Решение № 9381 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13410/2019 г.

Решение № 9381 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13410/2019 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Пловдив чрез процесуалните му представители М. Сукарева и М. Турланова, срещу решение № 1772/24.09.2019 г. постановено по адм. дело № 1527/2019 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отменено по жалба на "Пловдивстройресурс"АД, отказ на кмета на община Пловдив, обективиран в писмо от 08.05.2019 г. да се извърши продажба на основание чл. 35, ал. 3 от Закона за общинската собственост (ЗОС) на поземлен имот – частна общинска собственост с идентификатори 56784.514.233 и 56784.514.234 по КК и КР на гр. Пловдив, както и че е осъдена Община Пловдив да заплати на дружеството сумата от 50 лева. В жалбата са изложени съображения, че изводите на административния съд са неправилни, като са обосновани в противоречие с доказателствата, налични в кориците на делото. При изложени съображения може да се обоснове извод, че се прави искане съдебният акт да бъде отменен като неправилен, поради нарушение на материалния закон, както и необоснованост. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът - "Пловдивстрой" АД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. "Дунав" № 75 представлявано от Изпълнителния директор К. Томов, чрез процесуалния си представител адв. Е. Киселарова в депозиран писмен отговор на касационна жалба е изразено становище за неоснователност на същата. При изложени съображения прави искане първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски по делото за заплатен адвокатски хонорар. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е отказ на кмета на община Пловдив, обективиран в писмо от 08.05.2019 г., с което е отказано да се извърши продажба на основание чл. 35, ал. 3 от Закона за общинската собственост (ЗОС) на поземлен имот общинска собственост, с идентификатори 56784.514.233 и 56784.514.234 по КККР на гр. Пловдив. Съдът приема жалбата срещу отказа за допустима, а оспорения отказ за незаконосъобразен. Административния съд е извършил обстоен анализ на приложимата правна уредба и е достигнал до извода, че в настоящия случай са налице условията на чл. 49 от Наредба на общински съвет Пловдив за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество /НРПУРОИ, Наредбата/ от страна на акционерното дружество, тъй като същото се легитимира като собственик на сгради, законно построени върху имоти, които са неподеляеми, видно от доказателствата по делото. На следващо място съдът е приел, че даденото със заповед № 190 А-573 от 22.03.2019 г. на кмета на община Пловдив разрешение да се изработи служебно ПУП-ПР за част от кв. 422 по плана на кв. "Зеленчукова борса", гр. Пловдив, в обхвата подробно посочен в този акт, е прието че спирането на прилагането на действащите устройствени планове в частите, за които се отнасят издадените по чл. 135, ал. 3 и 5 Закон за устройство на територията (ЗУТ) заповеди, с които се допуска да се изработи проект за изменение на плана, постановено от нормата на чл. 135, ал. 6 от ЗУТ означават само, че след издаване на тази заповед не могат да се осъществяват предвижданията в действащия план за застрояване, ако не са реализирани до тогава, но не означава отпадане на урегулирането на поземлените имоти. Съдът в заключение е приел, че не са налице нито една от хипотезите по чл. 49, ал. 3 и 5 от НРПУРОИ, при които общинския съвет и кмета на общината имат право да откат извършването на продажба на основание чл. 35, ал. 3 от ЗОС. А дори напротив налице са всички предпоставки по чл. 35, ал. 3 от ЗОС, във връзка с чл. 49, ал. 2 от НРПУРОИ, за да се извърши продажбата, поради което е прието, че отказа на кмета е незаконосъобразен. На следващо място съдът е приел, че е налице нарушение на процедурата по чл. 49 от Наредбата, тъй като не е сезиран Общинския съвет, както и че е прието за основателно възражение, че в условията на упражняване на власт кметът е инициирал процедура по изменение на действащия ПУП вместо да довърши процедурата по чл. 35, ал. 3 от ЗОС. Прието е, че е нарушен и принципът на чл. 6 от АПК за съразмерност при упражняване на правомощията от страна на административния орган. Решението е валидно, допустимо и правилно. При регламентацията на способите и начините за разпореждане със земя, частна общинска собственост, законодателят е взел предвид особеното обществено значение на общинската собственост. Поради това в чл. 35, ал. 1 ЗОС е въвел генералното правило при продажба - тя да се извършва от кмета на общината, но при наличието на две условия: да е взето решение от общинския съвет и продажбата да се извърши чрез публичен търг или публично оповестен конкурс. Тук общото правило, при което с оглед обществения интерес се цели публичност, прозрачност и ефективност при извършване на разпоредителните сделки. Изключението от това е предмет на регулиране в чл. 35, ал. 3 от ЗОС, който определя, че продажба на земя- частна общинска собственост, на собственика на законно построена върху нея сграда се извършва от кмета на общината без търг или конкурс по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2 от ЗОС. Същото е съобразено със статута на собственика на законно построена върху земята сграда, като потенциален купувач на земята, върху която е реализиран строежът. Само той може да закупи имота с директна сделка, за сключването на която не е необходим търг или конкурс. По законова делегация е предоставено на общинския съвет на всяка община да определи в наредба реда, по който ще стане продажбата. Това са процедурните правоотношения, които са предоставени на самостоятелна регламентация за всяка отделна община. В случая редът за продажбата е уреден в НАРЕДБА на ОбС Пловдив за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Правилото на чл. 35, ал. 3 от ЗОС е възпроизведено в чл. 49 от Наредбата. Законът и наредбата изискват наличието на законно построена сграда към момента на подаване на искането. В чл. 49, ал. 2 от Наредбата е предвидено, че Продажба по ал. 1 се извършва при следните условия: 1. наличие на урегулиран поземлен имот или поземлен имот в урбанизираната територия на община Пловдив и 2. да е налице законно учредено право на строеж или същото да е признато - в случаите по § 6 от ПР на Закона за собствеността. Като в ал. 3 е предвидено, че продажба не може да бъде извършена в случаите, когато: 1. сградата е построена в урегулиран поземлен имот с предназначение - комплексно застрояване и 2. при липса на законно учредено право на строеж или признато такова. От представените по делото доказателства безспорно се установява изпълнението на изискването на закона и чл. 49, ал. 2 от Наредбата. Правилно е преценено от съда, че с разрешението да се изработи служебно ПУП – ПР за част от кв. 442, по плана на кв. "Зеленчукова борса", гр. Пловдив, спира единствено прилагането на действащите устройствени планове. Отделно настоящия съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че административния орган превратно е упражнил властта си като е инициирал процедура по изменение на действащия подробен устройствен план вместо да довърши процедурата по чл. 35, ал. 3 от ЗОС. По тези доводи и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция може да препрати, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е правилно. Не са налице изложените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 228 във вр. с чл. 143 АПК, на ответника "Пловдивстрой" АД следва да бъдат присъдени разноски в размер на 500 лева платено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 28.10.2018 г. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 Върховният административен съд, второ отделение,