Решение № 4013 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8732/2015 г.

Решение № 4013 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8732/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на МП "Пристанище Варна", гр. Варна, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Караславов, против решение № 1319/10.06.2015 г. по адм. дело № 4062/2014 г. на Административен съд - Варна, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответникът: "ПС Трейдинг" АД, редовно призован, не се представлява. От пълномощника му - адв. Механджиева е постъпило писмено становище, с което оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Варна е обявил за нищожно Решение от 13.10.2014 г. към ЕАД № 13ВG002005J0005646, ЕАД № 14В G002005J0002106, ЕАД № 14ВG002005J0002420 и ЕАД № 14ВG002005 J0003151, на началника на МП "Пристанище Варна", с което по отношение на "ПС Трейдинг" АД и косвения му представител - С. К. К., от гр. Варна, като получател на стоката, е постановено да се вземе под отчет дължим акциз за констатирани липси, общо в размер на 9 310,12 лв. Решението на митническия орган е взето на основание чл. 20, ал. 1 и ал. 2, т. 8 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, по реда за установяване на митническите задължения. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспореното решение е издадено от некомпетентен по материя орган, което го прави нищожно. Според съда за задълженията по установяване на акциз се прилага ДОПК - чл. 104, ал. 1 от ЗАДС, като митническите органи имат правомощията на органи по приходите. При съобразяване компетентността на митническите учреждения и на началниците на митническите учреждения, по чл. 104, ал. 2 от ЗАДС, съдът е извел извод, че последните не са компетентни да издават актове за установяване на задължения по декларация, по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, нито да възлагат ревизии по чл. 112, ал. 2 от ДОПК, нито пък да издават ревизионни актове. Спрямо първата категория актове - АУЗД, началника на митническото учреждение, какъвто е началника на МП "Пристанище Варна", се явява решаващ орган, по аргумент от чл. 107, ал. 4 ДОПК, но не и орган, установяващ задължението за акциз, а по отношение на втората, се явява орган, който е компетентен да определи органа, който ще възложи извършването на ревизия. Поради това и с оглед липсата на компетентност за издаване на оспореното решение, с което е установено задължение за заплащане на акциз, на основание чл. 20, ал. 1 и ал. 2, т. 8 от ЗАДС, без да е спазен реда по ДОПК, същото е обявено за нищожно. Решението е правилно. Законосъобразен е изводът на съда, че съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗАДС установяването на задълженията за акциз се извърша по реда на ДОПК, с издаване на Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ по реда на чл. 107 от ДОПК, в резултат на извършена проверка или с Ревизионен акт /РА/, чрез извършване на ревизия. По силата на чл. 104, ал. 1 от ЗАДС, във вр. с чл. 107, ал. 1 и 3 и чл. 118, ал. 2 от ДОПК, началникът на митническото учреждение, какъвто се явява и издателят на оспореното решение, не разполага с материална компетентност да издава АУЗД и РА. По аргумент от чл. 107, ал. 4 от ДОПК, в това производство същият има качеството на решаващ орган, пред когото АУЗД може да се обжалва, от което следва че не може да бъде и издател на този акт. В тази връзка неоснователно е оплакването на касатора, че в случая началника на МП "Пристанище Варна" разполага с такава компетентност, тъй като се касае за задължения за акциз, възникнал по повод на осъществен внос, на основание чл. 20, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от ЗАДС, в който случай и съгласно чл. 42 от ЗАДС акциза се определя и се взема под отчет по реда определен за митническите задължения, което изключва реда по ДОПК. Това е така, ако оспореното решение беше издадено на основание чл. 20, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от ЗАДС, но в случая то е издадено поради констатирани липси на стоки, на основание чл. 20, ал. 1 и ал. 2, т. 8 от ЗАДС, което основание изисква определянето на акциза по реда на ДОПК, а не по ЗМ. Неправилното процедиране от митническия орган при определяне на процесното задължение за акциз, в резултат на констатирани липси на стоки по описаните по-горе 4 бр. ЕАД, по реда, определен за митническите задължения, вместо по реда на ДОПК, е довело до постановяване на решение, което правилно е обявено за нищожно, поради липса на материална компетентност на издателя му. Като правилно същото следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение