Решение № 12224 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3829/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две молби - с вх. 5807/2024 г. по регистъра на Върховния административен съд, подадена от Администрацията на Министерски съвет, чрез процесуалния представител юрисконсулт Ж. Василева, съответно - с вх. 5808/2024 г. по регистъра на същия съд, подадена от Министерството на околната среда и водите /МОСВ/, чрез процесуалния представител юрисконсулт Е. Найденова, за отмяната на влязло в сила решение 214/10.01.2024 г. постановено по адм. дело 1515/2023 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отменено решение 140/14.12.2022 г. по адм. дело 53/2022 г. по описа на Административен съд-Видин, 5-ти състав и спорът е решен по същество, като Администрацията на Министерски съвет и МОСВ са осъдени солидарно да заплатят на А. Т. А., И. А. А. и Б. В. Г. обезщетение в размер на по 150 000лв за всеки от тях, за настъпилите от нищожни административни актове и незаконно бездействие на органи на Министерския съвет и МОСВ, неимуществени вреди, причинени им със смъртта на тяхната родственица М. П. А. при тежък производствен инцидент на 01.10.2014 г. в завод "Миджур", [населено място], община Чупрене, собственост на "Видекс" АД, ведно със законната лихва считано от 01.10.2014 г., до окончателното плащане. Първият искател обуславя молбата си за отмяна с наличие на отменителното основание, предвидено в чл. 239, т. 4 АПК, а вторият - с основанията по чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК. В подкрепа на твърдението си за наличие на основание по чл. 239, т. 4 АПК подателят на първото искане сочи, включително в депозирана на 02.10.2024 г. допълнителна писмена молба, пет влезли в сила съдебни акта, на които според него противоречи решението, чиято отмяна се претендира, а именно - решение 7882/12.06.2018 г. по адм. дело 4485/2017 г., решение 11556/14.09.2020 г. по адм. дело 2325/2018 г., решение 5689/10.06.2022 г. по адм. дело 7271/2021 г., решение 8028/27.06.2024 г. по адм. дело 1512/2023 г. и решение 8058/27.06.2024 г. по адм. дело 7796/2020 г., всички на състави на трето отделение на Върховния административен съд. Вторият искател, наред с твърдяното основание по чл. 239, т. 4 АПК, предвид поддържаното противоречие на решението, чиято отмяна се иска с решения 5689/10.06.2022 г. по адм. дело 7271/2021 г. и 8028/27.06.2024 г. по адм. дело 1512/2023 г., на Върховния административен съд, трето отделение, релевира подробни доводи за наличието в случая и на основанието по чл. 239, т. 1 АПК, изтъквайки като ново обстоятелство по смисъла на тази разпоредба, влязлото в сила решение 260137/19.01.2023 г. по гр. дело 16392/2018 г. по описа на Софийски градски съд /СГС/, гражданска колегия, ІV-Б въззивен състав, с което е отменено частично, респективно - е частично потвърдено, решение от 03.10.2018 г. постановено по гр. дело 67981/2017 г. на Софийски районен съд /СРС/, ІІ гражданско отделение, 77-ми състав, образувано по исковата молба на А. Т. А., И. А. А. и Б. В. Г., с правно основание чл. 200 от Кодекса на труда /КТ/, срещу "Видекс" АД /собственик на завод "Миджур"/. В депозирани по делото реципрочни писмени отговори по направените искания и открито съдебно заседание, всеки от подателите на исканията за отмяна изразява становище за основателността на подадената от другия искател, молба за отмяна. Претендират присъждане на разноски за юрисконсултски възнаграждения. Ответните страни по исканията - А. Т. А. и И. А. А., /включително като наследник на починалата в хода на настоящото производство ответна страна Б. В. Г./, чрез процесуалния си представител адвокат А. Кашъмов, в постъпило по делото писмено становище и открито съдебно заседание, излагат съображения за неоснователност на исканията за отмяна и претендират отхвърлянето им, ведно с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема исканията, като подадени от надлежни страни в законоустановения срок, за допустими, а разгледани по същество - за неоснователни, по следните съображения: От данните по делото се установява, че първоинстанционното производство по адм. дело 53/2022 г. по описа на Административен съд-Видин, 5-ти състав, е образувано по субективно съединените искове, предявени от А. Т. А., И. А. А. и Б. В. Г., срещу Администрацията на Министерски съвет и МОСВ, за присъждане по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ на обезщетения за претърпени неимуществени вреди в размер на по 150 000лв за всеки от ищците, вследствие смъртта на тяхната родственица М. П. А., причинени от незаконосъобразни бездействия на ответниците. Безспорно по това дело е установено от фактическа страна, а и липсва спор по този въпрос между страните по настоящото дело, че на 01.10.2014 г. в завод "Миджур", намиращ се в [населено място], община Чупрене, собственост на "Видекс" АД, избухва взрив, който причинява смъртта на петнадесет работещи по това време в завода лица, сред които и наследодателката на ищците М. П. А.. С решение 140/14.12.2022 г., постановено по адм. дело 53/2022 г., 5-ти състав на Административен съд-Видин отхвърля предявените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и осъжда ищците да заплатят на Администрацията на Министерски съвет и МОСВ направените от тях разноски по делото. Решението е обжалвано пред Върховния административен съд с касационна жалба, подадена от ищците, по която е образувано адм. дело 1515/2023 г. по описа на съда, трето отделение. С постановеното по това дело решение 214/10.01.2024 г., чиято отмяна се иска, тричленен състав на трето отделение на Върховния административен съд приема първоинстанционното решение за неправилно, при което го отменя и решава спора по същество, като осъжда Администрацията на Министерски съвет и МОСВ да заплатят солидарно на тримата ищци - наследници на М. П. А., обезщетение на в размер на по 150 000лв за всеки от тях, за настъпилите от нищожни административни актове и незаконно бездействие на органи на Министерския съвет и МОСВ, неимуществени вреди, които са им причинени със смъртта на тяхната наследодателка, настъпила в резултат на избухналия на 01.10.2014 г. взрив в завод "Миджур", ведно със законната лихва, считано от 01.10.2014 г. до окончателното изплащане. При тези данни, настоящият съдебен състав съобрази, че приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни актове по реда на чл. 237 и сл. АПК е възможно само при наличието на някое от изчерпателно изброените в чл. 239 АПК отменителни основания, сред които и визираното в двете искания, основание по т. 4, както и това по т. 1, посочено в молбата за отмяна на МОСВ. Никое от тези отменителни основания обаче не е налице в случая, поради следното: Не намират фактическа и правна опора твърденията на двамата искатели за наличие на основанието по чл. 239, т. 4 АПК, за отмяна на влязъл в сила съдебен акт поради това, че между същите страни, за същото искане и на същото основание, е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. За да се допусне отмяна на посоченото основание е необходимо да бъде установено пълно съвпадение между индивидуализиращите всяко производство, страни, основание и искания, тъй като фактическият състав на приложимата разпоредба изисква пълно обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени решенията. Констатирането на пълен идентитет, едновременно обективен и субективен, между приключилите с влезли в сила решения дела е задължителна и необходима предпоставка за уважаване на искане за отмяна на решението, на основание чл. 239, т. 4 АПК, задача на която норма е да предотврати съществуването в правния мир на два /или повече, както се твърди в случая/, противоречиви, влезли в сила съдебни акта, постановени между същите страни, по същото искане и на същото основание. В искането за отмяна на Администрацията на Министерски съвет се прави позоваване, първоначално на три, а впоследствие - на пет съдебни акта, постановени от състави на трето отделение на Върховния административен съд /два от които посочени и в искането за отмяна на МОСВ/, с които са оставени в сила съдебните решения по адм. дела 305/2015 г., 220/2016 г., 294/2019 г., 295/2019 г. и 39/2020 г., всички по описа на Административен съд-­Видин, с които по първите четири дела са отхвърлени исковете на наследниците на пет лица, починали на 01.10.2014 г., в резултат възникналия в завод "Миджур" в [населено място], взрив, срещу Администрацията на Министерски съвет /съответно - по две от делата, и на МОСВ/ за присъждане на обезщетение по реда на чл. 203 АПК, във вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за причинените им от смъртта на техните наследодатели, неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразните бездействия на тези органи, а по последното дело е отхвърлен искът на Ж. А., срещу Администрацията на Министерски съвет /и други ответници/ за присъждане на обезщетение на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди в резултат от причинена на ищцата, средна телесна повреда от избухналия на 01.10.2014 г., взрив в завод "Миджур". По никое от тези пет дела обаче не се установява тъждество на страните с тези по адм. дело 1515/2023 г. по описа на ВАС, трето отделение. Безспорно, в случая е налице субективно тъждество относно ответните страни по делата - Администрация на Министерски съвет /по всички пет дела/ и МОСВ /по две/, но не и на ищците, по чиито искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, са образувани първоинстанционните производства пред Административен съд-Видин, окончателно приключили с визираните в исканията за отмяна, решения на състави на трето отделение на Върховния административен съд, сред които не попада никой от наследниците на М. П. А. - А. Т. А., И. А. А. и Б. В. Г. /починала в хода на настоящото дело/, ищци по адм. дело 53/2022 г. на Административен съд-Видин, 5-ти състав и впоследствие - касатори в производството по адм. дело 1515/2023 г. по описа на ВАС, трето отделение. При липсата на пълно тъждество между страните по делата, едновременно на страната на ищците /впоследствие касатори/ и на ответниците, отменителното основание по чл. 239, т. 4 АПК не е налице, а оттам и предявените на това основание, искания на Администрацията на Министерски съвет и МОСВ, като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени. За изчерпателност съдебният състав намира за удачно да отбележи, че извод в противоположен смисъл не се налага и от безспорно установеното по делото обстоятелство, че по всички визирани в молбите за отмяна дела /с изключение на адм. дело 39/2020 г. на Административен съд-Видин/, както и по адм. дело 53/2022 г. по описа на Административен съд-Видин, 5-ти състав, ищци са наследниците на шест починали лица по време на избухналия на 01.10.2014 г., взрив в завод "Миджур", [населено място]. И това е така, защото като увредени от един и същ юридически факт лица, тези ищци, дори в едно общо исково производство по реда на чл. 203 АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, биха имали качеството само на обикновени другари в процеса, при което еднаквото спрямо тях решение е само хипотетично възможно, но не и наложително, в какъвто смисъл са релевираните в молбите за отмяна, неоснователни доводи. Обикновеното другарство не е еднозначно с изискуемото по смисъла на чл. 239, т. 4 АПК, пълно тъждество на страните, поради което и не обуславя извод за наличието на задължителната предпоставка за приложението на това отменително основание, а именно - субективен идентитет между делата. Във връзка с твърдяното от втория искател основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК следва да се отбележи, че в искането си МОСВ сочи като ново обстоятелството, че с решение 260137/19.01.2023 г., постановено по гр. дело 16392/2018 г. по описа на СГС, гражданска колегия, ІV-Б въззивен състав, е отменено частично решение от 03.10.2018 г., постановено по гр. дело 67981/2017 г. на СРС, ІІ гражданско отделение, 77-ми състав, при което "Видекс" АД е осъдено да заплати на основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86 във вр. с чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ на А. Т. А. сумата от 20 000лв и на Б. В. Г. сумата от 40 000лв, представляващи горница над присъдената от СРС сума /85 720лв за първия ищец и 50 000лв за втория ищец/ за обезщетение за търпени неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на тяхната родственица, М. П. А., настъпила на 01.10.2014 г. в резултат от трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането /01.10.2014 г./, до окончателното им изплащане. Със същото решение на СГС първоинстанционното решение от 03.10.2018 г. по гр. дело 67981/2017 г. на СРС е потвърдено в останалата му част, в която исковете с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86, във вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, предявени срещу "Видекс" АД от А. Т. А., И. А. А. и Б. В. Г., са отхвърлени за горницата над присъдената сума, съответно от 105 720лв /за първия ищец/, от 105 720лв /за втория ищец/ и от 90 000лв /за третия ищец/, претендирани като обезщетение за търпени неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на тяхната родственица М. П. А., настъпила на 01.10.2014 г. в резултат от трудова злополука. Предвид тези данни, следва да се посочи, че за да е налице отменителното основание по чл. 239, т. 1 АПК е необходимо установяване на непълнота на фактическия или доказателствен материал, разкрита след влизане на решението в сила, която не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. Наред с това, новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се претендира, докато в случая, противно на релевираните от МОСВ, доводи, не би могло да се приеме, че обстоятелството, че по реда на чл. 200 КТ собственикът на завод "Миджур" е осъден да заплати на наследниците на М. П. А., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нейната смърт, настъпила в резултат от трудова злополука, е от значение за правилното решаване на спора по адм. дело 1515/2023 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, а още по-малко - от съществено такова. Не налага различен извод и визираната в искането на МОСВ, разпоредба на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, че когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. Нормата е неотносима към спора по адм. дело 1515/2023 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, защото в случая се касае за съпричиняване на вредата в резултат на действията и/или бездействията на различни лица, всяко от които е длъжно да поправи вредите, които е причинило другиму при наличие на предпоставките от съответния фактически състав за това, по предвидения за всяко от тези лица ред. За собственика на завод "Миджур" това е редът по чл. 200 КТ, за държавата чрез Администрацията на Министерски съвет и МОСВ, като нейни органи, това е редът по чл. 203 АПК, във вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, който е и единственият предвиден в действащото законодателство ред за ангажиране отговорността на държавата за вреди, причинени на нейните граждани. Противно на релевираните в молбата на втория искател доводи, осъждането на собственика на завода и работодател на починалото лице за изплащане на обезщетение на неговите близки по реда на чл. 200 КТ не изключва a priori отговорността на държавата за вреди, възникнали в резултат на незаконосъобразните действия и/или бездействия на нейните органи в лицето на Администрацията на Министерски съвет и МОСВ. При липсата на ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, предявеното на това отменително основание искане на МОСВ за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, също следва да бъде отхвърлено като неоснователно. При този изход на делото претенциите на двамата искатели за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение се явяват неоснователни. Ответните страни претендират присъждане на разноски в полза на осъществилия процесуалното им представителство по делото адвокат А. Кашъмов при условията на чл. 38 ЗА, но към искането си не сочат, а още по-малко - представят доказателства, обуславящи наличие на някоя от визираните в ал. 1 от тази разпоредба, обстоятелства. Поради това и съставът счита искането за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ЗА, като недоказано, за неоснователно, и не присъжда разноски с настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,