Решение № 5311 от 23.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15059/2009 г.

Решение № 5311 от 23.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15059/2009 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "КМ-ГРУП" ЕООД, гр. Пазарджик, подадена от Управителя Костадин Михайлов Михайлов, срещу решение № 1238 от 7.10.2009 г. по адм. дело № 1281/2009 г. на Административен съд - Пловдив, I отделение, III състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 800531/07.04.2009 г., издаден от ТД на НАП - Пазарджик, потвърден с Решение № 444/02.07.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на "КМ-ГРУП" ЕООД са определени задължения за ДДС за внасяне в резултат на отказано право на данъчен кредит в размер общо на 8 825 лв. за дан. период м. 12.2006 г. по фактури № 101/01.12.2006 г. и № 102/28.12.2006 г., издадени от доставчика "Силикол" ООД и са начислени лихви в размер на 2 724,33 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения изложени в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението на АС - Пловдив и да бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде отменен РА. Алтернативно моли да бъде отменено решението и да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на АС-Пловдив. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалвания РА е отказано на "КМ-ГРУП" ЕООД право на приспадане на данъчен кредит по 2 бр. фактури, издадени от "Силикол" ООД за данъчен период - м. 12.2006 г., на основание чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 6 от ЗДДС (отм.), поради констатирана липса на доставка. Във връзка с доказване реалността на доставките по процесните фактури, жалбоподателят е представил следните писмени доказателства: Договор от 24.07.2006 г. сключен между Община Пазарджик като възложител и "КМ-ГРУП" ЕООД - изпълнител с предмет - СМР на подпорна стена за укрепване на левия бряг на р. Мареш, Договор от 25.07.2006 г. между жалбоподателя - възложител и "Стейт" ООД - изпълнител за извършване на СМР по укрепването на левия бряг на р. Мареш, Договор от 25.08.2006 г. между същите страни относно втория етап от извършването на същите СМР и анекс към него от 01.12.2006 г., Приемо-предавателни протоколи от 17.10.2006 г. и 07.09.2006 г., с който "Стейт" ООД предава на "КМ-ГРУП" ЕООД процесните стоки по спорните фактури, касови бележки от "Силикол" ООД и др. Съдът е установил, че ДДС по всички доставки е платено по ДДС - сметка на доставчика през дан. период м. 12.2006 г. В решението си административният съд е приел, че от доказателствата по делото не може да бъде обоснован извод, че е налице прехвърляне правото на собственост върху процесните стоки от прекия доставчик на жалбоподателя и съответно да бъде изведен извод за наличие на доставка на стоката по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). В тази връзка е посочено, че жалбоподателят не е представил каквито и да е доказателства във връзка с осъществяване транспорта на стоките, тяхното влагане в осъществени от него СМР или използването им за извършването на други облагаеми доставки или дори наличието им към момента на ревизията. По отношение на представените договори с община Пазарджик, във връзка с чието изпълнение се твърди да са закупени и съответно използвани процесните стоки, включително и договора с подизпълнителя "Стейт" ООД съдът е установил, че същите са сключени в един предходен момент и от представените писмени доказателства е констатирано, че изпълнението по тях е било приключено преди съставянето на самите фактури. Отбелязано е също така, че представените приемо-предавателни протоколи също предхождат във времето издаването на спорните фактури, нещо повече същите са съставени за това, че "Стейт" ООД предава на жалбоподателя стоки от рода на процесните, като по никакъв начин не могат да бъдат обвързани с доставчика "Силикол" ООД. На следващо място съдът е приел, че не е доказано в процесния случай, че и самият доставчик разполага с материална, техническа и кадрова обезпеченост за осъществяване на доставки с материали от рода на процесните, включително и наличие на складова база за съхранението им или доказателства за възможността за добиването им. Посочено е също така, че въпреки изрично дадените указания на съда в с. з. от 10.09.2009 г. жалбоподателят не е поискал допускането на каквито и да било годни доказателства и доказателствени средства за установяване на релевантните за спора факти и обстоятелства, при положение, че тези факти от обективната действителност /получаването, заприхождаването и последващата реализация или влагането на стоките в дейността на лицето/ се установяват с писмени доказателства, включително чрез съответното отразяване в счетоводството на субекта, поради което за тези обстоятелства според АС са недопустими свидетелски показания. Съобразно горното, съдът е обосновал извода, че не е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) по фактурите, издадени от "Силикол" ООД и е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Основният спорен въпрос по делото е налице ли е реалност на доставките по процесните фактури, издадени от "Силикол" ООД. Настоящият състав намира, че в конкретния случай административният съд е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата правилно е приел, че не е налице реалност на доставките по процесните фактури. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква само при осъществена доставка на стоки или услуги по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.), която представлява данъчно събитие по чл. 24 ЗДДС (отм.). Последното от своя страна е един от елементите по определението за данъчен кредит в чл. 63 ЗДДС (отм.), поради което е презумптивно включено в предпоставките за признаване право на данъчен кредит по чл. 64 ЗДДС (отм.). В конкретния случай, както правилно е приел съдът, не са налице доказателства за реално извършени доставки по спорните фактури. Касаторът не е представил нито пред данъчния орган, нито в хода на съдебното производство доказателства, които да оборят направените в РА констатации за липсата доказателства относно материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика. Правилно съдът е посочил, че само въз основа на представените фактури не може да бъде прието, че е налице реално извършена доставка. С оглед липсата на доказателства за реалност на сделките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), правилно съдът е обосновал извода, че по отношение на процесните фактури не може да бъде признато право на данъчен кредит на дружеството. Настоящият състав на ВАС намира за неоснователно възражението на касатора относно приложимостта на нормата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.) и съответно признаване на право на данъчен кредит, тъй като същата е приложима само ако е доказана реалността на извършената доставка, а в процесния случай реалност на доставката по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) не е налице. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на административния съд не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, първо А отделение,