Решение № 1599 от 6.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13735/2016 г.

Решение № 1599 от 6.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13735/2016 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. И. П. против решение № 1852/17.10.2016 г. по адм. дело № 1076/2016 г. на Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 2153-15-96/11.04.2016 г. на директора на ТП на НОИ П. и потвърденото с него Разпореждане № 7109183969/ прот. № Н01013/12.01.2016 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ П.. Поддържат се оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на атакуваното съдебно решение и на решението на директора на ТП на НОИ - П. и потвърденото с него разпореждане. Претендират се и съдебни разноски направени в двете инстанции. Ответникът - Директорът на ТП на НОИ - П. чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт М. Т. - К. е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Счита за правилна преценката на съда, че служебно установеният стаж и доход в административното производство е действителният такъв на лицето. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с право на оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С Решение № 2153-15-96/11.04.2016 г. на директора на ТП на НОИ П. е потвърдено Разпореждане № 7109183969/прот. № Н01013/12.01.2016 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ П., с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69, ал. 4 7 от КСО, считано от 15.08.2015 г., по заявление подадено от П. на 25.09.2015 г. и навършена възраст 43 г. и 10 м. и осигурителен стаж както следва: от първа категория труд и по чл. 104, ал. 4 от КСО - 0 г. 00 м. 22 дни, от втора категория труд - 1 г. 06 м. 00 дни и от трета категория труд - 21 г. 03 м. 14 дни. Съгласно чл. 69, ал. 4 от КСО, в приложимата му към процесния случай редакция - /изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г./ - Лицата по ал. 1, 2 и 3, прослужили 15 години на длъжности от летателния състав, парашутистите, екипажите на подводните съдове и водолазния състав, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 42 години и 10 месеца. Видно от данните по делото, К. П. е отслужил наборна военна служба и е бил също курсант на кадрова военна служба - във военно-въздушните сили. Според чл. 104, ал. 4 КСО, осигурителният стаж на лицата по чл. 69 се превръща, като три години действително изслужено време се зачитат за пет години осигурителен стаж от трета категория. На основание чл. 104 КСО общият осигурителен стаж на П. превърнат към трета категория е 44 г. 02 м. 05 дни, според разпореждането на ПО. Със същото разпореждане е изменена пенсията по чл. 15а от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, която предвижда, че когато придобитият осигурителен стаж след датата на придобиване на правото се представя заедно със заявлението за първоначално отпускане на пенсията в 6- месечния срок по чл. 94 КСО, размерът на пенсията при отпускането й се определя според наличния осигурителен стаж към датата на придобиване на правото, а от датата на заявлението се изменя с придобития осигурителен стаж след датата на придобиване на правото. Според това изменение осигурителния стаж на П. е както следва: от първа категория труд и по чл. 104, ал. 4 от КСО - 0 г. 00 м. 22 дни, от втора категория труд - 1 г. 07 м. 04 дни и от трета категория труд - 21 г. 03 м. 14 дни. На основание чл. 104 КСО общ осигурителен стаж превърнат към трета категория 44 г. 03 м. 09 дни. Изчисленият с разпореждането индивидуален коефициент на лицето е 2.484, средномесечен осигурителен доход за страната за 08.2014 г. - 07.2015 г. е 707,39 лв., доходът за изчисляване размера на пенсията е 1757,16 лв, проценти осигурителен стаж - 44 г. 3 м. * 1.1% = 48.68%. Съгласно чл. 70, ал. 1 КСО - 48,68% от 1757,16 лв., въз основа на което размерът на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е 855,39 лв. Наведените в касационната жалба доводи срещу решението на Административен съд П. са досежно следните въпроси: А/ Относно продължителността на зачетения осигурителен стаж на К. П., за който се счита, че експертизата е посочила вариант за правилното според касатора изчисление на стаж от 3- та категория - като се приеме период на наборна военна служба на лицето 2 години, а не 1 г. и 8 месеца, както е определил пенсионния орган. Това води до изчисляване на общ осигурителен стаж от трета категория труд от 44 години, 09 месеца и 09 дни, а не както е в разпореждането 44 години 3 месеца и 09 дни, а размерът на отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и възраст, който касаторът претендира да е 865,05 лв. а не 855,39 лв. както е в разпореждането на пенсионния орган. Б/ По отношение на определения индивидуален коефициент на касатора, претенцията му в касационната жалба е да бъде възприето изчислението предложено във втория вариант на приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза - стр. 7-8 от нея, а именно личен коефициент от 2,831, а не 2.484 както е в разпореждането на ПО. С решението правилно първоинстанционният съд е приел по т. А от възражението на касатора, че периодът на наборната му военна служба /за периода през който я е отслужил/ е 1 г. и 8 месеца, а не 2 години, както се претендира в касационната жалба. Видно от Удостоверение № 284/996 г. издадено от поделение 46540 С. З., П. е бил курсант на наборна военна служба за период от 19.09.1989 г. до 19.03.1991 г. - т. е. 1 г. и 8 месеца. Съгласно чл. 24 от Закона за всеобщата военна служба в НРБ /ЗВВСНРБ/, който е в сила в периода на наборна военна служба на П., срокът на военната служба във Въоръжените сили на НРБ и във войските на другите министерства и ведомства е 18 месеца, а за завършилите висше образование - 12 месеца. Съгласно цитирания от първоинстанционния съд в актуалната му редакция след влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за всеобщата военна служба на Н. Р. Б. /ЗИД на ЗВВСНРБ/ - § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗВВСНРБ /ДВ, бр. 67 от 1990 г./ срочнослужещите, които към датата на влизане в сила на закона отбиват редовната си военна служба, я дослужват до 18, съответно до 12 месеца. Относно въпроса зачита ли се за осигурителен стаж на лицето, времето през което е било курсант на кадрова военна служба, правилно първоинстанионният съд е установил, че според чл. 18, ал. 3 от Правилника за кадровата военна служба от 1999 г. /Обн. ДВ. бр. 36 от 20 Април 1999 г., попр. ДВ. бр. 39 от 27 Април 1999 г./, срокът за обучение, с изключение на този по чл. 120, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБългария, не се зачита за трудов стаж. Тази разпоредба е валидна до 23.04.1999 г., до отмяната на Правилника за кадровата военна служба. Според § 15, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ /ЗОВСРБ/обн. ДВ, бр. 112/27.02.1995 г., в сила от 28.02.1996 г./, законът влиза в сила 2 месеца след обнародването му. П. не попада в категорията лица по чл. 120, ал. 3 от ЗОВСОРБ. Според тази разпоредба, на обучаващите се, които не са служили наборна военна служба, първите 9 месеца от обучението след навършване на пълнолетие се зачитат за такава служба. Периодът на кадрова военна служба започва да се зачита за осигурителен стаж едва след 1999 г., какъвто не е случаят с П., чийто стаж е преди 1999 г. Периодът, през който П. е бил курсант на кадрова военна служба е от 20.03.1991 г. до 09.04.1994 г., или преди 23.04.1999 г., поради което този период не следва да се приема за осигурителен стаж. В този смисъл е и заключението на ССчЕ, прието като неоспорено от страните. Б/ Относно възражението на касатора за неправилно изчисляване на индивидуалния му коефициент същото се явява неоснователно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в разпореждането на пенсионния орган коефициентът е изчислен законосъобразно. Съдът се е позовал върху заключението на ССчЕ, с което възоснова на подробен анализ е определен индивидуален коефициент 2.484. Наистина вещото лице е изчислило и вариант, в който се определя стойността на индивидуалния коефициент съгласно твърденията на касатора П.. Това е вариант 2, според който индивидуалният коефициент е 2,831 - по висок от изчисления в разпореждането на пенсионния орган. Вещото лице обаче не се е спряло на този вариант и не е изразило становище, че този вариант е правилният, а само е извършило съответните изчисления, без да прави изрично заключение за незаконосъобразност на изчисления от административния орган коефициент от 2,484. Вещото лице е направило изчисленията на вариантите въз основа на това, дали е се приема, че периодът на наборна военна служба е 2 години /24 месеца/ както твърди касатора или е 18 месеца, както твърди пенсионният орган и първоинстанционния съд - което се възприема за правилното становище, предвид горецитираните разпоредби по б. А от изложението. Първоинстанционният съд е приел в мотивите си, че с обжалваното решение на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган, правилно е изчислен осигурителният стаж на касатора, индивидуалният му коефициент и размерът на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон. Не са налице визираните в жалбата касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Ответникът по касация е направил искане за заплащане на разноски пред настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение. Искането следва да бъде уважено с оглед изхода на спора, като се присъдят разноски в размер на 150 лева за юрисконсултско възнаграждение. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,