Решение № 16873 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11122/2011 г.

Решение № 16873 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11122/2011 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Емануил Тодоров Каров от гр. София против решение № 161 от 28.05.2011 г. на Административен съд-Смолян, постановено по адм. дело № 61/2011 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-18-90/18.12.2009 г. на изп. директор на АГКК за одобряване на КК и КР за землището на гр. Девин в частта касаеща границите на ПИ 20465.504.940. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му. Ответните страни не вземат становище. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената част от заповедта за законосъобразна- издадена в съответствие с правилата за установяване на границите на имотите по чл. 43, ал. 1, т. 5, б. "г" ЗКИР вр. чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3/2008 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Границите на поземлените имоти се установяват приоритетно от специално означеното с регламентирани трайни знаци местоположение върху терена, съществуващите на място материализирани граници, кадастралните планове, регулационни планове, карти, планове и друга документация - чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР /в редакцията към момента на издаване на оспорената заповед/, вр. чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР. В случая по делото е установено безспорно, вкл. и със заключение на вещо лице, че липсват специални трайни знаци за означаване границите на имота на жалбоподателя, както и не съществуват на място материализирани граници, поради което законосъобразно имотът е бил нанесен с граници съобразно предходния кадастрален план. Привеждането им в съответствие с документите за собственост е възможно със съгласието на засегнатите съседи на имота по реда на чл. 53 ЗКИР. При неоснователност на касационните оплаквания, обжалваното решение следва да остане в сила, воден от което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,