Решение № 1466 от 30.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4792/2011 г.

Решение № 1466 от 30.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4792/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 171, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ). Образувано е по жалба на Атанас Димитров Атанасов против заповед № КВ- 64/14.02.2011 г. на министъра на отбраната на Република България, с която е прекратен договорът на жалбоподателя за кадрова военна служба и последният е освободен от длъжност и от военна служба. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е постановена в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - министърът на отбраната на Република България оспорва жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателят Атанасов е кадрови военнослужещ със звание капитан и е назначен на длъжност "помощник-началник" на отделение "Личен състав" в поделение 52060 - "Център за военна подготовка и логистично осигуряване" - Шумен към Национален военен университет "Васил Левски", гр. Велико Търново. Със заповед № КВ - 32/13.01.2009 г. договорът на жалбоподателя за кадрова военна служба е прекратен, последният е освободен от длъжност и от военна служба и зачислен в мобилизационния резерв, на основание чл. 128б, ал. 1, т. 2 от ЗОВСРБ (отм.) - поради организационно-щатни промени - закриване на поделението. Тази заповед е отменена с решение № 18 от 22.01.2010 г. по адм. дело № С-39/2009 г. на Върховния административен съд, пето отделение, влязло в сила с решение № 88 от 29.04.2010 г. на Върховния административен съд, петчленен състав. В изпълнение на съдебното решение жалбоподателят подава заявление за възстановяване на служба (писмо от директора на дирекция "Управление на човешките ресурси" в Министерство на отбраната от 13.05.2010 г.). След разглеждане на заявлението началникът на Националния военен университет "Васил Левски" - Велико Търново констатира, че няма подходяща вакантна длъжност за жалбоподателя по длъжностното разписание У-294 на университета и предлага Атанасов да бъде освободен от военна служба (донесение рег. № 1937/31.05.2010 г.). Съгласно протокол за проведена беседа от 01.07.2010 г. на жалбоподателя е предложено да заеме длъжността "заместник-командир на свързочна рота, той и командир на радиовзвод" в под. 22160 - Плевен. Тази длъжност Атанасов отказва да заеме с мотива, че военно-отчетната специалност (ВОС) на предложената длъжност не отговаря на притежаваната от него квалификация. С оглед становището за липса на подходяща длъжност в рамките на Националния военен университет "Васил Левски" - Велико Търново, заявлението на Атанасов за възстановяване на длъжност е изпратено на командващия на Съвместното оперативно командване, на началниците на Военновъздушните и Военноморските сили и на началника на Щаба по поддръжката (писмо от директора на дирекция "Управление на човешките ресурси" в Министерство на отбраната от 23.07.2010 г.). В отговор командващият на Съвместното оперативно командване уведомява, че на Атанасов е предложена длъжност "старши експерт" в отдел "Личен състав" в Съвместното оперативно командване, която Атанасов отказва да заеме по съображения, че ВОС за тази длъжност не съответства на притежаваната от него квалификация (писмо рег. № 120-4165/06.08.2010 г., протокол от 10.08.2010 г. за проведена беседа). Командващите на останалите военни формирования уведомяват, че в командваните от тях поделения няма вакантни длъжности, подходящи за заемане от Атанасов (писма рег. № 281-Щ/11.08.2010 г., 3034/02.08.2010 г. и 400-5460/05.08.2010 г.). Предложените на жалбоподателя две длъжности не съответстват на притежаваните от него военно-отчетни специалности: ВОС 2211 (Зенитно-ракетни войски) и ВОС 7041 (Специалисти по информация и връзки с обществеността). През периода 01.07.2010 г. - 20.09.2010, през който същият е разглеждан за различни длъжности, в Министерство на отбраната и в Българската армия съществуват общо 16 вакантни длъжности, които Атанасов би могъл да заеме съобразно притежаваното военно звание (същият е капитан от 1998 г.) и притежаваните ВОС. Една от тези длъжности е "старши специалист" във военно формирование 2232 - Божурище. (заключение на вещото лице по изслушаната кадрова експертиза). На 20.09.2010 г. на жалбоподателя е връчено предизвестие за прекратяване на договора за кадрова военна служба в 6-месечен срок. След изтичане на срока на предизвестие със заповед № КВ-64 от 17.02.2011 г. на министъра на отбраната, предмет на оспорване в настоящото производство, договорът за кадрова военна служба на жалбоподателя е прекратен, същият е освободен от длъжност и военна служба и зачислен в резерва. Заповедта е издадена на основание чл. 146, т. 2, чл. 161, т. 2 и чл. 164, т. 1 от ЗОВСРБ - при организационно-щатни промени. Тези обстоятелства се установяват от представените писмени доказателства. Обстоятелството, че през периода 01.07.2010 г. - 20.09.2010 г. в състава на Министерството на отбраната и на Българската армия са налице 16 вакантни длъжности, на които жалбоподателят съответства и може да заеме, съдът прие за установено от изслушаната съдебно-кадрова експертиза, която не е оспорена от страните. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 171, ал. 1 от ЗОВСРБ и от лице, за което административният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 161, т. 1 от ЗОВСРБ орган, в предвидената в чл. 73, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ) форма, като съдържа посочените в същия текст реквизити. Заповедта, предмет на оспорване, обаче е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Първата заповед за прекратяване на договора за кадрова военна служба с жалбоподателя е отменена от съда с решение, влязло в сила на 29.04.2010 г., поради което отношенията между страните следва да се уредят съгласно съдържащата се в чл. 98, ал. 2 и сл. от ППЗОВСРБ регламентация. В случая съдът приема, че правилата на цитирания текст не са изпълнени. В нарушение на изискването на чл. 98, ал. 2, т. 2 от ППЗОВСРБ донесението на началника на Националния военен университет "Васил Левски" - Велико Търново, с което същият уведомява директора на дирекция "Човешки ресурси" към МО за това, че длъжността на жалбоподателя е съкратена и липсва подходяща вакантна длъжност, която същият би могъл да заеме не е придружено с беседа. Не се изпълнени и изискванията на чл. 98, ал. 4 от правилника - на служителя не са предложени подходящи вакантни длъжности, които същият би могъл да заеме, въпреки че такива съществуват, а предложените такива не съответстват на притежаваните от него военно - отчетни специалности, т. е. са неподходящи. (Възражението на ответника в обратния смисъл не се подкрепя от ангажираните доказателства.) Допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила са съществени, тъй като се отразява върху съдържанието на административния акт (ако на жалбоподателя беше предложена подходяща длъжност, същият би могъл да бъде назначен и съответно процесната заповед да не бъде постановена). Изложеното е достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед. Освен това посочените нарушения водят до незаконосъобразност на административния акт, тъй като служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено на основание чл. 164, т. 1 от ЗОВСРБ, без да са изпълнени предпоставките на чл. 98, ал. 4 от ППЗОВСРБ. Действително длъжността, заемана от Атанасов, е съкратена, но не са осъществени останалите, предвидени в текста, възможности за осигуряване на подходяща длъжност на военнослужещия. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед на министъра на отбраната е постановена в нарушение на административнопроизводствените правила и е незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в производството Министерство на отбраната следва да заплати на жалбоподателя Атанасов направените по делото разноски в размер на 150.00 лв., представляващи възнаграждение за вещо лице. При липсата на данни за действително изплатено адвокатско възнаграждение (представеното пълномощно съдържа данни за договорено, но не и за платено възнаграждение) разноски за адвокат не следва да бъдат присъждани на жалбоподателя. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,