Решение № 492 от 15.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4671/2013 г.

Решение № 492 от 15.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4671/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 126 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 32 и следващите от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Образувано е по жалбата на Пламен Йорданов Филев от гр. София, ж. к. "Младост"-1, бл. 42, вх. "А", ет. 14, ап. 69, чрез процесуалния представител адв. Илиян Кършев от АК гр. Сливен, с която се иска обявяването на нищожността на Решение № 688 от 15.09.2011 г. на Министерския съвет/МС/ на Република България, обн. в ДВ бр. 73 от 20.09.2011 г. в частта му по точка"г", отнасяща се до определянето на паричното обезщетение. В съдебно заседание, подържа жалбата по изложените в нея основания. Претендира за присъждане на разноските по делото. , Ответникът-Министерски съвет на Р България, чрез процесуалния представител, юристконсулт Велико Демирев в съдебно заседание и в писмени бележки от 20.12.2012 г. оспорва жалбата като неоснователна. Заинтересованата страна, министъра на регионалното развитие, чрез процесуалния представител юрисконсулт Йонкова, министъра на финансите, чрез процесуалния представител юристконсулт Ангелов и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез юристконсулт Янев, оспорват жалбата като неоснователна и молят стабилитета на административния акт да не бъде нарушаван. Върховният административен съд, в настоящият съдебен състав на трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена от лице с правен интерес по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК и при условията на чл. 149, ал. 5 от АПК, я намери за процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да се произнесе, настоящият съдебен състав прие за установено следното: С административният акт, чиято нищожност се иска да бъде прогласена, на основание чл. 34а, във връзка с чл. 34б и § 1 от допълнителните разпоредби на ЗДС и чл. 60, ал. 1 от АПК, МС е взел процесното решение за отчуждаване на имоти-частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "АМ- "Хемус" Софийски околовръстен път-пътен възел "Яна", участък от км. 0+000 до км. 8+460", в землището на с. Долни Богров, район "Кремиковци", Столична община. С т. 1, б. "г" от решението се отчуждава поземлен имот пл. № 730 с площ 1567 кв. м., заедно с построените в имота сгради, идентичен на част от поземления имот с идентификатор № 223.4.7979.548 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-57 на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър от 3.09.2010 г., целият с площ 2300 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, представляващ част от поземлен имот № 000468 по картата на възстановената собственост на с. Долни Богров, съгласно удостоверение на "ГИС"-ЕООД-София от 22.08.2011 г. Размерът на паричното обезщетение е 151 621 лв. съгласно експертната оценка за определяне на пазарната стойност на имота от септември 2011 г., изготвена от оценител на имоти, дължимо на Пламен Йорданов Филев със съответния адрес. При спазване на принципа на служебното начало и като съобрази разпоредбата на чл. 168 от АПК, настоящият съдебен състав провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. За разлика от исковия процес, при съдебната проверка на административния акт по чл. 168 от АПК съдът не е обвързан от основанията, въведени от оспорващия, нито от неговото искане. Той следва да отмени или да обяви за нищожен акта и ако констатира и порок който оспорващия не е посочил. За да е законосъобразен и да породи своите последици в правния мир, административния акт трябва на първо място да е издаден от компетентен орган. Той трябва да е компетентен и по материя, и по място, и по степен. Съответно на това некомпетентността може да бъде материална/предметна/, териториална и по степен. В правната доктрина никога не е било спорно, че материалната и териториалната некомпетентност винаги водят до нищожност. Остава въпроса за некомпетентност по степен. Тази некомпетентност може да се прояви в две форми: когато по-долустоящ орган изземе въпрос от компетентността на по-горестоящ и, обратно-когато по-горестоящ орган измести по-долустоящ, изземе и реши въпрос от неговата компетентност. Константната съдебна практика по този въпрос е, че и в двете посочени проявни форми на некомпетентност по степен води до нищожност. В конкретната хипотеза, разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС изисква административният акт да бъде издаден от МС на Р. България, по предложение на министър на регионалното развитие и министъра на финансите. Видно от материалите по административната преписка, това законово изискване е спазено. Следващият порок водещ до нищожност на административният акт е материалната незаконосъобразност. Това означава, че акта по своето съдържание е бил в противоречие със закона. Така е когато сме изправени пред пълна липса на условията/предпоставките/, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; когато актът изцяло е лишен от законно основание; когато актът със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган или когато съдържанието му е толкова неясно, че го прави фактически неизпълним. Оспореният административен акт е издаден на основание Глава трета, Раздел първи, озаглавена "Принудително отчуждаване на имоти-частна собственост, за държавни нужди" от ЗДС и разпоредбите на Глава седма, Раздел Втори от Правилника за прилагане на закона за държавната собственост и не противоречи на нормите им. Неспазването на установената форма е порок, който също води до нищожност на административния акт. Решението на МС, чиято нищожност се иска да бъде прогласена е издадено при стриктно спазване на изискването на специалната норма на чл. 34б от ЗДС и съобразено с ТР № 5 от 20.07.2010 г. по т. д. № 2/2010 г. на Върховният административен съд-Общо събрание на колегиите. Посочени са изискуемите от закона държавна нужда за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размера на обезщетението и собствениците на всеки от имотите. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила е другият порок, който би довел до нищожност на административния акт, ако е засегнат от тях. Нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло върху съдържанието на акта, когато-ако не беше допуснато-би могло да се стигне до друго решение на поставения пред административния орган въпрос. В конкретната хипотеза с жалбата се релевират нарушения на административнопроизводствените правила, при вземане на самото решение досежно отчуждаването на процесния имот, размера на оценката му и начина по който е извършена тя. Видно от материалите по приложената по делото административна преписка, администратвният орган е изпълнил изрично посочените изисквания визирани в специалната норма на чл. 34а, ал. 3 и 4 от ЗДС. Що се касае до оценката на отчужденият имот, настоящия състав намира, че същата е извършена при спазване на процедурата посочена в ЗДС и Правилника за приложението му. Извършена е от лицензиран оценител, като равностойното парично обезщетение е определено в съответствие с нормите на приложение № 2, към чл. 20 от Закона за местните данъци и такси, като получената стойност е удвоена . Несъгласието с размера на определеното обезщетение не води до порок на административния акт, определящ неговата нищожност. За да бъде законосъобразен, административният акт трябва и да съотвества на целта на закона. В противен случай-когато правомощието да се издаде административен акт се използва за постигане на друга цел, различна от законоустановеното, налице е порокът превратно упражняване на власт. С процесният административен акт е налице преследване и е постигнато именно целяното от закона отчуждаване на имот-частна собственост, за задоволяване на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че административният акт, чиято нищожност се иска да бъде прогласена, не страда от нито един пороците водещи до това. При така очерталия се изход на делото, разноски не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,