Решение № 3483 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 841/2017 г.

Решение № 3483 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 841/2017 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на М. И. М., от гр. С. против решение № 7301/22.11.2016 г. по адм. дело № 8979/2016 г. на Административен съд С. - град. П. се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Касаторът претендира, че административният съд не се е произнесъл по въпроса дали периода от 01.01.1998 г. - 23.04.1999 г. следва да се разглежда като стаж по смисъла на чл. 69, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и какъв е статута на придобития стаж за периода 24.04.1999 г. - 14.08.2001 г., през който той е изпълнявал кадрова военна служба. Не са обсъдени доказателствата, които касаят спорните периоди и не са изложени мотиви по тези важни за възникването на правото на пенсия въпроси. Посочва, че са необосновани изводите на съда, че летателната правоспособност е свързана с придобиване на диплома за висше образование. Не са обсъдени заповед № 890/07.10.1999 г. на началника на ВВВУ "Г. Б.", касаеща повишаването му в длъжност "летец - пилот на наборна военна служба" и заповед № 01185/19.12.1997 г. относно придобиването на трицифрен индекс на летателния състав. Не са отчетени особеностите на приложения договор за кадрова военна служба. Изложените доводи и съображения касаторът доразвива в представените писмени защити от 07.02.2018 г. и от 14.02.2018 г. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ С. - град не изразява становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че обосновано административният съд е приел, че длъжността "курсант" не е от "летателния състав" по смисъла на чл. 69, ал. 4 КСО, а извършваните от жалбоподателя полети са част от обучението му, макар и да обхващат някои дейности и функции от тези, които са възложени на длъжностите от летателния състав. Позовава се на чл. 18, ал. 2 от Правилника за кадровата военна служба, съгласно който за срока на обучение гражданинът, сключил договор за изпълнение на кадрова военна служба е със статут на обучаващ се. Приема, че с оспореното решение административният съд правилно е приел, че процесният период не следва да се зачита за стаж по смисъла на чл. 69, ал. 4 КСО, което налага извода, че жалбоподателя няма 15 години стаж на длъжност от летателния състав, поради което не е придобил и право на пенсия. Позовава се на съдебна практика - решение № 7861/21.06.2017 г. по адм. дело № 2843/2017 г. на Върховния административен съд, шесто отделение.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна.

С решение № 7301/22.11.2016 г. по адм. дело № 8979/2016 г. Административен съд С. - град е отхвърлил жалбата на М. И. М. срещу решение № 2153 - 21 - 196/03.06.2016 г. на директора на ТП на НОИ С. - град и потвърденото с него разпореждане № 7712128824/23 от 29.03.2016 г. на длъжностното лице по "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ, с които е отказано отпускане на пенсия по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

По делото е установено, че към датата на подаденото заявление за отпускане на пенсия по чл. 69 КСО (21.12.2015 г.) жалбоподателят М. М. е имал навършени 38 години и 9 дни. Зачетеният от пенсионните органи осигурителен стаж е както следва:

• за периода 01.09.1996 г. - 31.12.1997 г. - 1 г. и 4 месеца от трета категория, на длъжност курсант на наборна военна служба съгласно чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП).

• за периода 01.01.1998 г. - 24.04.1999 г. - 1 г., 3 месеца и 23 дни от първа категория, на длъжност курсант на кадрова военна служба съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. (ЗОВСРБ)

• за периода 14.08.2001 г. - 14.12.2015 г. - 14 години, 4 месеца и 1 ден по чл. 104, ал. 5 КСО на длъжност от летателния състав на реактивната авиация (погрешно посочен в разпореждането на ръководител "ПО" на ТП на НОИ и в съдебното решение на АССГ като придобит по чл. 104, ал. 6 КСО).

Общият осигурителен стаж превърнат към трета категория е изчислен на 46 години, 6 месеца и 11 дни.

Пенсионните органи са отказали да зачетат като осигурителен стажа за времето от 24.04.1999 г. - 14.08.2001 г. Претенцията на жалбоподателя касае освен незачитането на този стаж като такъв от летателния състав, но и непризнаването на стажа от 01.01.1998 г. - 24.04.1999 г. за придобит на длъжност от летателния състав.

При изследване възникването на правото на пенсия пенсионните органи са приели, че времето прослужено от М. М. на летателна длъжност е 14 години, 4 месеца и 1 ден и не покрива минимално изискуемия период от 15 години съгласно чл. 69, ал. 4 от КСО.

Спорният между страните осигурителен стаж касае периода 01.01.1998 г. - 14.08.2001 г. когато М. е бил на длъжност курсант на кадрова военна служба във ВВВУ "Г. Б." съгласно договор за кадрова военна служба от 20.08.1996 г.

Съгласно чл. 69, ал. 4 КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за календарната 2015 г. придобиват независимо от възрастта им лицата, прослужили 15 години на длъжности от летателния състав, парашутистите, екипажите на подводните съдове и водолазния състав.

Съгласно § 49 от ПЗР на ЗИД на КСО (в сила от 15.08.2015 г. и действал до 31.12.2015 г.) лицата по чл. 69 КСО, които имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, могат да се пенсионират, без да се изисква освобождаване от служба, съответно уволнение или прекратяване на правоотношението.

Отчитайки наличието за случая на материалноправните основания, съдържащи се в посочените норми, въпросът за фактическото установяване на същността и принадлежността на заеманата от М. длъжност за периода 01.01.1998 г. - 14.08.2001 г. към летателния състав е от съществено значение за възникване на правото на пенсия.

Върховният административен съд споделя изводите и Административен съд С. - град, касаещи зачетения за периода 01.09.1996 г. - 31.12.1997 г. осигурителен стаж, придобит от М. при условията на чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, съгласно който изслужената наборна военна служба или приравнената на нея на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски се зачита за трудов стаж III категория.

Обосновани са изводите на административния съд и по отношение на осигурителния стаж по чл. 69, ал. 4 КСО за периода от 14 години, 4 месеца и 01 ден за времето 14.08.2001 г. - 14.12.2015 г., когато М. е заемал летателна длъжност в реактивната авиация във ВВВУ "Г. Б." и поделение № 44510, по който страните също не спорят.

Изведената правна квалификация и категоризиране на стажа за времето от 01.01.1998 г. - 13.08.2001 г. по чл. 211, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. (обн. ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г., отм. 12.05.2009 г.) се споделя от настоящия състав на Върховния административен съд, включително и досежно преодоляната колизия на цитираната норма с чл. 18, ал. 3 от Правилника за кадрова военна служба (обн. ДВ, бр. 36 от 20.04.1999 г.). Ирелевантно за спора по делото е предвиденото в действащия сега Закон за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. (обн., ДВ, бр. 35 от 12.05.2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) правило на чл. 142, ал. 3, защото същото няма обратно действие и касае различен от спорния между страните период.

Върховният административен съд не споделя изводите на административния съд, че разпоредбата на чл. 142, ал. 3 ЗОВСРБ (обн. ДВ, бр. 35 от 12.05.2009 г.) е "допълнителен и то солиден аргумент в подкрепа на становището, че времето, през което М. се е обучавал във военното училище като курсант на основание договор за кадрова военна служба, не следва да се приеме, че представлява заемане на длъжност от летателния състав ...". Този и допълнително развитите аргументи от административния съд, че след като законодателят е отнел на курсантите - летци по-малкото (зачитането за осигурителен стаж от първа категория на времето на обучението, представляващо кадрова военна служба), то следователно те не са притежавали и по-голямото (летателен състав по смисъла на чл. 69, ал. 4 КСО) са непоследователни. От мотивите към законопроекта на посочения нормативен акт не могат да бъдат направени подобни изводи. Липсва ясен нормоторчески подход, както при соченото изменение, така и при развитието на нормативната уредба във връзка с правоотношенията, уредени от § 49 от ПЗР на ЗИД на КСО (в сила от 15.08.2015 г., действал до 31.12.2015 г.) и последващото му отпадане. Посочените нормативни разрешения могат да бъдат обосновани с чисто рестриктивно - фискални съображения, които често са приоритет за българския законодател при изменение на осигурителното законодателство. В случая обаче те са ирелевантни за квалифицирането на процесния осигурителен стаж като придобит на длъжност или не на длъжност от летателния състав.

При постановяване на своето решение административният съд е допуснал и съществени нарушения на съдопроизводствени правила като не е обсъдил поотделно и в съвкупност събрани по делото писмени доказателства, имащи пряко отношение към предмета на спора. Не са обсъдени заповед № 01185/19.12.1997 г. на началник ВВВУ "Г. Б.", с която са определени трицифрени индекси на летателния състав на военното училище за периода 05.01.1998 г. - 31.12.1998 г.; заповед на началник ВВВУ "Г. Б." № 890/07.10.1999 г., съгласно която М. И. М. е повишен в длъжност "летец - пилот на наборна военна служба"; заповед на министъра на отбраната № ОХ - 346 от 07.06.2010 г., където в т. 3 изрично е указано, че "курсантската/ школническата служба в периода 28.02.1996 г. - 23.04.1999 г. се зачита за кадрова военна служба по ЗОВСРБ (отм.). Важна с оглед осигурително-правния статут за жалбоподателя М. е и заповед № ОХ - 174 от 10.03.2014 г. на министъра на отбраната на Р. Б., която изменя предходната заповед като прави уточнението, че курсантската/школническата служба в периода 28.02.1996 г. - 23.04.1999 г. след срока на наборната военна служба, се зачита за кадрова военна служба по ЗОВСРБ (отм.). Изброените доказателства следва да бъдат съобразени с действащите към момента на придобиване на спорния стаж нормативни актове, като при необходимост, ползвайки и помощта на експертиза за изясняване статута на заеманата от жалбоподателя длъжност във връзка с претендираното и съотнасяне като такава от летателния състав.

Останалите неизяснени обстоятелства от административния съд са свързани с това дали за целия спорен период летателната дейност е била извършвана единствено за целите на обучението с цел придобиване на летателна правоспособност или характера на осъществяваните полети е била подчинена на носенето кадрова военна служба. Важен за отговора на този въпрос е и преценката на заповед № 890/07.10.1999 г. на началника на ВВВУ "Г. Б.", отнасяща се до повишаването на М. М. в длъжност "летец - пилот на наборна военна служба" и заповед № 01185/19.12.1997 г. относно придобиването на трицифрен индекс на летателния състав.

Неизяснен е останал и въпроса дали изплащаните възнаграждения са имали характер на заплата с дължими върху нея осигурителни вноски.

Отговорите на поставените въпроси могат да доведат до изводи различни от направените от административния съд във връзка с прилагането на чл. 69, ал. 4 КСО в случай, че за спорния период длъжността на касатора е била от летателния състав на българската авиация.

По изложените съображения решение № 7301/22.11.2016 г. по адм. дело № 8979/2016 г. на Административен съд С. - град е постановено при съществено нарушения на съдопроизводствените правила и на основание чл. 222, ал. 2 АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд при спазване на дадените указанията по тълкуването и прилагане на закона и изясняване на релевантните за спора факти.

Въпросът за разноските следва да бъде решен съгласно чл. 226, ал. 3 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение