено, че сграда с идентификатор е 07079.610.125. 1 е вписана, като собственост на А. Стоянова, Д. Шопов, И. Шопов, П. Добрев и М. Стоянов, В. Хаджиниколова, Д. Хаджиниколов и ТПК "Колективен труд". Аналогично е вписването в кадастралния регистър (КР) и по отношение на самостоятелен обект с идентификатор на 07079.610.125. 1. 2. Със заявление вх. № 01-160762/30.05.2017 г. "ПС Груп" АД е поискал да се впише като собственик в сграда с идентификатор 07079.610.125. 1 на основание влязло в сила съдебно решение по адм. дело № 490/2012 г. на АС – Бургас и оттегляне на молбата му с нотариална заверка. С последващо заявление вх. № 01-178637/14.06.2017 г. жалбоподателят е поискал вписване като съсобственик на 50% идеални части от самостоятелен обект 07079.610.125. 1. 1, като е представил нотариален акт № 10, т. 31, д. 5043, рег. 9779 от 15.08.2014 г. на Служба по вписванията, Акт за държавна собственост № 2488/13.03.1998 г. и заповед № РД-11-619/02.08.1999 г. на Областен управител на област Бургас. С оглед представените доказателства административният орган е приел, че не са налице предпоставките на чл. 53 и чл. 53а от Закон за кадастъра имотния регистър (ЗКИР) и е постановил оспорения отказ. След анализ на доказателствата съда е установил, че изменението в кадастралния регистър, изразяващо се в заличаване на "ПС Груп" АД е извършено по негово искане след преценка на приложените доказателства за собственост. Съдът е приел, че не е спорно, че искането на ТПК "Колективен труд" постъпило в СГКК с вх. № 01-77608/17.03.2017 г. е придружено с нотариално заверено съгласие на "ПС Груп" АД да бъде заличен, като собственик на сграда 07079.610.125. 1. 1, с оглед което е приложена разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 3 ЗКИР. Заинтересованите лица по делото са вписани като собственици на сградата и "ПС Груп" АД е заличен. Това изменение е извършено без заповед на 22.03.2017 г. и "ПС Груп" АД не е уведомен предвид чл. 53, ал. 3 ЗКИР и чл. 53, ал. 1, т. 3 ЗКИР, както и поради факта, че същото е извършено със съгласието на вписаното към онзи момент дружество "ПС Груп" АД. При така установеното, съдът е направил извод, че с изменението на КР извършено на 22.03.2017 г. искането на жалбоподателя "ПС Груп" АД е уважено. Относно искането с вх. № 01-160762/30.05.2017 г. "ПС Груп" АД съдът е приел, че не може да намери приложение разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗКИР, тъй като в случая не се касае за непълноти и грешки по смисъла на § 1, т. 16 ЗКИР. От друга страна съдът е направил извод, че към заявлението на жалбоподателя от 30.05.2017 г. за вписване на в КР за имот 07079.610.125. 1. 1 не са приложени писмени доказателства, поради което и постановеният отказ е правилен. Относно заявлението вх. № 01-178637/14.06.2017 г., с което жалбоподателят е поискал вписване като съсобственик в самостоятелни обекти с идентификатори 07079.610.125. 1. 1 и 07079.610.125. 1. 2, съдът е направил извод предвид представените по делото доказателства за имот 07079.610.125. 1. 1 собственици са заинтересованите по делото лица, с оглед представените от тях нотариални актове, а за имот с идентификатор 07079.610.125. 1. 2 заинтересованите лица и ТПК "Колективен труд" - Бургас. Приел e, че представените към искането Акт за държавна собственост № 2488/13.03.1998 г. и заповед № РД-11-619/02.08.1999 г. за деактуване на имотите посочени в акт, касаят актуване на и деактуване на имоти, находящи се в бивши парцели I и VI, а не VII в кв. 77 в който имот е изградена сграда с идентификатор 07079.610.125. 1. При така изложените доводи е приел, че жалбата е неоснователна и я е отхвърлил. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил правилно фактите и въз основа на подробен анализ на всички събрани доказателства е направил установявания относно правнозначимите факти, като е обосновал правилни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Основание за изменение в кадастралната карта и кадастралният регистър законодателят е предвидил в хипотезата на чл. 53 и чл. 53а ЗКИР, респ. без и със издаване на нарочна заповед за изменението. Изменението на КККР за конкретен имот, без издаването на заповед, може да се допусне на конкретно посочени от закона основания. В случая правилно е прието, че са налице предпоставките на чл. 53, ал. 3 ЗКИР, а именно констатиране на несъответствие между данните в кадастралния регистър на недвижимите имоти и източника, удостоверяващ данните, поради което и не е издадена изрична заповед за изменението на КР. В тази връзка правилен е извода на съда, че след като е било налице изрично съгласие от дружеството-жалбоподател, то не е било необходимо изпращане на нарочно съобщение за извършената промяна и издаване на заповед за това. Правилен и законосъобразен е и изводът на съда, че не е налице нарушение на административнопроизводствените правила с произнасянето на органа по двете искания на жалбоподателя. Неоснователни са и доводите на касатора, че отказа е постановен в неприключило административно производство. Както правилно е установено жалбоподателят с предходно заявление е поискал да бъде заличен като собственик на сграда с идентификатор 07079.610.125. 1. 1, по което органът се е произнесъл. На 22.03.2017 г. е извършено изменение на КР, изразяващо се в заличаване на "ПС Груп" АД по искане на ТПК "Колективен труд", придружено с нотариално заверено съгласие на "ПС Груп" АД. С оглед изложеното правилно е прието, че към датата на подаване на заявление № 01-160762 от 30.05.2017 г. на "ПС Груп" АД, предходното искане на дружеството вече е било удовлетворено и в този смисъл не е била налице висяща административна процедура. Възраженията на касатора относно изводите на съда в тази насока са неоснователни и по същество преповтарят тези, наведени и пред първостепенния съд. Същите са били подробно обсъдени и не следва да бъдат преповтаряни. Неоснователни са и доводите на касатора, във връзка с подаденото заявление от 30.05.2017 г., че е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 54, ал. 1, вр. ал. 4 от ЗКИР. Цитираната разпоредба касае непълнотата или грешката, каквато не е налице в този случай. В случая исканията касаят единствено изменение на КР, а не и на КК и аргументите на съда в тази насока следва да бъдат изцяло споделени. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е законосъобразен отказът на административния орган да извърши поисканото от "ПС Груп" АД изменение на КР с оглед доказателствата по делото. При правилно приложение на закона са изводите на съда, че органът не е установил наличието на материалноправните предпоставки за изменение на КР. По отношение отказът на административния орган по заявление вх. № 01-178637/14.06.2017 г., правилно съдът е приел, че е законосъобразен, т. к. от доказателствата по делото е видно, че заявителят не е собственик на обекта и че по този ред не може да се разреши спор за собственост, какъвто очевидно се заявява. Изложеното е достатъчно да обуслови изводи, в подкрепа на направените от решаващия съд изводи за законосъобразност на оспорения отказ. При постановяване на атакуваното решение, съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което същото, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответниците, за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, като им бъдат присъдени претендираните разноски, както следва: на А. Стоянова, Д. Шопов, И. Шопов, П. Добрев и М. Стоянов, В. Хаджиниколова, Д. Хаджиниколов сумата от 600 (шестстотин) лева общо и на ТПК "Колективен труд" сумата от 800 (осемстотин) лева, заплатено адв. възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, второ отделение

Цитирани разпоредби

1