Решение № 7611 от 11.7.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по чл. 160, ал. 6 от ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. от АПК Образувано е по касационна жалба на Софийски университет Св. Климент Охридски, срещу Решение 555/01.07.2022 г., постановено по административно дело 1015 по описа на за 2021 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) 10001-139/14.04.2021 г., издаден от главен експерт приходи, звено Местни приходи към Община Батак, с който са установени неизплатени задължения за такса битови имоти (ТБО) за периода 2020 г. в размер на 11 542,32 лв. заедно с лихва за просрочие в размер на 723 лв. и е осъден жалбоподателят за разноски. В касационната жалба се поддържа, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закони, както и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени в жалбата съображения касаторът моли за отмяната на обжалваното решение и на процесния АУЗД. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът Ръководител на Звено Местни приходи при Община Батак чрез процесуалния си представител адв. Цв. Христоскова, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Моли за присъждане на разноски. По делото е депозирана и касационна жалба от Софийски университет Св. Климент Охридски против Решение за поправка на очевидна фактическа грешка 676/15.09.2022 г. на Административен съд Пазарджик, постановено по адм. д. 1015 по описа за 2021 г. на този съд. Касаторът счита, че решението на АС Пазарджик е недопустимо, тъй като на поправка подлежат очевидни фактически грешки в диспозитива на съдебното решение, а не в мотивите. Ответникът Ръководителя на Звено Местни приходи при Община Батака чрез процесуалния си представител адв. Цв. Христоскова, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Моли за присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационните жалби, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема следното: Касационните жалби са подадени от страна по делото, в срок, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение АС Пазарджик е отхвърлил оспорването на Софийски университет Св. Климент Охридски срещу Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) 10001-139/14.04.2021 г., издаден от главен експерт приходи, Звено Местни приходи към Община Батак, с който на Софийски университет Св. Климент Охридски като ползвател на имот - находящ се в местност Широка поляна, са установени неизплатени задължения за такса битови имоти (ТБО) за периода 2020 г. в размер на 11 542,32 лв. заедно с лихва в размер на 723 лв. и жалбоподателят е осъден за разноски. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел процесния АУЗД за издаден от компетентен орган, в законоустановена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства. Представен е договор от 02.03.1889 г. сключен между СУСвети Климент Охридски и Горско стопанство А.Кънчев-местност Широка поляна за предоставяне ползване на четириетажна сграда в м.Широка поляна-Батак от горското стопанство на СУСвети Климент Охридски. В договора е посочено, че всички приходи и разходи за посочения имот са за сметка на СУСвети Климент Охридски. В допълнително споразумение към договора от 02.03.1989 г., страните се уговорили ползвателя на имота за своя сметка да изгради грубия строеж на надстройката и пристройката, да реконструира и модернизира сградата с всички довършителни работи и да извърши обзавеждане на всички останали части на сградата, които са негова собственост, кухненският бокс и трапезарията са с оборудване на СУСвети Климент Охридски и са на негова издръжка, Горското стопанство за почиващите си ползва храна и персонал срещу заплащане. Обсъдил е и заключението на вещото лице. След като съдът е посочил разпоредбата на чл. 89, ал. 2 от Закона на висшето образование (ЗВО) и че в случая сградата не е предоставена от държавата, е направил извод за неприложимост на същата. Приел е, че владението на имота е получено на 23.03.1990 г. по договор с държавно предприятие, имащо право на управление върху имота по АДС 523/16.10.1995 г. След като се е позовал на разпоредбата чл. 79 и чл. 85 от ЗС, и при неприложимост за имота на чл. 86 от ЗС, съдът е приел, че СУСвети Климент Охридски законосъобразно е декларирал имота и е посочил в декларацията си, че е данъчнозадължено лице като ползвател на имота. Приел е и за законосъобразно определените задълженията в АУЗД. Настоящия касационен състав намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Въз основа на представените по делото доказателства административния съд е направил обосновани правни изводи, съответстващи на приложимите материално правни норми. Законосъобразен е изводът на съда, че разпоредбата на чл. 89, ал. 2 от ЗВО не е приложима в настоящия случай, тъй като сградата не е предоставена от държавата на СУСвети Климент Охридски. Правилно съдът е приел, че касаторът СУСвети Климент Охридски се явява данъчно задължено лице, тъй като процесният имот му е бил предоставен за управление по силата на договор от 02.03.1989 г. от Горско стопанство А.Кънчев местност Широка поляна, по които страните се договорили четириетажната сграда да се ползва за нуждите на СУСвети Климент Охридски, който ще заплаща съответните разноските за ток, вода, такса смет и ще извърши преустройство на сградата за своя сметка. Законосъобразен е изводът на съда, че на основание чл. 79 и 85 от ЗС, тъй като сградата е частна държавна собственост, СУСвети Климент Охридски се явява данъчно задължено лице като ползвател на имота. Законосъобразно са определени и задълженията в АУЗД за такса битови отпадаци, като предоставянето на услугите безспорно се установява от представените по делото доказателства. Размера на таксата не се спори. Неоснователни са доводите на касатора, свързани с това, че същият не е собственик на имота, нито притежава вещно право на ползване, нито му е предоставено право на управление върху него. От приетото и неоспорено заключение на вещото лице, безспорно се установява, че касатора е извършил преустройство и надстрояване на сградата, води го в счетоводните си регистри и го е декларирал за данъчни цели, от което следва, че има качество на ползвател на имота по смисъла на ЗМДТ. В този смисъл е и формирана съдебна практика за предходен период, но за същия имот решение 62/06.01.2020г. по адм. Дело 8435/2019г. по описа на ВАС. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства за правата на жалбоподателя върху имота и е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба против Решение за поправка на очевидна фактическа грешка 676/15.09.2022 г. на Административен съд Пазарджик, постановено по адм. д. 1015 по описа за 2021 г. е неоснователна. В случая първоинстанционният съд е допуснал очевидна фактическа грешка, като на стр. 3 в мотивите погрешно е вписал ответникът, вместо жалбоподателя. Касае се за писмени грешки и очевидна неточност в мотивите на решението. Тези грешки не са съществени и не оказват влияние върху приетия краен резултат по делото. Допусната грешка в съобразителната част съставлява несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. По изложените съображения решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед неоснователността на касационните жалби по делото следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева на Ръководител на Звено Местни приходи към Община Батак като ответник по делото. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,