Решение № 3616 от 30.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 99/2015 г.

Решение № 3616 от 30.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 99/2015 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационнa жалбa на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" (ОДОП) - гр. Пловдив при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение № 2356 от 3.11.2014 г., постановено по адм. дело № 355/2014 г. по описа на Административния съд - Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт (РА) № 161304063 от 14.10.2013 г., издаден от орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 61 от 17.01.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Христо Янков Щерев, в качеството му на управител на "Хип-Инвест" ООД, е установена отговорност по чл. 19 ДОПК, както следва: главница 29 328.11 лв. и лихви - 72 895.28 лв. С обжалваното решение Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на Христо Янков Щерев от с. Ягодово, община Родопи, област Пловдив, ул. "Васил Левски" № 3, разноски по делото в размер на 1 390 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се твърдения, че съдът не е изяснил фактическата обстановка по делото и неправилно е приел, че Христо Щерев е бил управител на дружеството за кратък период. С влезли в сила РА № 211003441 от 27.12.2010 г., РА № 211102850 от 8.08.2011 г и РА № 1608001899 от 24.02.2009 г. се установява, че дружеството е извършвало строителство на жилищни сгради с обезщетение на собствениците с жилища, вместо заплащане на парични суми, срещу учредяване и прехвърляне възмездно право на строеж. Нотариалните актове (НА) през 2004 г., 2005 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. са подписвани от Христо Щерев. Всички събрани в хода на ревизиите са подписвани от тримата управители - Вълчо Стоянов Петков, Николай Георгиев Иванов и Христо Янков Щерев. Касаторът твърди, че от събраните доказателства се доказва, че в случая са налице предпоставките на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Касаторът иска обжалваното решение да бъде изцяло отменено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Христо Янков Щерев, чрез адв. Петър Костов, оспорва касационната жалба. Претендира разноски по делото, съобразно представения списък на разноските. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменен РА № 161304063 от 14.10.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 61 от 17.01.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Христо Янков Щерев, в качеството му на управител на "Хип-Инвест" ООД, е установена отговорност по чл. 19 ДОПК, както следва: главница 29 328.11 лв. и лихви - 72 895.28 лв. В хода на ревизията приходните органи са установили, че Христо Янков Щерев за ревизирания период е управител на "Хип-Инвест" ООД. Дружеството е вписано в търговския регистър на Пловдивски окръжен съд със съдебно решение № 12014/14.09.1992 г. по фирмено дело № 8786 и със съдружници: Вълчо Стоянов Петков, Николай Георгиев Иванов и Христо Янков Щерев. Капиталът на дружеството е в размер на 5 010 лв. За "Хип-Инвест" ООД е открито производство по несъстоятелност с Решение № 528 от 26.09.2012 г. по дело № 412/2012 г. на Окръжен съд - Пловдив. Приходните органи са приели, че са налице данни, че Вълчо Стоянов Петков, Николай Георгиев Иванов и Христо Янков Щерев, в периода от 2004 г. до 2010 г. са действали като собственици на капитала и управители на дружеството, подписвали са документи и са извършвали сделки във връзка със стопанската дейност на "Хип-Инвест" ООД. По делото не е било спорно, че Христо Янков Щерев е бил съдружник в "Хип-Инвест" ООД, в това число и управител, че от влезлите в сила ревизионни актове: РА № 160801899 от 24.02.2009 г., РА № 211003441 от 27.12.2010 г., РА № 211102850 от 8.08.2011 г. от нотариални актове от 2004 г., 2005 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г., договори за строителство от 2008 г., 2009 г., предварителен договор за строителство от 28.06.2007 г. се прави извод, че е подписвал документи във връзка със стопанската дейност на дружеството. Не е спорно, че и в периода от 15.02.2011 г. до 4.05.2011 г., когато Щерев е управител на ООД ведно с Вълчо Петков и Николай Иванов, дружеството извършва строителство на жилищни сгради с обезщетение на собствениците с жилища вместо със заплащане на парична сума, срещу учредяване и прехвърляне възмездно право на строеж с нотариален акт. НА са подписани от Щерев, като данъкът дължим за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем, съгласно чл. 86, ал. 2 ЗДДС, не е начислен върху пазарната цена на извършената строителна услуга по построяването на обектите, като с посочените РА, влезли в сила, са установени допълнително задължения. Между страните е било спорно дали са налице условията по чл. 19, ал. 1 ДОПК за ангажиране на отговорността на Христо Щерев в качеството му на управител на "Хип-Инвест" ООД. За да уважи жалбата на ревизираното лице, първоинстанционият съд е приел, че задълженото лице е било управител на дружеството само в периода от 15.02.2011 г. до 4.05.2011 г., а установеното в ревизионните актове, издадени на "Хип-Инвест" ООД, може да бъде зачетено в ревизионното производство, извършено на Щерев по отношение размера на дължимите данъчни задължения, но не и относно поведението на Щерев. Административният съд е приел, че в ревизионното производство и в съдебното такова не са представени доказателства, че подписването на документите е направено с цел укриването на правнозначими факти и обстоятелства, отразявани в СД. Субективната страна на деянието не е установена с допустимите доказателствени средства, а констатациите на ревизионните актове, съставени на дружеството, не могат да бъдат противопоставяни на Щерев в ревизията за ангажиране на отговорността му по чл. 19 ДОПК, тъй като двете отговорности са различни и произтичат от различни фактически състави. Съдът е обсъдил предпоставките за осъществяване на отговорността за увреждащата фиска дейност на чл. на управителен орган или на управител на задължено за данъци лице и въз основа на представените доказателства е приел, че не е доказано извършването на вредоносната дейност от ревизираното лице чрез укриване на факти от орган по приходите, както и причинна връзка на такова поведение с вредоносния резултат - препятстваната възможност да се съберат данъците. Настоящият съдебен състав намира, че в случая е безспорен само първият от елементите на фактическия състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК - ревизираното лице да е било управител на търговско дружество. По силата на чл. 141, ал. 2 ТЗ управителят на търговското дружество го представлява, организира и ръководи дейността му. Това формира и представата му относно сключването и изпълнението на сделките, които по смисъла на ЗДДС са облагаеми. С разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК е създадена особена хипотеза на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти или тези, които са длъжни да ги удържат и внасят (вж. чл. 14, т. т. 1 и 2 ДОПК). Несъмнено главният длъжник е от категорията на тези по чл. 14, т. 1 ДОПК, тъй като задължението му за данъци е установено надлежно с посочените РА. Ревизираното лице е имало качеството управител в периода на възникване на задълженията. За него като субект на посочената лична отговорност обаче е непротивопоставимо единствено установеното с РА на дружеството. Аргумент в тази посока е разликата във фактическите състави, обуславящи отговорността на дружеството от тази на управителя му, която предполага отлика на предмета на доказването при установяването на задълженията с РА от този, при който би отговарял управителят - за него са последиците от несъбирането на задължението по причина на укриването на данни. По делото не е доказана и причинно-следствена връзка между поведението на ревизирания субект и несъбраните публични вземания. Освен това в решението на решаващия административен орган изрично е посочено, че е започнало принудително изпълнение по повод събиране на тези публични вземания, както и по отношение на управителите му, а от съдебно-счетоводната експертиза се установява, че е имало и доброволно изпълнение по повод трите ревизионни акта. Не е реализиран данъчният фактически състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК, поради което не може да се реализира отговорността на ревизираното лице. В настоящия случай, в тежест на органа по приходите е да докаже всички елементи на този състав като основание за реализиране на отговорност. При процесуалната пасивност на органа по приходите, съдът правилно е приел за ненастъпили недоказаните факти от описания фактически състав. Предвид всичко изложено, първоинстанционният съд правилно е приел, че фактическият състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК не е доказан и правилно е отменил РА, поради което решението му следва да остане в сила. В подкрепа на гореизложеното е и представеното по делото заверено копие от Решение № 1650 от 15.07.2014 г. по адм. дело № 173/2014 г. по описа на Административния съд - Пловдив, влязло в сила, от което е видно, че с Решение № 9442 от 14.09.2015 г. по адм. дело № 10623/2014 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение е отменено цитираното по-горе решение и е отменен ревизионният акт по жалба на Вълчо Стоянов Петков, който е един от управителите на "Хип-Инвест" ООД по чл. 14, т. 1, т. 2 ДОПК. С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски по делото, съобразно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК и представения договор за правна защита и съдействие, за платено в брой адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 1 000 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение