Решение № 6834 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11903/2014 г.

Решение № 6834 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11903/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6, във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 1600 от 14.07.2014 г., постановено по адм. дело № 2757/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 131106234/06.04.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 874/17.07.2012 г. на Директор на Дирекция "ОУИ". Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Счита, че ангажираните доказателства не установяват реалното осъществяване на спорните доставки. В подкрепа на тезата си излага подробни аргументи в жалбата, като претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което жалбата срещу РА бъде отхвърлена, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касационна жалба срещу същото решение е депозирана и от "Кафта" ЕООД, гр. София, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 131106234/06.04.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 874/17.07.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ". Касаторът твърди, че в обжалваната част първоинстанционното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон. Претендира и отмяна на съдебния акт в частта му за разноските, като в тази насока излага подробни аргументи в жалбата. В качеството на ответник Директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив не изразява становище по основателността на касационната жалба на дружеството. "Кафта" ЕООД, в качеството си на ответник, с писмена защита по съществото на спора заявява, че счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационните жалби са депозирани срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирани лица, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество. Предмет на производството пред Административен съд - Пловдив е законосъобразността и обосноваността на Ревизионен акт /РА/ № 131106234/06.04.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 874/17.07.2012 г. на Директор на Дирекция "ОУИ", в частта, с която на "Кафта" ЕООД не му е признат данъчен кредит в размер на общо 168 889,90 лева за д. п.: м. август, септември и ноември на 2009 г. и е начислен допълнително ДДС за сумата от 866,66 лева, ведно с акцесорните лихви за забава в общ размер от 4 780,76 лева. За да се произнесе по основателността на предявената жалба първоинстанционният съд е приел от фактическа и правна страна следното: С оспорения РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит по 9 броя фактури, издадени от "Нерон" ООД, с предмет на доставките хранителни и промишлени стоки, а също така и домашни потреби. Прието е, че при липсата на доказателства, че доставчикът и получателят са притежавали лицензии за извършаване на търговия с алкохолни продукти, на документи за плащане, на фактури от предходни доставчици на стоките, предмет на продажбата, то не е установен произходът на стоките. Посочено е още, че не са представени фактури за закупено гориво във връзка с издадените пътни листове за извършен транспорт на стоките от гр. Созопол до гр. Септември. При осъществените насрещни проверки на предходните доставчици - "ВМТ Инвест" ООД и "Трон" ЕООД е констатирано, че не са установени видът и количеството на закупените стоки, както и кадровата им обезпеченост. След съвкупен анализ на ангажираните доказателства приходните органи са достигнали до извод, че не е доказан произходът на фактурираните стоки, транспортирането, товаренето, разтоварването, съхранението им, необходимата кадрова и материално-техническа обезпеченост за извършването на доставките. Относно последващата реализация на процесните стоки по декларирани ВОД е констатирано, че не е установено и тяхното реално изпълнение, тъй като плащането от румънското дружество е извършено изцяло в брой, без да е представен отчет на фискална памет от ЕКАФП за м. 11/2009 г. Съобразно получения от данъчната администрация на Румъния отговор, SC MEGA CONSTANT SRL, RO25249750 е "липсващ търговец", обявен за неактивен от 1 август 2010 г. В хода на съдебното производство е проведена и приета ССчЕ, заключението по която е кредитирано като обективно и компетентно дадено, установяващо, че процесните фактури са надлежно осчетоводени при ревизираното лице и доставчика, а плащанията са осъществени по банков път. Въз основа на представени дневници за продажби и фактури за извършени последващи облагаеми доставки експертът е обосновал извод за наличие на съпоставимост между закупените артикули и количества стоки и тези, продадени впоследствие. При тези релевантни фактически констатации първоинстанционният съд е приел, че съвкупният анализ на събраните доказателства обосновава извод за обективно осъществяване на спорните доставки. Позовавайки се на приложените пътни листове и товарителници, той е счел, че е доказано транспортирането на стоките от доставчика със собствено МПС. Съобразил е още и мотивите на постановеното между същите страни за друг данъчен период относно доставки от "Нерон" ООД Решение на ВАС на РБ № 6611 от 15.05.2013 г. В обобщение е достигнал до извода, че в тази си част РА е незаконосъобразен и е отменил същия. Досежно непризнатия от приходните органи данъчен кредит в размер на 200 лева по фактурата, издадена от "Стоун Флаар" ЕООД решаващият състав е приел, че неотразяването на фактурата в СД и ДПр. на доставчика съществено разколебава убедителността на доказването на осъществяването на доставката като елемент от фактическия състав, пораждащ правото на приспадане - чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Относно допълнително начисления ДДС общо в размер на 866,66 лева на основание чл. 86, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, в действащата към 2009 г. редакция, съдът е преценил, че постъпилите по банковата сметка на ревизираното дружество суми от "ВМТ Инвест" ООД в размер на 5 200 лева, с посочено основание "по фактура", са за неотчетени облагаеми доставки, за които на основание чл. 26, ал. 6, във връзка с чл. 86, ал. 2 ЗДДС жалбоподателят дължи ДДС общо в размер на 866,66 лева. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, обосноваващи тезата му, че ангажираните доказателства не установяват реалното осъществяване на спорните доставки от " Нерон" ООД. В своята практика ВАС многократно е посочвал, че при преценката за наличие на право на приспадане на данъчен кредит на изследване подлежи единствено пряката доставка, по която субективното право се претендира, но не и предходните доставки по веригата. Ирелевантен в този контекст е и произходът на съответните стоки, след като в случая е доказана тяхната разполагаемост при доставчика и прехвърлянето на правното за разпореждане с тях като собственик на получателя. Както правилно е посочил и първоинстанционният съд, позовавайки се на тълкуванията на СЕС в решенията по дела C-78/12 и С-18/13, неустановеността на кадровата, материална и складова обезпеченост на доставчика, би могла да обоснове отказ на правото на приспадане, само ако посочените обстоятелства сочат за наличието на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, се установява, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама Ч нещо, което запитващата юрисдикция следва да провери. Тъй като такава обективни данни в случая не са налице, нито са наведените твърдения в тази насока, то обосновано решаващият състав е приел за установено реалното осъществяване на спорните доставки. Настоящата инстанция напълно споделя и мотивите на първоинстанционния съд относно установеността на обективното извършване на последващи доставки от ревизираното лице за целите на облагаемата му дейност. При представени фактури, описи на стоките, приемо-предавателни протоколи, доказателства за извършени плащания по фактурите, ЧМР - товарителници, както и съпътстващите ги документи за превоз на стоката, VIES декларация от получателя по трите издадени фактури, правилно е прието, че последващите ВОД са извършени, а румънската администрация не е отрекла съществуването на оператора на територията на страната им, нито обстоятелството, че той е регистриран за целите на ДДС там. Ето защо достигайки до извода, че е налице и условието по чл. 69, ал. 1 ЗДДС за упражняване на правото на приспадане на данъка за процесните стоки, решаващият състав е приложил правилно материалния закон. Отменяйки РА, той е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и в тази му част следва да бъде оставено в сила. По жалбата на "Кафта" ЕООД: Не биха могли да бъдат споделени доводите на касатора за ирелевантност на обстоятелството, че спорната фактура не е отразена от доставчика в дневника за покупките. Независимо, че изпълнението на задължението по чл. 86, ал. 1, т. 3 ЗДДС от доставчика не е предпоставка за възникването и упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит, то неизпълнението му и липсата на други относими доказателства за реалното осъществяване на спорната доставка мотивират заключение, че същата не е обективно извършена, респективно - че е налице хипотезата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС и за получателя не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Неоснователни са и аргументите за недължимост на допълнително начисления ДДС за неотчетени облагаеми доставки при наличието на банкови преводи от получателя по тях, с посочено основание "фактура". По аргумент от чл. 26, ал. 6 ЗДДС, в приложимата към 2009 г. редакция, за полученото авансово плащане по доставка, данъкът е станал изискуем от ревизираното лице. Тъй като то не е начислило същия, законосъобразно с РА е установено допълнително задължение за ЗДДС в размер на 866.66 лв. Възприемайки изводът на приходния орган и отхвърляйки жалбата в тази й част, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. В касационната жалба е инкорпорирано и искане за изменение на атакуваното решение в частта му за разноските. Настоящият състав намира, че същото е с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК и родово компетентен да се произнесе по него е първоинстанционният съд, поради което същото следва да му се препрати по компетентност на основание чл. 135, ал. 2 АПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение