Решение № 7560 от 10.7.2023 г. на ВАС, VI о.

ВАСШесто отделение10.07.2023 г.докладчик т Николай Гунчев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 4786 от 13.07.2022 г., постановено по административно дело 3762/2022 г. по описа на Административен съд София-град.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ Членове: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН/п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на туризма, действащ чрез процесуалния представител М. Хънтева, главен юрисконсулт в отдел Процесуално представителство и нормативна дейност на дирекция Административно-правни дейности в Министерството на туризма, срещу решение 4786 от 13.07.2022 г., постановено по адм. дело 3762/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е: 1) отменена по жалба на АКВА ТУР БГ ЕООД заповед Т-РД-16-137/01.04.2022 г. на министъра на туризма, в частта, в която не е уважено допустимото искане на дружеството до пълния размер на сумата от 321 500 лв. по схема за държавна помощ SA.101306(2021/N) от 19.01.2022 г. на туроператорите; 2) върната преписката на министъра на туризма за ново произнасяне по заявление вх. рег. BG-176789478-2021-06-0002 от 04.02.2022 г. в съответствие с указанията относно тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението; 3) осъдено Министерството на туризма да заплати на АКВА ТУР БГ ЕООД разноски по делото в размер на 50 лв. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт, оставяне без уважение на първоначалната жалба на АКВА ТУР БГ ЕООД и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът АКВА ТУР БГ ЕООД, редовно призовано, не се представлява в съдебно заседание и не изразява писмено становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага оставяне в сила на съдебния акт като валиден, допустим и правилен. Върховният административен съд (ВАС), състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е била законосъобразността на заповед Т-РД-16-137/01.04.2022 г., издадена от министъра на туризма на основание чл. 24, ал. 4 от Закона за администрацията, чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Постановление на Министерския съвет (ПМС) 427 от 09.12.2021 г. за определяне на условията, критериите, реда и размера на средствата по схема за предоставяне на безвъзмездни средства на туроператорите за възстановяване на средства от клиенти по нереализирани пътувания вследствие на COVID 19, Решение на Европейската комисия за одобряване на State Aid SA.101306 (2021/N) Bulgaria COVID 19: State aid to tour operators, C

2022

391 final от 19.01.2022 г., и одобрена от министъра на туризма докладна записка от председателя на оценителната комисия и началник на отдел Регулиране на туристическите дейности, в частта, с която не е уважено допустимото искане на АКВА ТУР БГ ЕООД до пълния размер на дължимата сума от 321 500.00 лв. (триста двадесет и една хиляди и петстотин лева). От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че АКВА ТУР БГ ЕООД е кандидатствало по програма ВG-176789478-2021-07 предоставяне на безвъзмездни средства на туроператорите за възстановяване на средства от клиенти по нереализирани пътувания вследствие на COVID 19, чрез Системата за управление на национални инвестиции (СУНИ) с формуляр вх. рег. ВG-176789478-2021-06-0002 от 04.02.2022 г. Със заповед Т-РД-16-47/09.02.2022 г. министърът на туризма е определил състава на оценителната комисия, която да разгледа и оцени за съответствие подадените заявления. С докладна записка изх. Т-93-00-713/29.03.2022 г. началникът на отдел Регулиране на туристическите дейности, дирекция Туристическа политика и председател на оценителната комисия, назначена с гореописаната заповед, е представил на вниманието на министъра за утвърждаване списък на заявления, одобрени за финансиране, окончателно пропорционално разпределение на финансовия ресурс между одобрените за финансиране кандидати, както и списък с отхвърлените кандидати. Въз основа на горното е издадена и оспорената пред първоинстанционния съд в частта й, касаеща АКВА ТУР БГ ЕООД, заповед Т-РД-16-137/01.04.2022 г, с която е одобрено предоставяне на безвъзмездни средства по схема за държавна помощ SA.101306(2021/N) от 19.01.2022 г. на туроператорите, посочени в поименен списък (приложение 1), неразделна част от заповедта, за възстановяване на средства от клиенти по нереализирани пътувания вследствие на COVID 19. Видно от нея, на АКВА ТУР БГ ЕООД е отпуснато финансиране в размер на 144 982.77 лв., т.е. в помалък размер от заявения с проектно предложение ВG-176789478-2021-07-0002 от 04.02.2022 г. - 321 500.00 лв. За да отмени обжалвания административен акт в частта, касаеща АКВА ТУР БГ ЕООД, и изпрати преписката на министъра на туризма за ново произнасяне по заявлението на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, но не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като съдържа само краен извод, без да става ясно по какъв начин е определен размера на отпуснатата безвъзмездна финансова помощ. В оспорения административен акт са посочени само правни основания, но липсват фактически такива. Съдът е изложил и, че липсата на мотиви е тежък порок, който във всички случаи е самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Съдът се е произнесъл в пределите на сезирането, по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за форма и съдържание. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационните отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на съда се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд в хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесната заповед (в оспорената й част) на министъра на туризма съобразно очертаните предели на предмета на съдебна проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за основателност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните и пред ВАС доводи от административния орган за неговата законосъобразност. Изложените в касационната жалба съображения за неправилност на решението са неоснователни. Няма спор по делото, че оспорената заповед на министъра на туризма в частта й, отнасяща се до АКВА ТУР БГ ЕООД, за предоставяне на безвъзмездна държавна помощ в размер на 144 982.77 лв., носи белезите на административен акт, поради което подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. В заповедта са посочени правните основания за отпускане на помощта, но не са отразени фактическите основания за причините, поради които не е одобрена цялата претендирана сума по подаденото от АКВА ТУР БГ ЕООД заявление за кандидатстване. В докладната записка на оценителната комисия, одобрена от административния орган, не са посочени конкретни основания, които да обосновават предоставяне на финансова помощ в размер, различен от заявения от дружеството. В този смисъл правилни са изводите на АССГ, че процесната заповед в атакуваната й пред първоинстанционния съд част не отговаря на изискването, регламентирано в чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 от АПК. Посочената разпоредба изисква като задължителен реквизит на административния акт излагане на фактически основания за издаването му. При липса на такива в константната съдебна практика се приема, че административният акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което задължително води до отмяната му. Съгласно чл. 1 от ПМС 426 от 09.2021 г. за определяне на условията, критериите, реда и размера на средствата по схема за предоставяне на безвъзмездни средства на туроператорите за възстановяване на средства от клиенти по нереализирани пътувания вследствие на COVID 19, на предприятията, които извършват туроператорска дейност, се предоставят средства в общ размер на 6 000 000 (шест милиона) лева, които се използват единствено за възстановяване на дължими суми на клиенти за неосъществени пътувания в периода от 01.03.2020 г. до 31.12.2020 г. С чл. 3, ал. 2 от постановлението е въведен пропорционален принцип за разпределяне на средствата спрямо броя на подадените заявления за подпомагане. В протокол 2 от работата на оценителната комисия е посочено, че е извършено пропорционално разпределение на финансовия ресурс между допуснатите кандидати общо 119. В оспорената заповед на министъра, а и в представената административна преписка липсват изложени мотиви досежно това дали действително финансовият ресурс по схема BG-176789478-2021-07 е разпределен пропорционално, и ако е така, какви критерии са използвани за разпределянето му. Като е приел, че неизлагането на мотиви в административния акт представлява винаги съществен порок и абсолютно основание за отмяна, тъй като лишава страната от ефективна правна защита, като препятства съдебния контрол за законосъобразност на акта, АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се посочи, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. За пълнота следва да се отбележи ирелевантността за изхода на спора на релевираните за първи път пред настоящата инстанция касаторови възражения, че не е доказано, че представляващата АКВА ТУР БГ ЕООД и едноличен собственик на неговия капитал Р. Евтимова и подписалата от името на дружеството формуляра за кандидатстване Р. Юксел (по мъж) са едно и също лице, както и, че не е доказано, че формулярът за кандидатстване за държавна помощ не е подписан с валиден квалифициран електронен подпис (КЕП). От една страна, в чл. 220 във връзка с чл. 219, ал. 2 от АПК се съдържа изрична забрана за фактически установявания в касационното производство за обстоятелства, несвързани с касационните основания, каквито са посочените. От друга страна, буди недоумение това, че въпросите, дали подписалото формуляра лице и представляващата дружество са един и същ човек, и дали формулярът е подписан с валиден КЕП, не са изследвани още в административното производство, и защо, ако е имало такива съмнения, заявлението на дружеството не е оставено от компетентния орган без движение за отстраняване на нередовностите му с дадени конкретни указания в тази насока. Нещо повече, ако органът е считал, че заявителката и представляващата дружество са различни лица и формулярът не е подписан с валиден КЕП, не е трябвало въобще да отпуска помощ на АКВА ТУР БГ ЕООД, а не да му отпусне такава в намален размер от полагащия се. От обсъденото по-горе явства, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. Поради това решението на първоинстанционният съд следва да бъде оставено в сила. Предвид неоснователността на главните касаторови искания не следва да бъде уважена и акцесорната им претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а ответникът по касация, за когото изходът на спора е позитивен, не е претендирал репариране на понесени съдебни разходи, поради което присъждането на такива не се следва и нему.