Решение № 296 от 6.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4448/2014 г.

Решение № 296 от 6.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4448/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по молба на Ю. А. Ю. от [населено място] с твърдение за новооткрити обстоятелства и нови доказателства, основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. По същество основанието за отмяна се изтъква спрямо решение № 97 от 20.06.2014 г. по гр. д № 102/2014 г. на Силистренски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 65 от 06.03.2014 г. по гр. д. № 941/2013 г. на Районен съд [населено място]. Отхвърлен е иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Като нови доказателства са приложении служебна бележка изх. № 129/14.05.2014 г. на кметство [населено място] от която е видно, че дядото на молителя С. К., починал на 15.10.1982 г. е притежавал земеделска земя в землището на [населено място] съгласно цитирано в документа друго удостоверение от 13.11.1991 г., издадено от кметството въз основа на емлячни регистри. Представя се уд. изх. № 11/05.06.2014 г. на ЗК" Д. -93" в същото село, че от 2004 г. кооперацията обработва три ниви, уточнени като земеделска земя по площ, местонахождание и номер по скица. Приложени са и издадените скици за тези имоти . Това доказва, че кооперацията, а не ответникът обработва тези имоти, които представляват спорните 30,001 дка земеделска земя, част от едни 63 дка, собственост на наследодателя на молителя С. Х. К. и внесени от него в ТКЗС. Като ново доказателство се представя и уд. № 18 от 12.05.1995 г. за наследниците на Ю. М. К., починал на 19.06.1962 г. Според удостоверението С. Ю. К. и М. Ю. К., наследодател на отвеника, са братя. Съдът е приел това обстоятелство за недоказано . Ответникът по молбата С. М. Ю. не е изразил становище. Молбата за отмяна е неоснователна. Първото от представените писмени доказателства- служебна бележка изх. № 129/14.05.2014 г. на кметството в [населено място] е новосъздаден документ, в който се засвидетелстват факти, които не са нови, нито неизвестни на молителя. В документа се посочва, че е имало издадено от същото кметство уд. изх. № 346/13.11.1991 г. въз основа на емлячни регистри, които тогава са съществували, но "в последствие не могат да се намерят". Засвидетелствано е също така, че наследниците на С. Х. К., какъвто е молителя, са "идвали многократно през тези години (1996-2006 г.) да си търсят нивите и емлячните регистри". При предявяването на иска ищцовата страна не се е позовала нито на положителните, нито на отрицателните факти, засвидетелствани в този документ, а те са били известни на ищеца . В защита по същество, изготвена лично от молителя се изтъква устно получена информация, за което съдържанието на представения документ не свидетелства. Следва да се добави, че по заявление на бащата на ищеца Ч. А. С., понастоящем починал, с протоколно решение на ПК-С. от 1992 г. на наследодателя С. Х. К. са възстановени 18 дка в землището, като до размера на заявените 35 дка е отказано възстановяване поради това, че имотите са в други землища, а не че същите имоти са заявени, или вече възстановени да други лица, или че няма документи за собствеността им. От приложения документ също така не може да се направи доказателствен извод в поддържаната от молителя насока, че се касае за имоти извън възстановените 18 дка. Основанието на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице и по отношение на втория приложен документ, издаден на 05.06.2014г от ЗК " Д. -93" Този документ също е новосъставен, но за обстоятелства, които не са нови. Засвидетелстваното в него няма отношение към предмета на спора, който спор е собственост на земеделска земя към един минал момент. Представеното към молбата удостоверение на км. Й. № 18 от 12.05.1995 г. за наследниците на Ю. М. К., починал на 19.06.1962 г., не е ново доказателство, тъй като удостоверението е прието по реда на доказателствата по гр. д. № 941/2013 г. с определение от 07.02.2014 г. на РС Силистра, като част от съдържанието на изисканата преписка (по реш. № 159а/1998 г. на ПК С.) за възстановяване на собствеността в полза на наследодателя на ответника., Според удостоверението последният е брат на дядото на ищеца, ако се приеме идентичност по отношение на лицата, посочени в различни документи с различни имена . Молителят счита документа за ново доказателство поради това, че според въззивния съд не са представени доказателства за родствена връзка между ищеца и ответника в упоменатия по-горе смисъл. Този неясен по съдържание мотив на съда обаче не може да обуслови извод за основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, при положение че се касае за прието по делото писмено доказателство- удостоверение за наследници . Ако съдът е имал предвид, че не може да се прави извод за идентичност на имената по удостоверението С. Ю. К. и М. Ю. К., с имената на наследодателите на двете страни (С. Х. К. и М. Х. К.), въпреки че твърденията на страните в този смисъл са били еднопосочни, то повторното прилагане на същото удостоверение за наследници като ново доказателство при молбата за отмяна, не може да има за резултат отмяна на решението. Искът е бил отхвърлен поради недоказването на други, решаващи за успешното му провеждане обстоятелства, а не поради обстоятелството, че посочените лица не са братя. Пълното и главно доказване на общия произход от починалия Ю. А. К. няма да доведе до други решаващи изводи по основанието на иска, поради това документът не е от съществено значение за делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК . Твърденията на ищеца, както и на ответника, са се основавали на изключителното право на собственост на наследодателите им към момента на кооперирането, по отношение на заявените за възстановяване имоти, за които ищецът не е доказал да са идентични с тези, възстановени въз основа на други писмени доказателства в полза на наследниците на М. Ю. К. По изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.