Решение № 4389 от 25.4.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба, подадена от К. Коев от гр. Димитровград, чрез адв. В. Челебиев против Решение 860/15.12.2022 г. на Административен съд Хасково, постановено по адм. дело 143/2022 година. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение и се релевират съображения за наличие на основанията по чл. 209, т.3 АПК. Касаторът моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и за разрешаване на спора по същество, като се отмени решението на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Хасково (ТП на НОИ - Хасково). Ответникът директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Хасково оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна, а решението на административния съд за правилно, поради което да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, същата се явява неоснователна по следните съображения: С Решение 860/15.12.2022 г. на Административен съд Хасково, постановено по адм. дело 143/2022 г. е отхвърлена жалбата на К. Коев от гр. Димитровград, против Решение 1012-26-11-10 от 02.02.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Хасково, с което е потвърдено разпореждане [номер]/2140-26-886/25.11.2021 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Хасково. По делото е установено, че със заявление вх. 2113-26-1308/26.07.2021 г. К. Коев е поискал от компетентния орган отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), като е приложил документи за доказване на правото. Във връзка с него съответните длъжностни лица от ТП на НОИ - Хасково са наредили да бъде извършена проверка на осигурителния стаж на лицето, вкл. и по отношение на стажа му във фирма Агротех Димитровград (ПРПСТ към АПК Димитровград) БСР Димитровград от 20.08.1980 г. до 20.09.1993 г. на длъжности монтьор, шофьор, снабдител шофьор и магазинер шофьор. Според запис в приложената по административната преписка трудова книжка, за периода от 01.01.1984 г. до 20.09.1993 г. жалбоподателят е работил на длъжност шофьор на кола над 12 тона, за същия период е получил допълнително възнаграждение като снабдител и магазинер, като вписването не е заверено с печат на осигурителя. С разпореждане [номер]/2140-26-886/25.11.2021 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Хасково, на основание чл. 69б, ал. 2 и ал. 5, чл. 68, ал.1-3 от КСО, при зачетен осигурителен стаж от II категория труд - 08 г., 04 м., 22 дни, осигурителен стаж от III категория труд - 31 г., 05 м., 03 дни, общ осигурителен стаж съгласно чл.104 от КСО, превърнат към III категория труд - 41 г., 11 м., 01 ден; възраст към 26.07.2021 г. - 58 г., 09 м., 22 дни и сбор от възраст и осигурителен стаж - 100 г., 08 м., 23 дни, на Коев е било отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. На основание фактическите си констатации органът приема, че на Коев не се следва поисканата пенсия, защото има навършена възраст - 58 г., 09 м. и 22 дни, при изискуема съгласно чл. 69б, ал. 2 от КСО през 2021 г. възраст от 58 г. и 8 м.; има изискуемия за мъжете сбор от осигурителен стаж и възраст 100, но няма 15 години осигурителен стаж от втора категория труд, а има 08 г., 04 м. и 22 дни. В хода на образуваното съдебно производство и въз основа на събраните по делото доказателства, административният съд е приел, че макар в трудовата книжка на лицето да фигурира заверен стаж към Агрофирма Агротех - Димитровград (ПРПСТ към АПК Димитровград, БСР Димитровград) от 20.08.1980 г. до 20.09.1993 г., длъжностите, които е изпълнявал Коев, не са непосредствено свързани с производството на селскостопанска продукция, или с пряко обслужване на селското стопанство, поради което трудът положен от него не следва да бъде зачетен от втора категория труд, съобразно предвиденото в т.52б, т.66и и т. 53а от ПКТП (отм.). Мотивирайки се в този смисъл съдът е отхвърлил първоинстанционната жалба. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдените от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Решението на Административен съд Хасково е постановено в съответствие с писмените доказателства по делото и относимата към казуса материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК касационната инстанция препраща към тях. Доводите на касатора за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК са неоснователни. Първоинстанционният административен съд правило е преценил, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст 26.07.2021 г., К. Коев не е отговарял на материалните изисквания, за да бъде придобито от него заявеното право по чл. 69б, ал.2 от КСО, тъй като към тази дата е нямал осигурителен стаж от 15 години при условията на втора категория труд, както, и че не e отговарял на материалните изисквания за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал.1 ал. 3 от КСО, доколкото към датата на подаване на заявлението е нямал достигната изискуема възраст. В тази връзка следва да бъде посочено, че първоинстанционният административен съд е извършил правилна преценка на категорията труд на жалбоподателя, като се е позовал на събраните по делото доказателства и ги е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност, касателно заеманата от Коев длъжност - шофьор при осигурителя за периода 01.01.1984 г. 20.09.1993 г. с правоприемник Агрофирма Агротех-Димитровград. Съдът е достигнал до обоснован правен извод, че положеният от него труд на длъжността шофьор на кола над 12 тона, не може да бъде зачетен по т. 52б или т. 53а от ПКТП (отм.). С основание не е кредитирал записа в трудовата му книжка, сочещ, че заемайки тази длъжност е управлявал коли над 12 тона и за същия период е получавал допълнително възнаграждение като снабдител и магазинер. Неправилно оформената трудова книжка, несъдържаща съществени реквизити заверка с печат на осигурителя, няма удостоверителната сила съобразно нормата на чл. 347 от КТ, поради което не е свидетелство за категорията труд, която лицето претендира да е имало. На основание Постановление 75 на Министерския съвет от 31.03.1998 г. за отменяне на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП), приет с ПМС 60/1967 г., е приета разпоредбата на § 2 от Заключителните разпоредби, съгласно която трудовият стаж при пенсиониране на работници и служители, придобит до 31.12.1999 година включително, се зачита за съответната категория по действащия до този дата Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране. Според предвиденото в т.53а от ПКТП (отм.), от втора категория е трудът на шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона. В хода на първоинстанционното дело и за да се провери достоверността на представените от страните доказателства във връзка със спорното обстоятелство, касаещо именно товароносимост на автомобилите, които Коев е твърдял, че е управлявал, са установени данни от регистрите на сектор Пътна полиция на ОДМВР Хасково. Същите са съпоставени от съда с тези по делото, вкл. и със заключението на допуснатата съдебна експертиза, от които съдът обосновано е заключил, че за процесния период Коев е изпълнявал длъжността шофьор, но той не е бил шофьор на товарни автомобили с товароподемност 12 тона и трудът му не може да се квалифицира като втора категория труд съобразно разпоредбата на чл. 53а от ПКТП (отм.). При правилно установена фактическа обстановка, относима за правния спор, административният съд е достигнал до законосъобразен правен извод, че трудът на Коев не попада и в хипотезата на чл. 52б, ал.2 от ПКТП (отм.). Съдът се е аргументирал с фактите, изведени от събраните гласни доказателства, от които безспорно е установил, че длъжността на жалбоподателя за спорния период от време основно се е изпълнявала чрез управление на товарен автомобил марка ЗИЛ, с който същият е снабдявал специализираното предприятие за ремонт и поддръжка на селскостопанска техника при АПК-Димитровград с материали и резервни части. Направеният от съда извод в тази насока съответства и на приетите по първоинстанционното дело писмени доказателства, както и на заключението на съдебната експертиза. Преценени в съвкупност доказателствата по делото, са мотивирали първоинстанционният съд да изложи и тезата си, че за жалбоподателя, с оглед на претендираното от него право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не може да се приложи хипотезата на т. 66и от раздел четвърти на ПКТП (отм.). В нормата е посочен и трудът на работници в говедовъдството, овцевъдството, свиневъдството и механизаторите в селското стопанство, но жалбоподателят не е доказал в хода на първоинстанционното съдебно производство, че специфичните условия, при които е работил за процесния период от време, на заеманата от него длъжност шофьор на товарна кола, са били съотносими към условията на труд в посочените селскостопански области. По тези съображения и предвид липсата на касационни основания, водещи до отмяна на обжалваното съдебно решение, същото трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора неоснователна се явява и акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен, шесто отделение,