Решение № 7694 от 28.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4947/2021 г.

Решение № 7694 от 28.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4947/2021 г., II о., докладчик съдията Бранимира Митушева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Био Амити" ООД, чрез пълномощника адв. С. Бузгьова, срещу Решение № 271 от 16.02.2021 г., постановено по адм. дело № 479/2020 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отменена заповед № 17-59/2.03.2020 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - Благоевград и върната преписката на административния орган за ново произнасяне, както и е осъдена СГКК - Благоевград да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК – неправилност и необоснованост на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди се, че ирелевантно за приложението на чл. 54, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ е обстоятелството дали се касае за нанасянето на нов имот, изграден след одобряване на кадастралната карта или на обект, съществувал към момента на одобряването на кадастралната карта. Излагат се доводи за наличие на спор за материално право, поради което законосъобразно е отказано исканото изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, като без значение е дали същото е заявено в хипотезата на чл. 51, ал. 1, т. 1 от ЗКИР или на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – "Ахат – 2000" ООД, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител. В приложено по делото писмено становище, чрез пълномощника си адв. Богоева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, както и претендира присъждане на разноски пред касационната инстанция. Ответникът – С. Данаилова, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на "Ахат – 2000" ООД срещу заповед № 17-59/2.03.2020 г. на началника на СГКК - Благоевград, с която на основание чл. 51, ал. 1, т. 1 от ЗКИР е отказано изменение в кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Благоевград, одобрена със заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, заявено със заявление вх. № 01-121573/4.04.2018 г., подадено от "Ахат – 2000" ООД. В мотивите на заповедта е посочено, че самостоятелен обект с проектен идентификатор 04279.628.354. 2. 2 попада върху сграда с идентификатор 04279.628.354. 2, собственост на "Био Амити" ООД, което представлява индикация за наличие на спор за материално право. Оспорената пред административния съд заповед на СГКК – Благоевград е постановена и в изпълнение на Решение № 550 от 19.03.2019 г. на Административен съд – Благоевград по адм. дело № 678/2018 г., потвърдено с Решение № 2223/11.02.2020 г. на ВАС по адм. дело № 6274/2019 г., с което е отменена заповед № 17-436/1.08.2018 г. на началника на СГКК – Благоевград, с която на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е отказано изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри по заявление вх. № 01-121573/4.04.2018 г. на "Ахат – 2000" ООД, поради наличие на спор за материално право, както и преписката е изпратена на СГКК – Благоевград за ново произнасяне. За да изпрати преписката за ново произнасяне на СГКК – Благоевград е прието от Административен съд – Благоевград и ВАС, че административният орган не се е произнесъл и приложил относимата правна норма с оглед на изложените в заявлението факти и представените към него доказателства, доколкото искането обуславя приложимост на чл. 51, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, поради което е допуснал нарушение на административно-производствените правила. Съгласно мотивите на решението на Административен съд – Благоевград в заявлението се сочат нови обстоятелства, представляващи юридически факти за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър, настъпили след влизането й в сила, което не представлява непълнота и грешка, тъй като не покрива легалното определение на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР. В мотивите на съдебното решение на ВАС е прието също така, че неправилно административният орган се е позовал на наличието на непълнота и грешка и спор за материално право, който в случая е неотносим, тъй като не се твърди несъответствие с основни кадастрални данни към момента на одобряване на кадастралната карта с фактическото им положение. При новото произнасяне ВАС е указал изрично на административния орган, че следва да прецени дали са достатъчни приложените документи и разрешение за строеж за легитимация на заявителя като собственик на претендираното изменение, да обсъди всички доказателства и обстоятелство, настъпили след одобряване на кадастралната карта и регистър, като съобрази и степента на завършеност на обекта, чието нанасяне като самостоятелен се претендира, а именно завършеност само на груб строеж без въвеждане му в експлоатация. За да отмени процесната заповед и изпрати преписката за ново произнасяне Административен съд – Благоевград е приел, че изложените в заповедта фактически обстоятелства са взаимнопротиворечиви и неотносими към прилагането на посочената в нея разпоредба на чл. 51, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, както и същите обосновават приложението на друго правно основание – чл. 54, ал. 1 и ал. 4 от ЗКИР. Според първоинстанционния съд проведеното административно производство не съответства на указанията, дадени с Решение № 550 от 19.03.2019 г. на Административен съд – Благоевград по адм. дело № 678/2018 г., потвърдено с Решение № 2223/11.02.2020 г. на ВАС по адм. дело № 6274/2019 г. Прието е от съда още, че въпреки дадените задължителни указания административният орган не е обсъдил доказателствата и обстоятелствата, настъпили след одобряване на кадастралната карта и кадастралния регистър, включително и степента на завършеност на обекта, чието нанасяне като самостоятелен се претендира и дали е налице самостоятелно основание за одобряване на процесното изменение в хипотезата на чл. 51, ал. 1, т. 1 от ЗКИР. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗКИР определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители. Обекти на кадастъра съгласно чл. 23 от ЗКИР са поземлените имоти, сградите и съоръженията и самостоятелни обекти в сгради или технически съоръжения, като данните за тези обекти се документират в кадастралната карта и кадастрални регистри съобразно съществуващото положение, като се отчитат материализирани на място граници и се заснемат съществуващи сгради и технически съоръжения, както и самостоятелни обекти в тях, съобразно техните очертания /арг. чл. 29 от ЗКИР, чл. 38 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри/. Кадастралните карти и регистри се поддържат в актуално състояние като се изменят при наличие на някое от основанията, посочени в чл. 51, ал. 1 ЗКИР, след информация, получена по реда на чл. 52 и чл. 86, ал. 1 от ЗКИР и чрез геодезически измервания. В случая в процесната заповед като правно основание изрично е посочена разпоредбата на чл. 51, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, а от фактическа страна актът е обоснован с наличието на спор за материално право, което предполага приложимост на нормата на чл. 54, ал. 2 във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Доколкото обаче със заявление вх. № 01-121573/4.04.2018 г. от страна на "Ахат – 2000" ООД е било претендирано нанасяне на нов обект с проектен идентификатор 04279.628.354. 2. 2, т. е. сочели са се нови обстоятелства, представляващи юридически факти за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър, настъпили след влизане им в сила, то, както и правилно е приел първоинстанционният съд, се явява неприложима разпоредбата на чл. 54 от ЗКИР, визираща хипотезата на непълноти и грешки в одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри. Поради това и СГКК – Благоевград е дължала произнася не по реда на чл. 54 от ЗКИР, а преценка на представените доказателства към заявлението и излагане на фактически и правни съображения в хипотезата на чл. 51, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, каквито и задължителни указания са били дадени с Решение № 550 от 19.03.2019 г. на Административен съд – Благоевград по адм. дело № 678/2018 г. и Решение № 2223/11.02.2020 г. на ВАС по адм. дело № 6274/2019 г. на административния орган при изпращане на делото като преписка. В тази връзка се явява правилен извода на административния съд, че в оспорената заповед са посочени неотносими фактически основания към приложимата за процесния случай разпоредба на чл. 51, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, водещо от своя страна до липса на мотиви. Правилно първоинстанционният съд е приел също така, че СГКК – Благоевград е следвало да се произнесе по подаденото заявление вх. № 01-121573/4.04.2018 г., като обсъди доказателствата и обстоятелствата, настъпили след одобряване на кадастралната карта и кадастралния регистър, включително и степента на завършеност на обекта, чието нанасяне като самостоятелен се претендира и дали е налице самостоятелно основание за одобряване на процесното изменение в хипотезата на чл. 51, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, както и че в този смисъл са и дадените задължителни указания в мотивите на съдебните решения на Административен съд – Благоевград и ВАС. Следва да се има предвид също така, че в мотивите на тези съдебни решения, в изпълнение на които е издадена процесната заповед, е било прието от съда, че относимата и приложима правна норма с оглед на заявеното искане е тази на чл. 51, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, а не тази на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, при което неправилно административният орган при новото произнасяне се е позовал отново на непълнота и грешка и наличие на спор за материално право. С оглед на това настоящата инстанция намира, че заповед № 17-59/02.03.2020 г. на началника на СГКК - Благоевград, е постановена и при неизпълнение на задължителните указания, дадени в мотивите на Решение № 550 от 19.03.2019 г. на Административен съд – Благоевград по адм. дело № 678/2018 г. и Решение № 2223/11.02.2020 г. на ВАС по адм. дело № 6274/2019 г., по тълкуването и прилагането на закона. Задължителните указания, дадени в мотивите на влязъл в сила съдебен акт, не се ползват със сила на присъдено нещо, поради което тяхната задължителност за административния орган произтича от разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, а неспазването им, какъвто безспорно е процесният случай, води до материална незаконосъобразност на административния акт, постановен в несъответствие с тях. В тази връзка се явяват неоснователни и доводите на касатора за приложимост в процесния случай на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, поради наличието на спор за материално право. При така установеното по делото, като е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразен индивидуален административен акт, първоинстанционният съд е постановил съответно на материалния закон решение. При постановяване на съдебното решение не са допуснати и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на съда е допустимо и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора искането на ответната страна по касация "Ахат – 2000" ООД за присъждане на направените разноски пред касационната инстанция е основателно и следва да се присъди в размер на 900 лева, представляващи реално изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,