Решение № 2739 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11938/2020 г.

Решение № 2739 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11938/2020 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Маринков, от [населено място], област София против решение № 748/22.07.2020 г. по адм. дело № 34/2020 г. на Административен съд София – област. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила поради неизлагане на мотиви по важни за спора факти и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ София – област, чрез юрисконсулт Р. Брусева изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки, с които моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 748/22.07.2020 г. по адм. дело № 34/2020 г. Административен съд София – област е отхвърлил жалбата на Г. Маринков, от [населено място], област София срещу решение № 1012-22-201#2/03.12.2019 година на директора на ТП на НОИ - София-област и потвърденото с него разпореждане № 1019-22-1869#16/03.10.2019 година на началник отдел "Пенсии" при ТП на НОИ. Присъдил е разноски. Решението е правилно. По делото е установено, че със заявление вх. № МП-03-3595/3.02.2015 г. Г. Маринков е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Към заявлението е представил образец УП-3 № 202-3/27.10.2000 г. от ДФ "Строймашининженеринг" гр. София и оформен стаж за периода от 15.08.1991 г. до 1.09.1993 г. и от 2.04.1995 г. до 30.11.1999 г.; образец УП-2 № 202 от 27.10.2000 г., издаден от ДФ "Строймашининженеринг" гр. София за периода от 1.09.1991 г. до 1.09.1993 г. и от 1.01.1997 г. до 30.11.1999 г. и образец УП-30 № 127/12.03.1986 г., издаден от ЖП завод "Георги Димитров" за периодите 1.06.1977 г. - 24.09.1977 г. и 27.12.1979 г. – 23.02.1986 г. Пенсионните органи не са зачели претендираният осигурителен стаж в ЖПЗ Георги Димитров и ДФ Строймашининженеринг гр. София. Актовете им са били отменени с решение № 713/11.07.2016 г. по адм. дело № 26/2016 г. на Административен съд София – област, оставено в сила с решение № 15252/12.12.2017 г. по адм. дело № 11257/2016 г. на Върховния административен съд. Административната преписка е била върната за издаване на нови актове в съответствие с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебните решения. Органите на ТП на НОИ – София област са изпълнили указанията. В рамките на осъществени проверки са установили недоказаност на осигурителния стаж при осигурителя ЖПЗ "Георги Димитров" гр. София. Позовали са се на писма № 1019-22-1869#7/30.01.2018 г., обр. УП-3 № 2/29.01.2018 г. издаден от "Регистрационна техника" АД и обр. УП-13 № 1042-22-244# / 14.05.2018 г., издаден от "Трудова терапия" гр. Самоков, от които е видно, че Маринков фигурира в техните разплащателни ведомости. Съгласно образец УП-3 № 2 от 29.01.2018 г. жалбоподателят е работил като шприцьор във фирма "Регистрационна техника" АД за периода 2.11.1981 г. – 17.01.1984 г. и съгласно образец УП-13 № 1042-22-244/14.05.2018 г. е работил в "Трудова терапия" Самоков на длъжността "работник" за периода 1.07.1984 г. - 23.02.1986 г. Тези данни Маринков е заявил при кандидатстването за парично обезщетение за безработица в ТП на НОИ – София област. Административният съд е изследвал в пълнота спорния въпрос, следва ли да бъде зачетен осигурителния стаж, описан в представените от заявителя обр. УП-3 изх. № 127/12.03.1986 г. и трудова книжка № 591/1.06.1977 г. в Железопътен завод "Георги Димитров", гр. София. Пенсионните органи също са проверили процесните документи и са анализирали, удостоверяваните от тях факти с оглед на всички доказателства по делото. В чл. 40, ал. 1 НПОС е предвидено, че осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Съгласно чл. 40, ал. 3 от НПОС тези доказателствени средства се издават въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. При несъответствие между първичен (ведомости за заплати) и вторичен документ (трудова книжка, УП-обр.) записванията в първичния се ползват с приоритет. Документите по чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от НПОС се издават с цел доказване на осигурителен стаж и доход и се ползват с тази доказателствена сила до оборването им по предвидения в закона ред и актове. След като за дублираните периоди осигурителен стаж в ЖПЗ "Георги Димитров", гр. София и този във фирма "Регистрационна техника" АД и "Трудова терапия" Самоков при последните са налични първични документи по смисъла на чл. 40 НПОС, законосъобразно последните са кредитирани с доверие. При така установените факти към датата на заявлението – 3.02.2015 г. жалбоподателят е имал навършени [възраст] и осигурителен стаж, от втора категория труд 01 г., 00 м., 00 дни; от трета категория труд - 24 г., 00 м., 14 дни; по чл. 104, ал. 3 от КСО – 04 г., 08 м., 20 дни. Общият осигурителен стаж превърнат към трета категория труд законосъобразно е бил определен на 39 г., 05 м., 14 дни. Съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО "лицата, които са работили 10 г. при условията на първа категория труд и 15 години при втора категория труд, могат да се пенсионират, ако са навършили 52 г. и 8 м. за мъжете при първа категория труд и 57 г. и 8 м. за мъжете при втора категория труд и ако имат сбор 100. Към датата на заявлението за пенсиониране жалбоподателят не е установил изискуемия осигурителен стаж от първа или втора категория труд. Съгласно чл. 68, ал. 1 от КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за мъжете през 2015 г. се придобива при навършване на 63 години и 8 месеца и осигурителен стаж 38 години и 08 месеца. Към датата на заявлението жалбоподателят е нямал навършена изискуемата се възраст от 63 г. и 8 м. При хипотезата на чл. 68, ал. 3 КСО, жалбоподателят отговаря на условието за минимално изискуем стаж, но няма минимално изискуемата възраст - 65 г. 8 м. При тези съображения законосъобразно е било отказано отпускане на ЛПОСВ. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение