Решение № 12880 от 2.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1046/2009 г.

Решение № 12880 от 2.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1046/2009 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Добринка Динева Савова, Софка Александрова Дойчинова и Мария Иванова Божилова, всички със съдебен адрес София, ул. "Княз Борис I" № 100, адвокатска кантора "Шопова- Лионтис и Пейчев", срещу решението на Софийски градски съд от 06.03.2008 г. по адм. д. № 228/2004 г. с твърдения за неправилност на обжалвания съдебен акт като постановен в нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 1, ал. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. и чл. 19, ал. 3 от ЗУТ, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответника по делото чрез писменото становище на процесуалният си представител от 10. 04. 2009 г. взема становище за неоснователност на касационната жалба по съображенията изложени в нея. Намира, че обжалваното решение е съобразено с разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др., поради което следва да бъде оставено в сила. Според него се касае до междублоково пространство, което е част от изградената инфраструктура на жилищното строителство. Участвалият по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Същият споделя становището на процесуалния представител на ответника по делото, че имота, чиято отмяна на отчуждаването се иска, макар и незастроен е част от междублоково пространство и по тази причина е част от инфраструктурата на комплекса. Изразява и становище, че имота не отговаря на изискванията по чл. 19, ал. 1 от ЗУТ за обособяването като в самостоятелен парцел поради липса на изискуемите размери за лице и след приложение нормата на ал. 3 на чл. 19 от ЗУТ. Заинтересованите страни по делото не вземат становище по касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. По същество е неоснователна. Пред СГС по адм. д. № 228/2004 г. Ивайн Петров Дойчинов и Добринка Динева Савова от София, са обжалвали отказ № РД 54-20/09. 02. 2009 г. на Кмета на Столична община, с който е оставено без уважение искането на тях и на Тошко Николов Тодоров и Виолета Николова Тодорова, и двамата от София, всички в качеството им на наследници на Кръстю и Тодор Николови, за отмяна отчуждаването на част от имот № 9 стар, кв. 121, нов № 120, находящ се на ул. "Богдан" № 12, гр. София, м. "Подуене-център", ведно с построената в имота паянтова жилищна сграда, отчуждени с Протокол № 13/13.02.1967 г., статия 13 на ИК на СГНС за кооперативно жилищно строителство за нуждите на МК "Кремиковци"- блок по ул. "Богдан" и други блокове по ул. "Н. Ботушев". Твърденията с жалбите са били, че са налице предпоставките по чл. 1, ал. 2 от ЗВСВОНИ по ЗТСУ и др. за отмяна на отчуждаването, тъй като жилищната сграда след отчуждаването на имота е съборена а мероприятието за което е извършено отчуждаването към влизането в сила на горния реституционен закон а и към подаване на искането за отмяна на отчуждаването не е реализирано. Дворното място отговаря на изискването за образуване на самостоятелен парцел при спазване на съответните правила, норми и нормативни предвидени в съответните нормативни актове. С решението предмет на касационната жалба първоинстанционния съд е приел, че се касае до искане по чл. 1, ал. 2 от ЗВСВОНИ по ЗТСУ, ЗБНМ и др. Одържавяването на имота е извършено по чл. 55а и чл. 55б от ЗПИНМ за кооперативно жилищно строителство. От назначената по делото съдебно-техническа експертиза съдът е установил, че по действащия ЗРП, утвърден със Заповед № РД-50-09-247/23.09.1995 г., отчуждения имот № 9 от кв. 121 попада в парцел I от кв. 120, м. "Ботевградско шосе", отреден за жилищно строителство. В югоизточната част на новообразувания парцел е реализирано строителството на осем етажна жилищна сграда - ЖСК "Стоманолеяр", която не засяга отчуждения имот. Върху отчуждения имот по плана от 1995 г. се предвижда изграждане на осем етажна жилищна сграда с гаражи и приземен етаж, което строителство както към влизането в села на реституционния закон, т ака и към постановяване на решението, не е реализирано. Въпреки, че мероприятието за което е отчужден имота не е било реализирано и мероприятието, за което същият в с плана от 1995 г. е преотреден, съдът с решението си е приел, че се касае до междублоково пространство, представляващо част от инфраструктурата на комплекса, включващо се в осъществяването на основното отчуждително мероприятие. Възприел е още, че имота не отговаря на изискването за лице по чл. 19, ал. 1 от ЗУТ, дори и след намаляването му с 1/5 в съответствие с ал. 3 на чл. 19 от ЗУТ. Според заключението на вещото лице е с площ от 440 кв. м и лице от около 10 линейни метра, което е по-малко от изискуемото се по закон лице от 11.20 линейни метра след приспадане от 1/5 част. Въз основа на това е приел, че не са налице предпоставките за отмяна на отчуждаването на имота и е отхвърлил като неоснователни жалбите на на Софка Александрова Дойчинова, Мария Иванова Божилова, двете като наследници и правоприемници по чл. 120 от ГПК на починалия жалбоподател Иван Петров Дойчинов и на Добринка Динева Савова, срещу отказа на Кмета на Столична община от 03.02.1999 г. за отмяна на отчуждаването. Решението на съда е правилно и обосновано. С оглед имота предмет на отчуждаването, съдът правилно е квалифицирал искането за отмяна като такова по чл. 1, ал. 2 от ЗВСВОНИ по ЗТСУ и др. С решението на ИК на СГНС от 13.02.1967 г. предмет на отчуждаване е било дворно място с построена върху него паянтова жилищна сграда, която след отчуждаването е разрушена. Според нормата на чл. 1, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗВСВОНИ по ЗТСУ и др., когато сградите са съборени може да се иска отмяна на отчуждаването, ако строителството фактически не е започнало и дворното място отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен парцел при спазване на съответните правила, норми и нормативи. Според заключението на съдебно-техническата експертиза отчуждения имот е с площ от 440 кв. м и с лице около 10 линейни метра. За обособяването на самостоятелен парцел в градовете, какъвто е конкретния случай, според чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗУТ е необходимо минимална повърхност от 300 кв. м и лице минимум 14 линейни метра. Според ал. 3 на същия текст, определените в ал. 1 най-малки размери на урегулираните имоти за ниско застрояване (лице и повърхност) могат да бъдат намалявани най-много с една пета в зависимост от стопанските, техническите или теренните условия или във връзка с положението на заварените масивни сгради, когато това не влошава условията за целесъобразно застрояване, въз основа на заключение на общинския експертен съвет. При спазване изискванията на горните норми, за да се обособи самостоятелен парцел от имота е необходимо той да има площ минимум от 240 кв. м и лице от 11. 20 м. Липсата на която и да е от двете предпоставки е пречка за образуването на самостоятелен парцел, а от там и пречка по чл. 1, ал. 2 от ЗВСВОНИ по ЗТСУ и др. за отмяна на отчуждаването. Дори и да се приеме, че имотът, чиято отмяна на отчуждаването се иска, не е застроен и не е елемент от инфраструктурата на комплекса, липсата на другата изискуема се по чл. 1, ал. 2 от ЗВСВОНИ по ЗТСУ и др. предпоставка - дворното място да отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен парцел при спазване на съответните правила, норми и нормативи е пречка за отмяна на отчуждаването. При тези обстоятелства, СГС с решението си предмет на касационната жалба като е отхвърли като неоснователни жалбите на жалбоподателите, срещу отказа на Кмета на Столична община да отмени отчуждаването на имота предмет на същия, е постановил правилен и обоснован съдебен акт. Същият е постановен при отсъствие на твърдяните с жалбата отменителни основания, което налага оставянето му в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд - четвърто отделение