Решение № 4640 от 3.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на д-р Й. Йорданов, чрез процесуален представител, срещу Решение 1000 от 03.06.2022г. на Административен съд-Пловдив/АС-Пловдив/, постановено по административно дело 3022/2019г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на д-р Й. Йорданов в разгледаната й част по искане за обявяване от съда нищожността на Решение от 18.04.2018г. на Факултетния съвет на Медицински факултет при Медицински университет Пловдив, обективирано в протокол 2/18.04.2018г., по точка първа, за избор на д-р Е. Зънзов, дм, за доцент в МУ Пловдив по специалността Пластично-възстановителна и естетична хирургия за нуждите на катедра Пропедевтика на хирургическите болести, в конкурс, обявен в ДВ, бр.41 от 23.05.2017г. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението на АС-Пловдив, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания съгласно чл.209, т.3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът Факултетния съвет към МФ при МУ Пловдив, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира разноски. Ответникът - д-р Е. Зънзов, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АС-Пловдив е приел изложените от страна на жалбоподателя твърдения за нищожност на основаващото оспореното пред съда решение на ФС предхождащо го решение на научното жури /НЖ/ за неоснователни и поради това за неоснователно твърдението, че решението на ФС е нищожно като основано на друг нищожен акт. Съдът не е приел като валидни самостоятелно изведените и несвързани с решението на научното жури основания за нищожност на решението на ФС от 18.04.2018г.. за направата на извод в този смисъл. В тази връзка съдът е приел, че: -решението на ФС е прието от компетентен колективен орган при наличие на изискуемия кворум в т.ч. предвиденото в чл.35, ал.1 от Регламента за заемане на академична длъжност доцент /Регламента/ обикновено мнозинство. -липсата на доказателства за връчване на съобщението за свикване на заседанието на всеки от членовете на ФС не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, още повече за признаване нищожност на решението на ФС от 18.04.2018г. -неспазването на установения в Регламента срок за произнасяне на ФС с решение след датата на сезираното му от научното жури не води до нищожност на акта на ФС. -решението на ФС е мотивирано и отговаря на изискването за форма, като мотиви се съдържат в документи, част от административната преписка по издаването му, включително мотиви се съдържат и в решението на научното жури-изложените в рецензиите и становищата мотиви на членовете на научното жури, съответно в съвкупността (комплекса) от документи, представляващи предложението на научното жури, която съвкупност е пряко относима към мотивите на решението на ФС. Мотивите на помощния орган(научното жури) стават мотиви и на самото решение решаващия орган. АС-Пловдив е достигнал до извод, че по делото не се констатират толкова тежки пороци на административния акт, които да го правят негоден да породи правни последици, като некомпетентност на издателя на акта, неспазване на установената в закона форма, както и толкова тежко нарушение на материалния закон, което да се отрази непоправимо върху съдържанието и волеизявлението на административния орган. Решението на Административен съд-Пловдив е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е извода на съда, че в процесния случай не са налице основания за обявяване нищожността на Решение от 18.04.2018г. на Факултетния съвет на Медицински факултет при Медицински университет Пловдив, обективирано в протокол 2/18.04.2018г., по точка първа. За да е налице нищожност на административния акт трябва същия да е издаден при допуснати тежки, основни нарушения на изискванията за законност, при което не може да породи правни последици. След анализ на приетите по делото доказателства не се установява хипотеза, очертаваща нищожност на процесния административен акт, както правилно е приел първостепенния съд. Решение от 18.04.2018г. на ФС към МФ при МУ Пловдив е прието от компетентен орган по чл.27а от Закона за развитието на академичния състав на Република България /ЗРАСБ/ вр. чл.38 т.11 от действащия към момента на приемане на решението Правилник за устройството и дейността на медицинския университет Пловдив/ПУДМУП/ и чл.35, ал.1 от Регламент за заемане на академичните длъжности в МУ-Пловдив:асистент, главен асистент, доцент и професор /Регламента/. Не е налице порок във формата-актът е издаден в предвидената писмена форма, като нито един от останалите нейни съществени елементи, съставляващи съвкупността от изисквания за външното оформяне на акта(наименование, подписи, датиране, мотиви и др.) не е нарушен по начин, който да води до липса на волеизявление. Решението е прието съобразно необходимия кворум и мнозинство по чл.35, ал.1 от Регламента. Актът не е издаден при такова съществено нарушение на административнопроизводствените правила, че изобщо да липсва административноправен субект или да липсва волеизявление. На следващо място процесния акт не е издаден без законово основание, като не се представиха по делото доказателства, от които да е видно, че Решение от 18.04.2018г. на ФС към МФ при МУ Пловдив е издадено на основание друг нищожен административен акт. По отношение извършения от АС-Пловдив косвен съдебен контрол върху решението на научното жури от 19.02.2018г. като юридически факт от сложния фактически състав за възникване на правоотношението за заемане на академичната длъжност "доцент" настоящият съдебен състав на основание чл.221, ал.2, изр. второ, предл. последно, препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Не се установява също така, процесното решение на ФС към МФ при МУ Пловдив да цели извършването на престъпление, или да има невъзможна цел. В касационната жалба се съдържат доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила от административния орган при издаване на оспорения акт и за нарушения на материалния закон, включително по отношение решението на научното жури от 19.02.2018г., върху което е извършен косвен съдебен контрол, касаещи законосъобразността на посочените актове, които доводи поради преклузия не се разглеждат в настоящото производство. Неоснователни са възраженията на касатора за допуснато от АС-Пловдив съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се според касатора в приемането на заключение, базирано на сравнителен материал извън изначално очертания, което позволило на ответника да прокара заключение, неотговарящо на действителната фактическа обстановка. В конкретния казус по делото с определение 828 от 08.06.2020г. е назначена за изготвяне допусната с протоколно определение от 28.05.2020г. еднолична съдебно-графологична експертиза с ВЛ графолог К. Стоянов, със задача дали подписите, поставени под протокол 1/02.11.2017г. от първо заседание на научното жури и протокол 2/19.02.2018г. на научното жури са изпълнени от посочените техни автори. В ОСЗ на 02.09.2020г. съдът е изслушал заключението на ВЛ, при което процесуалния представител на жалбоподателя и настоящ касатор е оспорил експертизата, и е пискал допускане на повторна или допълнителна експертиза с посочени въпроси. В същото ОСЗ съдът ие приел заключението на ВЛ Стоянов и с протоколно определение е допуснал изготвяне по делото на допълнителна еднолична съдебно-графологична експертиза с ВЛ К. Стоянов, която да отговори на въпросите поставени в това ОСЗ от страна на жалбоподателя и допълнително формулирани в мотивите на определението с оглед материалите по делото. Експертизата е депозирана на 08.10.2020г. и заключението на ВЛ е изслушано в ОСЗ на 19.10.2020г., оспорено е в заключителната му част от процесуалния представител на жалбоподателя, като същия на основание чл.196, ал.1 и ал.2 ГПК вр. чл.144 АПК е поискал вещото лице да бъде отстранено от делото поради наличието на на чл.22, ал.1, т.6 ГПК, и на осн. чл.201, предл. второ ГПК е поискал да се допусне повторна съдебно-графологична експертиза, която да се изготви от друго вещо лице, което да отговори на въпросите в началната и допълнителната експертиза. В това ОСЗ съдът е приел заключението на ВЛ, приел е, че не са налице основанията за отстраняване на ВЛ и основанията за допускане на повторна експертиза, счел е, че отново следва да се допусне допълнителна задача, за да се разреши въпросът, свързан с истинността на документите с оглед възраженията направени жалбата, че същите не са издадени от сочените за техни издатели лица, и е допуснал допълнителна еднолична почеркова експертиза със същото ВЛ с предмет на изследване, включващ приетите в ОСЗ на 19.10.2020г. оригинали на документи и задача, поставена в мотивната част на определението. Третата допълнителна СГЕ, е изслушана в ОСЗ на 05.02.2021г., заключението на ВЛ е оспорено от процесуалния представител на жалбоподателя, съдът е приел заключението на ВЛ, след което процесуалния представител на жалбоподателя на основание чл.201, предл. второ ГПК е поискал да се допусне повторна съдебно-графологична експертиза, която да отговори на същите въпроси но от друго вещо лице, което искане съдът е оставил без уважение, обявил е съдебното дирене за приключено и е дал ход по същество. Съобразно действащата разпоредба на чл.201 ГПК преценката каква експертиза да бъде назначена- повторна или допълнителна е изцяло в правомощията на съда. Съдът не е задължен при всяко оспорване на заключение на ВЛ с наведени доводи за неправилност или непълнота да назначава повторна или допълнителна експертиза. Повторно заключение от друго или повече вещи лица се възлага само в хипотеза, при която служебно или по възражение на страна по делото решаващия съд констатира непълнота, неяснота или необоснованост на представеното по делото първоначално или допълнително заключение. Дали тази преценка е правилна е предмет на инстанционен контрол. В настоящия случай касационната инстанция приема, че извършената преценка от АС-Пловдив е правилна, защото същата е основана на доказателствения материал по делото, включително наличния годен, достатъчен по обем и относимост сравнителен материал за извършване на графологични експертизи, представен по съответния ред. В случая съдът при всяко произнасяне по оспорването на първоначалното и последващите заключения на ВЛ по назначаваните еднолични СГЕ подробно е мотивирал преценката си относно причините за назначаване на допълнителните експертизи и защо не се налага назначаване на повторна експертиза спрямо всяко от оспорените заключения на експерта Кирилов предвид необоснованост и съмнение за тяхната правилност. В тази преценка се включва пълния обем на сравнителния материал, върху който експерта е работил, и както се отбеляза по-горе в случая преценката на съда е правилна. Противно на тезата на касатора, обжалвания съдебен акт е основан на доказателства, приети по предвидената в приложимите процесуални норми процедура, като правомощието на съда за самостоятелна преценка на допустимостта на доказателствените средства в процеса не е нарушение на чл.6 ЕКПЧ. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице независимо дали насрещната страна е възразила срещу заключението (чл.202 ГПК) но съдът е длъжен да извърши преценката на това доказателствено средство заедно с останалия доказателствен материал по делото и да изложи мотиви относно неговата обоснованост, което в случая е сторено от първостепенния съд спрямо приетите по делото заключения на ВЛ Кирилов по трите съдебно-графологични експертизи (еднолична първоначална и две допълнителни). Твърденията на касатора за действия на насрещната по спора страна и действия на вещото лице, позволяващи по делото да се инкорпорират документи извън предвидените в процесуалния закон способи, са неотносими към предмета на настоящото производство. Налага се извод, че обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АС-Пловдив е изпълнил задължението за извършване на съдебен контрол на оспорения административен акт по заявената от оспорващия нищожност, и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, разпределил е тежестта на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства. Решението на първата инстанция е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното касационната жалба трябва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК. Предвид изхода на спора претенциите за присъждане на разноски за касационната инстанция от ответните страни се уважава, като в полза на МУ Пловдив следва да се присъдят разноски в размер на 1200 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 08.08.2022г. с адвокат Н. Деспотова. В полза на ответната страна Е. Зънзов следва да се присъдят разноски в размер на 800 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 13.09.2022г. с адвокат И. Кемалов. Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,