Решение № 14509 от 1.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8082/2009 г.

Решение № 14509 от 1.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8082/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Пели 2002" ЕООД - със седалище в гр. София, подадена чрез адв. Р. Котов срещу решение № 48/26.03.2009 г. на Софийски градски съд (СГС), АО, постановено по адм. д. № 2120/2006 г. по описа на този съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 152 А/20.09.2004 г. на ДП" Младост" при ТДД - София, потвърдено с Решение № 85/12.01.2005 г. на Директора на РДД - София, с което е наложена обезпечителна мярка "запор върху вземане от трети лица". Развиват се твърдения за незаконосъобразност на решението поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът претендира отмяна на решението и отмяна на обжалвания административен акт, ведно с последиците от нея. Ответната страна по касационната жалба - Директорът на Д "ОУИ" - гр. София я е оспорила чрез доводи, поддържани в съдебно заседание от юрисконсулт Павлова. Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на I "А" отделение, след като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по заявените в нея касационни основания, след служебна проверка по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, защото е подадена в срок, от надлежна страна и разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред градския съд е било Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 152 А ()20.09.2004 г. на ДП "Младост" при ТДД - София, потвърдено с Решение № 85/12.01.2005 г. на Директора на РДД - София, с което е наложена обезпечителна мярка "запор върху вземане от трети лица". За да отхвърли жалбата срещу постановлението съдът е приел за установено, че е невъзможно установяването по категоричен начин на обстоятелството, че направеното плащане е именно по фактура № 1772/30.09.2003 г. В този смисъл е преценено заключението на вещото лице по ССчЕ като е допълнено, че в счетоводните регистри на "Пели 2002" ЕООД са открити противоречиви факти за касовото плащане на данъчната основа. Тези данни не кореспондирали с твърдението на жалбоподателя, според когото към момента на издаване на обжалваното постановление, запорираното вземане не е дължимо. Съдът е посочил още в решението си, че дружеството е допуснало неколкократно пропуски при деклариране на изискуемите задължения. Решението е неправилно, защото е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. С процесното постановление е наложена обезпечителна мярка "запор върху вземане от трети лица". На първо място следва да се отбележи, че спорът в настоящото производство е дали законосъобразно е издадено процесното постановление съгласно чл. 162 от ДПК (отм.), както и съществува ли вземане на "Ел Би Би Трейдинг" ООД към "Пели 2002" ЕООД към момента на налагане на обезпечителната мярка. Оплакването на касатора, че процесното постановление не съдържа всички визирани реквизити, е частично основателно. В постановлението не е отразено от какво произтича установеното публично вземане, макар в акта да е записано, че се забранява разпореждането със запорираното имущество. Освен това е видно от събраните по делото доказателства и от изслушаната неоспорена ССчЕ, че вземането което "Ел Би Би Трейдинг" ЕООД е имало спрямо "Пели 2002" ЕООД, е погасено. В заключението е констатирано, че към фактура № 1772/27.09.2003 г. на "Ел Би Би Трейдинг" ЕООД е издаден касов бон с дата 30.09.2003 г. за сумата в размер на 25 713, 80 лева. Приложено е банково извлечение относно заплащането на ДДС в размер на 5 142,76 лв. по сметка на "Ел Би Би Трейдинг" ЕООД. Заплащането на ДДС е отразено в счетоводството на "Пели 2002" ЕООД. Вярно е, че в счетоводните регистри на жалбоподателя вещото лице е открило противоречиви факти относно касовото плащане на данъчната основа по процесната фактура, но пък от допълнително изисканите документи, представени на 24.04.2008 г., експертът е направил констатацията, че операцията за касовото плащане на сумата е взета на 1.01.2004 г. В съдебно заседание на въпрос на адв. Котов дали всичко е било заплатено, вещото лице е отговорило, че данъка е платен по "ДДС - сметка", а данъчната основа - с РКО. Заключението не е оспорено от страните и същото следва да бъде кредитирано, още повече че неговите констатации кореспондират с данните от счетоводството на "Ел Би Би Трейдинг" ЕООД. Според експерта в счетоводните регистри на последното дружество редовно са отразени продажбата по процесната фактура, касовото плащане на данъчната основа и на ДДС по съответната сметка. Това означава, че към деня на издаване на обжалваното постановление вземането е било погасено поради плащане. При този резултат по делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски общо в размер на 425 лв., от които държавни такси - 125 лв. и депозит за вещо лице - 300 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на I "А" отделение,