Решение № 4384 от 6.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13673/2009 г.

Решение № 4384 от 6.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13673/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е образувано по жалба на Коестан Салех Хасан, гражданка на Ирак, лично за себе си и като законен представител на малолетното си дете Ауен Уали Мохамед против решение № 443/25.09.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет. Изложени са съображения, че е незаконосъобразно поради нарушение на приложимия материален закон. Процесуалният представител на ДАБ оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд - III отделение като прецени допустимостта на жалбата и писмените доказателства в административна преписка приема, че е подадена в срок, но е неоснователна предвид следните съображения: С обжалваното административно решение на жалбоподателката и малолетното й дете е отказано статут на бежанец и хуманитарен статут поради липса на условията на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, тъй като се сочи събитие, свързано с "отмъщение поради кръвна вражда". Оспореното административно решение е издадено от компетентния административен оран по чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ. Същото е в писмена форма и в него са изложени съображенията на административния орган относно преценените фактически обстоятелства, обусловени отказа му за закрила. От бежанската история на жалбоподателката, съдържаща се в проведените интервюта, се установява, че същата е влязла нелегално на 12.04.2009 г. в страната заедно със съпруга си. Мотивирала е молбата си до ДАБ със съображенията, че е напуснала Ирак по решение на съпруга й, който е целял да избегне евентуални последствия от "кръвно отмъщение" поради писмена вражда. Молителката се мотивира с това, че през 2002 г. възникнал племенен конфликт за земя, в който поради убийство, извършено от брата на съпруга й, по силата на обичая "кръвно отмъщение", той също е бил убит. Страхувайки се от възмездие, жалбоподателката заедно със съпруга си и малолетното си дете напуснали Ирак и заминали за Норвегия, където на съпруга й не ми е предоставена закрива и след петгодишен престой семейството се върнало в Ирак. При тези факти законосъобразно административният орган е приел, че не са налице предпоставките на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Дори да се приеме разказаното от кандидатката за истина, то с убийството на нейния девер, следва да се приеме, че враждуващото племе е постигнало целяното възмездие. Изложените от молителката обстоятелства изразяват предполагаеми опасения, които евентуално могат да касаят нейния съпруг. Нейните опасения не са свързани със страх от преследване по причина на раса, религия, политическо мнение или убеждение по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Историята на жалбоподателката не може да обоснове и наличието на предпоставките на чл. 9 ЗУБ, защото не са налице реална опасност от посегателства и тежки или лични заплахи, съотносими със ситуацията на въоръжен конфликт в Ирак. Налице е фактът, че жалбоподателката, придружавайки съпруга си, се е завърнала доброволно в Ирак след петгодишно пребиваване в Норвегия, който обуславя извода, че тя не е била принудена да остане извън страната си по произход поради причините, регламентирани в международната правна уредба за закрила. В подкрепа на този извод се явяват информациите в официални справки № 585/24.02.2009 г. и № 1848/23.06.2009 г. на дирекция "Международна дейност". Водим от горното Върховният административен съд - III отделение,