Решение № 5484 от 20.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2267/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. А. (E. A.), гражданин на Република Турция, чрез процесуален представител адв. Н. Рамаданова, срещу решение № 43375/30.12.2025 г., постановено по адм. дело № 11170/2025 г. на Административен съд – София-град. С касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Направено е искане за отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответната страна – Завеждащ консулската служба на Република България в гр. Истанбул, Република Турция чрез Министерство на външните работи – не изразява становище по касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата Е. А., гражданин на Република Турция, против отказ от 26.09.2025 г. за издаване на виза тип „Д“ на Завеждащ консулската служба на Република България в гр. Истанбул, Турция по заявление от 25.07.2025 г. на основание чл. 10, ал. 1, т. 17, т. 22 и т. 23 от ЗЧРБ. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, при спазване на закона и в съответствие с неговата цел. За неоснователно е прието и твърдението за накърнено правото на личен живот на лицето по смисъла на чл. 8 от ЕКПЧ. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обосноват наличие на касационни отменителни основания. При напълно изяснена фактическа обстановка, обусловена от данните от приобщените по преписката доказателства, първоинстанционният съд е достигнал до обосновани и съответни на закона изводи. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане на производството по разглеждане на заявлението за издаване на виза тип „Д“, включително във връзка със задължителната съгласувателна процедура с Дирекция „Миграция“ и ДА „НС“ по реда на чл. 30, ал. 2 НУРИВОВР. Обосновано съдът е приел, че са налице материалноправните предпоставки за постановяване на отказ по чл. 10, ал. 1, т. 17 и т. 23 ЗЧРБ. От събраните по делото доказателства се установява, че в рамките на проведената проверка ДА „НС“ е формирала отрицателно становище относно заявлението за виза, като е приела, че не са представени достоверни доказателства относно действителната цел и условията на пребиваване на чуждия гражданин, както и че са налице данни за формално изпълнение на законовите изисквания с цел използване на режима за дългосрочно пребиваване като способ за установяване и придвижване в рамките на Европейския съюз. В становището са изложени конкретни фактически констатации, включително относно извършената проверка на работодателя, характера на заявеното трудово правоотношение и представените документи. Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че отрицателното становище на ДА „НС“ представлява официален удостоверителен документ, издаден от компетентен държавен орган в рамките на предоставените му със закон правомощия. Същото не е било оспорено по надлежния процесуален ред. Не са ангажирани доказателства, които да оборят фактическите констатации и изводи, съдържащи се в него. Жалбоподателят е противопоставил единствено твърдения за формално изпълнение на изискванията по процедурата по чл. 24и ЗЧРБ и наличие на трудов договор, които сами по себе си не са достатъчни да опровергаят преценката на специализирания орган по сигурността относно действителната цел на заявеното пребиваване и наличието на миграционен риск. Неоснователни са и възраженията, свързани с проведената процедура по чл. 24и ЗЧРБ. Както правилно е приел първоинстанционният съд, към момента на постановяване на отказа не е било налице издадено единно разрешение за пребиваване и работа, а единствено положително становище на Агенцията по заетостта относно достъпа до пазара на труда. Самото наличие на такова становище не дерогира правомощията на ДА „НС“ да извърши самостоятелна преценка от гледна точка на националната сигурност и миграционния контрол, нито обвързва административния орган с положителен резултат по визовото производство. Правилен е и изводът на първоинстанционния съд относно липсата на нарушение на чл. 8 ЕКПЧ. Отказът е постановен въз основа на законово предвидени основания и преследва легитимна цел, свързана със защитата на националната сигурност и контрола върху миграционните процеси. В случая не се установява несъразмерна намеса в защитената сфера на личния живот, още повече че Конвенцията не гарантира право на чужд гражданин да избере държавата, в която да упражнява трудова дейност. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи за липса на мотиви и за постановяване на отказа при съществени процесуални нарушения. В оспорения административен акт са посочени както приложимите правни основания – чл. 10, ал. 1, т. 17, т. 22 и т. 23 ЗЧРБ, така и фактическите съображения, обосноваващи отказа. Допълнителни мотиви се съдържат и в приобщеното по делото становище на ДА „НС“, с което административният орган е бил надлежно запознат в рамките на съгласувателната процедура. Съгласно трайната съдебна практика мотивите на административния акт могат да се съдържат и в други документи от административната преписка, към които актът препраща или които са послужили за издаването му. Неоснователни са и доводите на касатора, че административният орган и първоинстанционният съд не са обсъдили в достатъчна степен представените от него документи относно целта и условията на пребиваването. В производството по издаване на виза доказателствената тежест за установяване наличието на всички законови предпоставки за издаване на искания административен акт лежи върху заявителя. Именно чуждият гражданин следва да установи по несъмнен и достоверен начин както заявената цел на пребиваването, така и реалното наличие на фактическите основания, на които основава искането си. Представянето на формално изискуемите документи – трудов договор, становище на Агенцията по заетостта, дипломи и документи за квалификация – не води автоматично до извод за доказаност на целта и условията на пребиваването. Административният орган извършва цялостна преценка на всички данни по преписката, включително на информацията, събрана в рамките на съгласувателната процедура с компетентните служби. В случая отрицателното становище на ДА „НС“ съдържа конкретни констатации, че е налице формално изпълнение на нормативните изисквания с цел реализиране на схема за легална миграция, както и че декларираните данни не доказват по достоверен начин действителната цел на пребиваването. При наличие на такова становище доказателствената тежест за оборване на изложените в него констатации е преминала върху жалбоподателя. В хода на съдебното производство обаче не са ангажирани доказателства, които да опровергават фактическите изводи на ДА „НС“, нито са установени конкретни обстоятелства, които да разколебават достоверността на официалния документ. Наведените възражения се свеждат до твърдение, че представените документи са достатъчни сами по себе си, което не е достатъчно да обори преценката на компетентния специализиран орган. Правилно първоинстанционният съд е приел, че при липса на успешно проведено насрещно доказване от страна на жалбоподателя, съдържащите се в становището на ДА „НС“ констатации запазват своята доказателствена сила и могат да обосноват извода за наличие на основанията по чл. 10, ал. 1, т. 17, т. 22 и т. 23 от ЗЧРБ. Неоснователни са и доводите, че отказът е мотивиран с неясни съображения, свързани с националната сигурност, без да е приложено основанието по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ. Видно от съдържанието на отказа и становището на ДА „НС“, административният орган не е основал акта си на заплаха за националната сигурност по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ, а на недоказана цел и условия на пребиваването и деклариране на неверни данни. Обстоятелството, че становището на ДА „НС“ е класифицирано, не освобождава съда от задължението да извърши проверка за законосъобразност в рамките на предоставения му достъп до доказателствата и не препятства жалбоподателя да докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване. Настоящият касационен състав намира, че първоинстанционният съд е извършил дължимата цялостна проверка по чл. 168, ал. 1 АПК и е достигнал до правилен извод за законосъобразност на отказа. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,