Решение № 11757 от 6.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14182/2014 г.

Решение № 11757 от 6.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14182/2014 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Сеза Юзеир Мехмед от гр. Джебел срещу решение № 5684 от 18.09.2014 г. по административно дело № 2791/2014 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ЧР-2 15/21.02.2014 г. на Изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане (АСП). По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - Изпълнителният директор на АСП чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие на материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Производството пред АССг е образувано по жалба на Мехмед срещу заповед № ЧР-2 15/21.02.2014 г. на Изпълнителния директор на АСП, с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), считано от 28.02.2014 г. поради получена възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността "неприемливо изпълнение". Основният спор между страните се свежда дали в случая оценяването е извършено в съответствие с изискванията на приложимите разпоредби и при отчитане на длъжността, изпълнявана реално от касатора през оценявания период. Правилно въз основа на събраните в хода на производството доказателства АССг приема, че правилно изпълнението на длъжността на Мехмед е оценено за длъжността Директор на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Джебел, която длъжност същата е изпълнявала като титуляр от началото на оценявания период до 16.09.2013 г., когато е преназначена на длъжност началник отдел "Социална закрила", но е продължила да изпълнява по вътрешно съвместителство и длъжността директор до назначаване на служител на незаетата длъжност. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА) при преназначаване на друга длъжност в същата администрация служителят се оценява за изпълнението на тази длъжност, която е заемал по-дълго през съответната година. В случая от събраните доказателства безспорно се установява, че служителят е изпълнявал длъжността директор на ДСП - Джебел през целия оценяван период, като от 01.01.2013 г. до 16.09.2013 г. е заемала длъжността по основно служебно правоотношение, след което макар да е преназначена на друга длъжност е продължила да я изпълнява по вътрешно съвместителство. При така установените факти обоснован и законосъобразен е изводът в обжалваното решение, че служителят през целия атестиран период е изпълнявал длъжността, за която е оценено изпълнението. Правилно съдът приема, че извършеното оценяване е при спазване на предвидените административнопроизводствени правила - оценката е извършена от директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане", на когото директорът на ДСП - Джебел е непосредствено подчинен, при спазване на изискванията по чл. 4 НУРОИСДА, включва времето, което действително е било отработено за оценявания период и са спазени етапите по чл. 8, ал. 1 НУРОИСДА. Проведена е междинна среща в срока по чл. 12, ал. 1 от Наредбата и е спазена процедурата по алинея втора на с. з. Проведената заключителна среща също е при спазване на предвидените нормативни изисквания, като след приключването й са попълнени съответните формуляри, а извършването на оценката е в съответствие с изискванията по чл. 14, ал. 1 НУРОИСДА. Липсват данни по делото, а и не са наведени доводи за нарушение по чл. 18 НУРОИСДА от страна на оценяващия ръководител. При така установените факти обоснован и законосъобразен е изводът в обжалваното решение, че обжалваната заповед, с която служебното правоотношение на Сеза Мехмед е прекратено на основание чл. 107, ал. 2 ЗДСл е постановена в съответствие с материалния закон. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение