Решение № 12954 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7619/2010 г.

ВАСПетчленен състав02.11.2010 г.докладчик Таня Радкова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ молба на Димитър Тодоров Радулов за отмяна на решение № 4313/01.04.2010 г. по адм. д. № 20/2010 г., с което е оставено в сила решение № 128/18.11.2009 г., постановено по адм. д. № 94 от 2009 г. на Габровския административен съд. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 12954 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7619/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 237 и следващите АПК. Образувано по молба на Димитър Тодоров Радулов за отмяна на решение № 4313/01.04.2010 г. по адм. д. № 20/2010 г., с което е оставено в сила решение № 128/18.11.2009 г., постановено по адм. д. № 94 от 2009 г. на Габровския административен съд. В молбата сочи, че същата е на основание чл. 239, т. 1 АПК. Ответникът по молбата за отмяна Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" чрез своя пълномощник намира молбата за неоснователна. Ответникът -Дирекция "Инспекция по труда"-Габрово не взема становище. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 240 АПК и е процесуално допустима. Върховният административен съд, петчленен състав, като взе предвид довода в молбата, намира следното: С решение от 18.11.2009 г. по адм. д. № 94 от 2009 г. Габровският административен съд в производство по чл. 257 АПК е отхвърлил жалбата на Димитър Тодоров Радулов от Габрово против бездействието на Дирекция "Инспекция по труда" - Габрово да впише в трудовата книжка промяна на основанието на прекратяване на трудовото му правоотношение с "Техноинженеринг груп" АД - Габрово, а именно по чл. 325, т. 9 КТ и да му признае за трудов стаж времето от уволнението на 06.07.2007 г., което е признато за незаконно, до завеждане на настоящето дело на 27.094.2009 г., както и да заплати на същия обезщетение за вреди в размер на 4 060 лв. на основание чл. 203 АПК. С решението, чиято отмяна се претендира, е оставено в сила цитираното решение на първоинстанционния съд. Развити са доводи, че доколкото касаторът твърди, че трудовото правоотношение следвало да се счита прекратено при невъзможност да изпълнява възложената му работа поради трайна нетрудоспособност на основание чл. 325, т. 9 КТ, с подаването на заявление до работодателя си на 09.07.2004 г., налице е трудов спор, който не може да бъде разрешен в административното производство. По отношение искането за поправка на основанието за прекратяване на трудовия договор, жалбоподателят разполага с общия исков ред за защита - иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ. Без съдебно решение, с което се уважава този иск, не може да бъде вписано ново основание за прекратяване на трудовия договор, поради което отказът на инспекцията по труда се явява законосъобразен акт. Непредставянето на трудовата книжка пък е основанието да не се впише настъпилата промяна- признаване на уволнението му за незаконно. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В случая и като ново обстоятелство, и като ново писмено доказателство се сочи писмо № 271/03.05.2010 г. на председателя на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите при Народното събрание, до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" с копие до молителя. Според цитираното писмо следва да се предприемат действия за вписване на новите обстоятелства в трудовата книжка на молителя. Това писмо не може да се приеме нито за ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, тъй като не установява обстоятелства, които да са от съществено значение за делото. То не съставлява и новооткрит документ относно факти, които да имат значение за изхода на делото. Дори това писмо да беше представено по делото, то по никакъв начин не може да доведе до установяване на правно положение, различно от това, обусловило крайния съдебен акт, чиято отмяна се претендира. Поради това горецитираното писмо не може да бъде взето предвид като ново обстоятелство или ново писмено доказателство, което да предизвика правната последица отмяна на съдебното решение. С оглед на изложеното молбата за отмяна е неоснователна и подлежи на отхвърляне. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав

Цитирани разпоредби

1