Решение № 15010 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12278/2016 г.

Решение № 15010 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12278/2016 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от А. Н. Г. срещу съдебно решение № 307 от 20.09.2016 г. постановено по адм. дело № 347 по описа за 2016 г. на Административен съд (АС) - П. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно. Излага, че съдът неправилно е приел, че административният акт е валидно издаден от материално и териториално компетентен орган, че същият е мотивиран и при издаването му не е спазено изискването на чл. 35 от АПК вр. с чл. 83, ал. 1 до 3 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). От административния орган на Георгиев не е дадена възможност да мотивира и обоснове искането си, като представи в негова подкрепа и съответните доказателства. Наред с това органът не спазил разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от АПК, съгласно която е длъжен да уведоми молителя да отстрани недостатъците, в случай, че искането му не удовлетворява изискванията на закона. Прави искане решението да бъде отменено, като бъде отменен и обжалваният отказ. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът - Началникът на Първо районно управление (РУ) - П. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът e отхвърлил жалбата на А. Н. Г., срещу отказ рег. № 1920р-340 от 6.06.2016 г. на началника на Първо РУ - гр. П. за издаване на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие. За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че А. Г. притежава разрешение серия РК № 0203786 за употреба на огнестрелно оръжие. Със заявление вх. № 192000-5444 от 3.05.2016 г. Георгиев е поискал продължаване на срока на разрешителното за носене и употреба на огнестрелно оръжие, като е изложил съображения, че същото му е необходимо за самоохрана, тъй като е управител на "Минстрой - ОРТ" ООД и съдружник в "Бисмарт - ЕС" ООД и му се налага да носи служебни пари за заплати на работниците, както и да отчита дневни обороти в банки. Към заявлението е представил съответните документи. С оспорения акт е отказано издаване на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие, постановено е отнемането на разрешение серия РК № 0203786 за носене и употреба на късо огнестрелно оръжие и е отнето притежаваното от заявителя огнестрелно оръжие и боеприпаси към него. Административният орган е приел, че за Георгиев не е налице основателна причина да притежава огнестрелно оръжие. При така установената фактическа обстановка и след анализ на относимите разпоредби от ЗОБВВПИ, съдът е достигнал до извод за законосъобразност на административния акт. Приел е, че той е издаден от компетентен орган (предвид представената по делото заповед за заместване № 313з-377 от 23.02.2016 г.), в кръга на предоставените му от закона правомощия, при спазване на административно-производствените правила и съдържа подробни фактически и правни основания. Наред с това е достигнал до извод, че оспорвания отказ е материално законосъобразен. Съдът е приел, че предвид нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, отсъствието на основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение, е основание за постановяване на отказ за издаването му, независимо дали са изпълнени останалите критерии на закона. Изложил е доводи, че в случаите за издаване на разрешение законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание посочено от него от които да е видно, че действително е налице основателна причина. Посочил е, че правнозначимият факт - нуждата от самоотбрана в случая не е установен от заявителя, с оглед на което обосновано е прието, че не са налице предвидените по закон предпоставки за постановяване на облагоприятстващ административен акт по подаденото заявление. Изложил е, че процедурата и изискванията за първоначалното издаване на разрешения за дейностите, предвидени в закона, се прилагат за всяко следващо отправено искане, включително за подновяването по реда на чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Противното би означавало, че разрешението не следва да е скрепено със срок. Решението е правилно. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели така, както са посочени в чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от ЗОБВВПИ. Снабдяването с огнестрелно оръжие за граждански цели в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ (самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага. Поради това доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. Законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното посочено от него основание, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. В настоящия случай, както правилно е посочил първоинстанционният съд, дейността на касатора, като управител и съдружник в търговски дружества, сама по себе си не представлява основателна причина за потенциалната нужда от притежаване на оръжие. На високия риск от обществена опасност, които носят дейностите свързани с огнестрелно оръжие следва да съответства основателна причина, за да бъдат разрешени. В този смисъл дейността на жалбоподателя, като управител на търговско дружество и пренасянето от него на парични средства не предполага носенето на оръжие, доколкото съществуват специални правила за осъществяване на охрана на търговски и други обекти, както и относно пренасянето на парични суми, при прилагането и спазването на които жалбоподателят разполага с възможност да организира защитата на повереното му имущество. При така установените законови предпоставки, правилно е прието от пърноинстанционния съд, че посочените от Георгиев обстоятелства не са от естество да мотивират нуждата от самоотбрана, респективно - не налагат необходимост жалбоподателят да разполага с оръжие. Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че наличието на предходно издадено разрешително не освобождава заявителя от задължението да представи и да докаже при всеки случай, с всяко следващо заявление, наличието на обстоятелствата за издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие. Законът не въвежда различни условия, на които следва да отговаря лицето в случаите, в които вече му е било издавано такова разрешение за предходен период. Процедурата и изискванията за първоначалното издаване на разрешения за дейностите, предвидени в закона се прилагат за всяко следващо отправено искане. Противното би означавало, че разрешението не би следвало да е скрепено със срок. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие. Напротив, същият е длъжен при липса на предпоставките за подновяването му да издаде отказ, както е направил и в настоящия случай. Неоснователно е направеното в касационната жалба възражение, че директорът на Главна дирекция "Национална полиция" (ГД "НП"), предвид факта, че е един от компетентните органи да издаде оспорения акт или да оправомощи друго лице за това, е следвало да издаде представената по делото заповед за заместване № 313з-377 от 23.02.2016 г. В случая не става въпрос за делегиране на правомощия, а за заместване на началника на 01 РУ - П. Първо РУ - П. е звено в структурата на ОД на МВР - П. Поради това именно директорът на ОД на МВР - П. е компетентен да издаде заповедта за заместването на началника на районното управление. Неоснователни са и изложените от касационния жалбоподател доводи, че съдът не е съобразил наличието на нарушение на чл. 35 от АПК и на чл. 83, ал. 1 - ал. 3 от ЗОБВВПИ в хода на административното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ органът е длъжен при констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на закона да уведоми заявителя и да му даде възможност да ги отстрани. Разпоредбата представлява изрично правило в производството по издаване на разрешително и е проявление именно на облагодетелстващия характер на акта, който се иска да бъде издаден. Разпоредбата сочи кога и какво органът е длъжен да укаже на заявителя. Той трябва да му укаже, че представените документи са непълни или несъответни на изискванията, т.е., че липсват изискуеми от закона документи или че представените не отговарят на изискванията. Освен задължението да укаже липсата или несъответствието на изискуем документ законодателят изрично регламентирал и кои релевантни факти органът установява сам, т.е. за кои факти той събира служебно доказателства по смисъла на чл. 36, ал. 1 от АПК. Съгласно чл. 83, ал. 4 от ЗОБВВПИ органът служебно проверява обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 3, 6 и 7, както и дали срещу лицето има образувано досъдебно производство за умишлено престъпление от общ характер. С тази разпоредба законодателят изрично е разпределил задълженията по събиране на доказателствата между органа и заявителя. Следователно, органът е длъжен, ако при извършената проверка на съответствието на заявлението и на приложените към него документи със законовите изисквания установи, че липсва изискуем документ, в т.ч. документ, изискван с оглед на правния статус на заявителя и на предмета на исканото разрешително или че представен документ е непълен, да уведоми заявителя и да му даде срок да отстрани нередовността на документа. Това негово задължение следва както пряко от чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ, така и от разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от АПК. Органът е длъжен, също така, служебно да събере доказателства за посочените в чл. 83, ал. 4 ЗОБВВПИ обстоятелства. Органът обаче няма задължение да събира доказателства за обосноваване на причината за исканото разрешително, в това число доказателства за потенциална заплаха за сигурността на заявителя. С оглед изложеното доводите, че органът допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила по чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ, тъй като не изпълнил задължението си да събере доказателства за причините, които Георгиев е посочил в искането си да му бъде издадено разрешително, не съответства на законовите изискания. Не е в тежест на органа е да установи факти и обстоятелства, които доказват заявените от лицето цели за издаване на разрешение. Съдът правилно установил фактите по делото, въз основа на тях е направил обосновани правни изводи и правилно е приложил материалния закон. При липса на пороците сочени, като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,