Решение № 4050 от 13.4.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от М. Костов, чрез адв. Е. Иванова, против Решение 4749 от 11.07.2022г., постановено по адм. дело 12096/2021г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед РА 30 286 от 28.08.2020г. на главния архитект на Столична община. В касационната жалба се оспорва решението без да се сочат конкретни касационни основания. Претендира се отмяната му и постановяване на друго в полза на касатора. Ответникът - главен архитект на Столична община не взима становище по жалбата, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил жалбата на М. Костов против Заповед РА 30 286 от 28.08.2020г. на главния архитект на Столична община, с която се нарежда премахване на незаконен строеж: Едноетажна сграда, находяща се в северозападната част на ПИ с идентификатор 68134.508.54 по КККР, кв.24 по плана на гр.София, м. Орландовци Малашевци , район Сердика СО. , определен е 60-дневен срок за доброволно изпълнение и са указани последиците при неизпълнението му. Съдът се е произнесъл като втора първа инстанция, след като с решение 12021 от 24.11.2021г., постановено по адм. дело 2701/2021г. по описа на ВАС, е отменено решение 7358 от 17.12.2020г. по адм. дело 9471/2020г. по описа на АССГ с предмет същото оспорване и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Съгласно чл. 224 АПК указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. В съответствие с чл. 224 АПК и съобразно конкретните указания, дадени в отменителното решение при първата касация, правилно съставът на административния съд, с процесното решение приема, че в повторното производство следва да се прецени единствено дали при издаването на процесната заповед е налице нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, респ. чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, като елемент от материалната законосъобразност на административния акт. По всички останали въпроси, касаещи процесуалната и материалната законосъобразност на заповедта, включително обстоятелството, че се касае за незаконен обект, спрямо който изначално е изключен статута на търпимост, е налице произнасяне в отменителното решение на ВАС по адм. дело 2701/2021г. В изпълнение указанията на касационната инстанция, съдът е разпределил доказателственита тежест между страните, като съобразно чл. 171, ал. 5 АПК е дал изрични указания на жалбоподателя, че следва да представи доказателства за имотното си състояние, доказателства, че сградата е единствено жилище за семейството/домакинството му, такива относно броя на лицата, които обитават сградата, включително има ли малолетни и непълнолетни лица; времето на ползване; възраст, здравословно и имотно състояние на оспорващия и членовете на домакинството (семейството) му; за съществуването на друг имот за задоволяване на жилищните нужди; предлагала ли е общината алтернативно настаняване в жилище от общинския фонд, респ. до какъв етап е стигнал процесът по решаване на жилищния проблем и др. Във връзка с дадените указания пълномощник на жалбоподателя, е направила изрично изявление, че е няма да сочи доказателства и няма доказателствени искания. Предвид липсата на каквато и да било процесуална активност от процесуалния представител на жалбоподателя, съдът, независимо че няма задължение служебно да събира доказателства го е сторил. Установил, че жалбоподателят е на [възраст], в трудоспособна възраст, като по делото няма данни да е с влошено здравословно състояние, което да не му позволява да полага труд. Същото се отнася и за Г. Младенова на [възраст], с която на 22.07.2021г. е сключил граждански брак, без данни за здравословни проблеми, които да я възпрепятстват да работи. Лицата са трудоспособни и могат да реализират доходи и да задоволяват жилищните си нужди, като наемат жилище или кандидатстват за общинско жилище. Младенова е съсобственик на 19/1120 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в гр.София с площ от 520 кв. м и жилище с РЗП 80 кв. м., а М. Костов е декларирал, че е собственик на лек автомобил. Младенова е картотекирана по реда на НРУУРОЖТСО поради недостатъчна жилищна площ, като й са дадени допълнителни точки при подреждане в групите, тъй като е самотен родител на непълнолетно дете, в чийто акт за раждане не е вписан баща. По делото няма доказателства за адресна регистрация на строежа, заплащане на данъци и такси за него, учредено право на временен строеж и др. Въз основа на събраните относими към спора доказателства, административния съд извел правни изводи, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон и неговата цел. Процесната заповедта не противоречи на чл.8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, тъй като премахването на незаконния строеж представлява необходима, подходяща и пропорционална мярка по смисъла на чл. 8 от КЗПЧОС. Не е нарушен принципа на съразмерност по чл. 6 АПК и чл. 8, ал. 1 от КЗПЧОС, защитаваните права по които, на жилище и на собствеността върху него, не са абсолютни. Приел, че в ал. 2 на чл. 8 от КЗПЧОС са дефинирани границите на допустимата намеса на държавата в правата по ал. 1 в определени случаи, когато ограничението е предвидено в закона и е необходимо в едно демократично общество, в интерес на националната и обществена сигурност, или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала, или на правата и свободите на другите, като при наличието на някоя от посочените предпоставки за прилагане на ограничението се счита, че засягането на прокламираното от чл. 8, ал. 1 от Конвенцията право е пропорционално на целта, за която мярката се налага. Констатирал, че в процесния случай ограничителната мярка е наложена в интерес на обществото, което не допуска съществуването на строежи, чието изграждане е в нарушение на предвидените в устройствения закон изисквания. Въведеното от ЗУТ задължение за снабдяване със строителни книжа преди изпълнението на строежите, не е самоцелно - само за да се изпълнят въведени правила, а за да се гарантира - чрез правилното, точно, устойчиво и с необходимата здравина изграждане на даден обект, безопасността и здравето на живущите в него. Съдът намерил, че премахването на сградата, наредено с процесната заповед, представлява пропорционална мярка по смисъла на чл. 8, ал. 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, същата е постановена в съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което отхвърлил жалбата срещу нея. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти и обстоятелства са установени след цялостен анализ и преценка на приетите по делото доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи, които напълно се споделят от настоящия касационен състав. Обосновано е заключението на административния съд, че въведените в чл.6 АПК принципи на съразмерност, добросъвестност и пропорционалност могат да бъдат прилагани от административните органи само в случаите, когато съществуват различни и то законосъобразни възможности, като се избере тази от тях, която е най-благоприятна и справедлива за субектите на правоотношението и от друга страна - за държавата и обществото. При констатиране на незаконно строителство, компетентните органи действат при условията на обвързана компетентност, т. е. в правомощията им не съществува друга възможност, освен да разпоредят премахването му. Доколкото целта на ЗУТ е да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство, то намесата на държавата, съответно на общинската администрация в случая, е напълно пропорционална на предвидената в закона цел. Премахването на незаконния строеж, изпълнен без строителни книжа и при липса на предпоставките за търпимост, е единственият способ, чрез който може да се постигне законовата цел. Да се приеме обратната теза, означава всяко лице, което не притежава собствен жилищен имот, да може да изгради безпрепятствено незаконен строеж, което не е целта нито на ЗУТ, нито на КЗПЧОС. Оспорената заповед не причинява вреди, несъразмерни с преследваната от закона цел. След като е доказано наличието на незаконен строеж, мярката, приложена с оспорената заповед, е необходима, защото преследва предвидена от закона цел а именно да не се допуска незаконно строителство. Същата е и подходяща, защото с нея тази цел ще се постигне. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,