Решение № 4523 от 2.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16420/2013 г.

Решение № 4523 от 2.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16420/2013 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Станка Станимирова Величкова от гр. Перник против решение № 498 от 12.11.2013 г., по адм. дело № 1003 по описа за 2013 г. на Административен съд - Перник, с което е отхвърлено оспорването на решението на МКВП при МС по протокол № 1 от 11.02.2013 г., в частта му по т. 5, приложение № 2, т. 1784, за отказ за предоставяне на възстановителна помощ за жилище, засегнато от природно бедствие. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до неправилно прилагане на административнопроцесуалната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и на материалния закон като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане при Министерския съвет не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Перник е решението по протокол № 1 от 11.02.2013 г., в частта му по т. 5, приложение № 2, т. 1784 на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет (МКВПМС), с което на Станка Станимирова Величкова от гр. Перник е отказано предоставяне на възстановителна помощ за жилището й в гр. Перник, ул. "Капитан Векилски" № 14, засегнато от земетресението на 22.05.2012 г. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Перник обосновано е приел, че оспореният акт е издаден при спазване на обосноваващата го материалноправната разпоредба на чл. 29, ал. 3 от ПОДМКВПМС, тъй като исканата помощ се отнася за частичен, текущ ремонт, при който не се извършва намеса по носещата конструкция на сградата и сградата е годна за експлоатация. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за неправилно прилагане на административнопроцесуалната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. При извършената проверка за издаване на акта при спазване на административнопроизводствените правила първоинстанционният съд е установил, че отказът за предоставяне на възстановителна помощ е мотивиран с чл. 29, ал. 3 от ПОДМКВПМС. Съдът е приел, че фактическите основания за издаване на акта, извлечени от административната преписка сочат, че несъответствието с изискванията на ПОДМКВПМС, така както е прието в мотивите към Доклада относно предоставяне на средства от републиканския бюджет, е свързано с обстоятелството, че исканата възстановителна помощ се отнася до ремонт. Неизлагането на допълнителни фактически основания конкретно за жалбоподателката не представлява съществено нарушение на административнопроцесуалното правило за мотивиране на акта. В жалбата до първоинстанционния съд са изложени подробни доводи за незаконосъобразност на оспореното административно решение, с оглед на което не може да се приеме, че подателката й е била лишена от възможност да се защити адекватно и да изложи възраженията си. Следва да се отбележи, че жалбоподателката Станка Станимирова Величкова не е оспорила експертните оценки, изготвени в административното производство и обективирани в доклад от 14.08.2012 г. за извършен оглед и оценка за нанесени щети от земетресение. В конструктивното становище е посочено, че носещата конструкция на едноетажната жилищна сграда е без видими деформации и пукнатини в основните носещи елементи. Животът и здравето на обитателите й не е застрашен, а необходимите ремонтни работи не изискват намеса по носещата конструкция. В експертната оценка на лицензирания експерт-оценител щетите са оценени на 779.37 лв., отнасящи се до очукване на варови мазилки, изкърпване на мазилки и гипсови шпакловки, грундиране върху мазилка и боядисване с латекс, тухлена зидария на комини, препокриване с керемиди, изнасяне на строителни отпадъци. Съгласно чл. 29, ал. 3 от ПОДМКВПМС (Правилник за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет), приет на основание чл. 54, ал. 6 от Закона за защита при бедствия, възстановителна помощ не се предоставя за извършване на текущ ремонт по смисъла на т. 43 от § 5 от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Текущият ремонт е дефиниран като дейности за подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се: а) засяга конструкцията на сградата; б) извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; в) променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. Преценката на установените фактически обстоятелства относно вида на уврежданията и необходимите строително-монтажни работи за възстановяване на жилищната сграда водят до извод за наличие на регламентираната от чл. 29, ал. 3 от правилника хипотеза на текущ ремонт по смисъла на т. 43 от § 5 от ДР на ЗУТ, в която не се предоставя възстановителна помощ. Едноетажната жилищна сграда не представлява опасност за здравето и живота на живеещите в нея, от което следва, че исканата помощ не ще репарира вреди в размер, осигуряващ минимално необходимите битови условия съгласно материалноправното условие за отпускане на помощта по чл. 29, ал. 2 от правилника. Оспореният административен акт е издаден при спазване на процесуалния и материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Перник е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,