Решение № 3880 от 12.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8167/2019 г.

Решение № 3880 от 12.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8167/2019 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Столичен общински съвет против решение № 3346 от 17.05.2019 г., постановено по адм. д. № 282/2019 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК и моли за отмяната му. Ответниците – "Фанагория" ООД, "Сити Лимит" ЕООД, "Дит груп" АД и "Дан-07" ЕООД, чрез процесуалния си представител, оспорват касационната жалба и молят обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град отменя решение № 544/26.07.2018 г. на Столичен общински съвет, с което е одобрен план за регулация и застрояване на м. жк "Дружба 2"- втора част, район Искър при граници: бул "Копенхаген", ул. "Обиколна, бул. "Крайречен" и бул. "Проф. Цветан Лазаров" в частта относно ПИ 2366, в частта, която попада в УПИ – І от кв. 8 е и в частта, която попада в УПИ ІІ от кв. 8 а; ПИ 2189, в частта, в която попада в УПИ І от кв. 8 е и и в УПИ І от кв. 8 ж; ПИ 2191, в частта, в която попада в УПИ І от кв. 8 ж. За да постанови този резултат съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но същото е в противоречие с материалния закон, поради което прави извод за неговата незаконосъобразност. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден в нарушение на материалния закон. От събраните по делото доказателства в т. ч. и от заключенията на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорени от страните, по несъмнен начин е установено, че по действащия план от 1989 г. процесните имоти, попадат в УПИ ІІ-159, кв. 8, който е предназначен за обществено жилищно строителство и озеленяване. По действащия ОУП от 2009 г. теренът попада в зона ЖК – жилищна зона за комплексно застрояване със следните градоустройствени параметри: плътност -40 %, кинт – 3, минимална озеленена площ – 40 %, височина на застрояването 26 м. до к. к. Установено е, че в процесния ПУП – ПРРЗ зелената площ за широко обществено ползване в режим на Тго е 17. 03 %, което е над установените 15 %, съгласно чл. 21, ал. 4 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Посочената зелена площ в размер на 17. 03 % включва само обособените терени като самостоятелни УПИ за озеленяване в режим на Тго, без да включва голяма част от реалните площи за озеленяване за широко обществено ползване, които попадат в УПИ за комплексно жилищно строителство, за обществено обслужване и инженерна инфраструктура (предимно обособени УПИ за трафопостове), като с тях площите за широко обществено ползване възлизат на 35. 01%. (текстовата част на ПРРЗ за преструктуриране на жилищния комплекс.) Процесните имоти са предвидени за озеленяване в режим на Тго без застрояване, което не отговаря, както на предвижданията на действащия от 1986 г. ПУП, така и на ОУП – жк- жилищна зона с преобладаващо комплексно застрояване и на градоустройствените параметри на тази зона. По делото е установено, че предвид площта на притежаваните от жалбоподателя имоти е възможно същите да се предвидят за застрояване съобразно параметрите на ОУП като процентът на зелената система в режим Тго ще намалее от 17. 03 % на 16. 29 % за територията на ж. к. "Дружба 2 – ІІ част" при нормативно определени 15 %. Следователно в случая би бил спазен чл. 21, ал. 4 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Освен това предвижданията на процесния план не отговарят на предназначението на зоната по ОУП и на градоустройствените параметри за тази зона съобразно приложение към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО, като е възможно да се предвиди застрояване, което да отговаря на определената в ОУП зона ж. к. и да се запази площта на озеленяване в рамките на нормативните. Оспореното решение на Столичен общински съвет в обжалваната му част е постановено и в нарушение на чл. 22, ал. 7 ЗУТ, съгласно който при преструктуриране на квартали с комплексно застрояване се определят прилежащи площи към съществуващите сгради по правилата и нормативите, определени в наредбата по чл. 13, ал. 1, които се урегулират като поземлени имоти. Останалата незастроена част от кварталите, в т. ч. поземлените имоти, за които не може да се предвиди застрояване по правилата на ал. 6, се урегулира като озеленена площ за широко обществено ползване и се вписва в публичния регистър по чл. 63, ал. 1. Следователно условието за определяне на поземлени имоти да се урегулират като озеленена площ за широко обществено ползване, е за същите да не може да се предвиди застрояване съгласно устройствените показатели на съответната устройствена зона, а именно плътност, интензивност на застрояването и минимални изисквания за озеленяване. В случая в оспорения административен акт не е изследвано и не е установено, че не може да се предвиди застрояване съгласно устройствените показатели на зоната, без да се допуска уплътняване на застрояването, за да се обоснове предвиждането имотите да бъдат определени за озеленяване. Следователно имотите са определени за терени за озеленени площи за широко обществено ползване, без да се спазват изискванията на закона. Ето защо оспореният административен акт е постановен в нарушение на чл. 22, ал. 7 вр. ал. 6 ЗУТ, чл. 104, ал. ЗУТ. Доводите на касатора, че процесните имоти не са били самостоятелно регулирани по предходния план от 1986 г. с възможност за самостоятелно застрояване, както и че същите са нанесени в последствие в кадастралната карта не обосновават извод за законосъобразност на решението на Столичен общински съвет в оспорената му част. По несъмнен начин по делото е установено, че по плана от 1986 г. имотите попадат в УПИ ІІ-159, кв. 8 с предназначение "за обществено жилищно строителство и озеленяване", а съобразно ОУП попадат в ж. к. – жилищна зона за комплексно застрояване, а фактът, че същите са нанесени в последствие в кадастралната карта, не е основание те да бъдат отредени за озеленяване, тъй като оспорения план е съобразен с приетата кадастрална карта, а едно от правните основания за одобряване на процесния ПРРЗ е чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Доводите на касатора, че съдът не е следвало да кредитира заключението на вещото лице, са неоснователни. Заключенията на съдебно-техническата експертиза не са оспорени и не са ангажирани доказателства, които да ги опровергават. Твърдението, че в АССГ са образувани и други дела с предмет същото решение на Столичен общински имот по отношение на имоти, попадащи изцяло или частично в урегулирани поземлени имоти с предназначение за "озеленяване в режим на Тго", само по себе си не може да обоснове законосъобразност на оспорения административен акт. Неоснователно е и твърдението, че липсва каквото и да било правно основание за изменение на ОУП, поради което не е налице хипотезата на § 2, ал. 3 ПЗР ЗУЗСО. В случая, както по действащия, преди одобреното изменение, ПУП, така и съобразно ОУП процесните имоти попадат в устройствена зона за жилищно застрояване и озеленяване. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,