Решение № 5155 от 11.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4801/2014 г.

Решение № 5155 от 11.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4801/2014 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на председателя на Селскостопанската академия - София, подадена чрез пълномощник, против решение № 7766 от 9.12.2013 г., постановено по адм. д. № 7195/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена негова заповед № НП-08-79/15.05.2013 г., по жалбата на Милена Иванова Симеонова-Николаева. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Твърди, че оспорената заповед е издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и е законосъобразна. Иска съдът да отмени обжалваното решение и по същество да отхвърли подадената от Милена Симеонова жалба като неоснователна. Ответникът Милена Иванова Симеонова-Николаева, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е обсъдил всестранно и задълбочено представените по делото доказателства, установил е релевантната за спора фактическа обстановка, поради което не следва да бъде изложена повторно. Не е спорно, че касационният ответник Милена Симеонова е била зачислена в докторантура по научна специалност "Селекция и семепроизводство на културните растения", ш. 04.01.05, редовна форма на обучение, с тема на дисертационния труд "Оценка на посевните качества и началния темп на развитие на сорго и цвекло в условията на стрес" към Земеделски институт - Шумен, който е структурна част от Селскостопанската академия. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № НП-08-79/15.05.2013 г. председателят на Селскостопанската академия е отчислил Симеонова като редовен докторант, тъй като - съгласно протокол № 3/30.04.2013 г. и решение на научния съвет на Земеделския институт - Шумен, докторантът не е изпълнявал дейностите, предвидени в учебния план. Посоченото правно основание е по чл. 44, т. 3 от Правилника за прилагане на ЗРАСРБ в ССА - София. Съдът задълбочено и пълно е обсъдил относимите за спора факти и обстоятелства и е достигнал до правния извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Приел е, че е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, същият е мотивиран, предвид изложените в цитирания протокол на Научния съвет на ЗИ-Шумен съображения. След последователен анализ на данните по преписката е заключил, че заповедта е издадена при съществено нарушение на административнопроцесуалните правила. Изложил е съображения за съществуващо несъответствие в съдържанието на раздел "Първи етап - 2011 г." от индивидуалния план на докторанта, състоящо се в отсъствие от плана, представен от жалбоподателката, на т. 3 - "Изготвяне и приемане на методика за изследванията по темата - май-юни 2011 г.". Също така, на представения от административния орган препис няма подписи на научния ръководител и на докторанта. Т. е. не е установено по категоричен начин, че именно това е учебният план, утвърден от Научния съвет и връчен на жалбоподателката, по който тя е следвало да проведе обучението си, т. е. има нарушение на изискванията, установени в Правилника за прилагане на ЗРАСРБ в Селскостопанската академия. Този извод кореспондира с представените по делото доказателства от административния орган и твърденията на Симеонова, поради което правилно е заключението на съда, че представеният индивидуален план по делото е изготвен за нуждите на съдебното производство. Обоснован е изводът, че не е доказано по никакъв начин изискването на чл. 37, ал. 2 от Правилника да се съгласуват датите за изпитите за докторантски минимум с докторанта. Съдът е обсъдил в съвкупност доказателствата в тази насока и правилно е заключил, че уведомяването на Симеонова с писмо от 14.01.2013 г. за датата на изпита по никакъв начин не води до обоснован извод за съгласуване на датите за докторантския изпит. Действително, административният орган не е представил никакви доказателства за съгласуване с датата 20.02.2013 г., а на следващата определена дата - отново несъгласувана - 15.03.2013 г. Симеонова не се е явила поради влошено здравословно състояние, за което са представени надлежни медицински документи. Тъй като за започването на административното производство тя не е уведомена, не е могла да ги представи на органа и това я е лишило от упражняване в пълнота на правото й на защита. При тези неоспорени по делото писмени доказателства първоинстанционният съд правилно е приел, че в производството пред административния орган е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, разписани в Глава Втора, Раздел Първи от Правилника за прилагане на ЗРАСРБ в ССА - София. В съответствие със закона и доказателствата по делото административния съд е допълнил също, че посочената като правно основание за издаване на акта разпоредба на чл. 44, т. 3 от Правилника предвижда няколко хипотези, при които докторантът се отчислява, като не е конкретизирал кое точно е нарушението на Симеонова. Въз основа на доказателствата по делото първоинстанционният съд е направил обоснован и съответен на закона правен извод, че при издаването на заповедта е нарушено изискването на чл. 37, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗРАСРБ в Селскостопанската академия, тъй като и двете дати за изпити са насрочени, без да са съгласувани с докторанта; неявяването на втората дата за жалбоподателката е било обективно невъзможно, което не е отчетено от административния орган, поради неизпълнението на задължението му по чл. 34 АПК и чл. 35 АПК. Тъй като касаторът не сочи конкретни съображения в подкрепа на твърдението си за неправилност на съдебния акт, настоящият съдебен състав, предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, в допълнение съобрази и следното: Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗРАСРБ обучението на докторантите се осъществява по план при условията и по реда на Закона за висшето образование и правилника на съответното висше училище или научна организация. Безспорно е, че Селскостопанската академия е научна организация по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗРАСРБ. Случаите, в които докторантът се отписва (в заповедта е използван термин "отчислява") от докторантура, са изчерпателно посочени в чл. 74, ал. 1 от Закона за висшето образование. Основанията, на които докторантът се отстранява от научната организация, но за определен срок, са уредени в чл. 74, ал. 2 ЗВО. Едно от тези основания е системно неизпълнение на задълженията по учебния план или правилниците на научната организация. Разпоредбата на чл. 44 от ППЗРАСРБ в СА регламентира основания за отчисляване на докторанти без право на защита. В точка 3 на цитираната норма е предвидено, че докторантът се отчислява, когато "не е положил успешно изпитите от индивидуалния учебен план, не изпълнява задачите си в срокове, съгласно индивидуалния си учебен план за обучение, не посещава предвидените в учебния план лекции, семинари и курсове без уважителни причини, когато променя насоката на изследванията и експериментите в друга научна област". Неоснователни са доводите на касатора за съответствие на установеното фактическо положение с разпоредбата на чл. 44, т. 3 от Правилника. Първоинстанционният съд правилно е приел, че изложените в заповедта фактически съображения, приобщени от т. 1 на протокол № 3/30.04.2013 г. сочат на неизпълнение на задължения в сроковете по индивидуалния учебен план. Това, обаче, е основание за отстраняването на докторанта за определен срок, през което време същият губи статута си на докторант, съгласно чл. 67 ЗВО. Съгласно чл. 20 ППЗРАСРБ докторантите имат право да прекъсват обучението си и да го продължават при условия и по ред, определени с правилниците на висшите училища и научните организации. При тази законова регламентация не може с правилник висшето учебно заведение да въвежда правила за отписване на докторантите, противоречащи на чл. 74 ЗВО, във връзка с чл. 8 от ЗРАСРБ. Допустимото от закона отстраняване на докторанта не може да бъде без право на защита, то се изпълнява за определен срок. Последицата на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗВО се изразява в отстраняване на докторанта за определен срок, след изтичането на който, той може да продължи академичната дейност, съответно - да упражни правото си на защита. Предвид изложеното, обжалваното решение на Административен съд София-град е постановено в съответствие с материалния закон, поради което като правилно следва да се остави в сила. Своевременно направеното искане от касационния ответник за присъждане на разноските по делото е доказано по основание, с оглед изхода на правния спор, но е недоказано по размер. В приложения по делото писмен отговор пълномощникът на Симеонова е поискал разноски в размер на 410 лв., направени пред първоинстанционния съд, които са присъдени с обжалваното решение. Доказателства за сторени в касационното производство съдебни разходи от Милена Симеонова не са представени. Воден от горното, Върховният административен съд