Решение № 3429 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5102/2019 г.

Решение № 3429 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5102/2019 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на "СТРОИТЕЛСТВО И СТРОИТЕЛНИ МАШИНИ" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Върбица, общ. Върбица, ул. "Александър Стамболийски" № 2 А, представлявано от управителя Й. Йорданов чрез пълномощника си адв. Тошева, против решение № 12 от 14.02.2019 г., постановено по адм. дело № 286/2018 г. по описа на Административен съд – Шумен, с което е отхвърлена жалбата му против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2015 г., с изх. № 02-270-2600/3167 от 13.08.2018 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", като предвид изхода на спора дружеството е осъдено да заплати на административния орган разноски по делото в размер на 400 лева. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на съдебния акт като постановен при наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, а именно нарушение на материалния закон и необоснованост, като самият акт е немотивиран и не са обсъдени всички събрани доказателства по делото, които са от значение за изхода на същото. При изложени съображения моли да се постанови съдебно решение, с което да се отмени обжалвания съдебен акт, като се постанови друг, по същество, с който да се отмени административния акт. Ответната страна – заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, чрез пълномощника си М. Абилов – старши юрисконсулт, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на съдебния акт. По изложените съображения в него моли съда, да постанови съдебно решение, с което да се отхвърли касационната жалба и да се остави в сила съдебното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минималния размер. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е насочена против неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – Шумен е било образувано по подадена от "СТРОИТЕЛСТВО И СТРОИТЕЛНИ МАШИНИ" ЕООД против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. за кампания 2015 г., с изх. № 02-270-2600/3167 от 13.08.2018 г., издадено от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие". Съдът е приел жалбата за допустима, а по същество за неоснователна, поради което я е отхвърлил. За да постанови този резултат съдът е установил, че административния акт е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, в писмена форма и при спазване на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Също така е прието, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила. При извършена от страна на административния съд преценка на обжалвания административен акт с материалния закон е установено, че административния орган е отказал финансова помощ предвид констатираните несъответствия за подпомагане за два от общо 10 декларирани парцела, а именно парцели с идентификатори № 050075-404-2-1, площ 6, 41 ха и № 050075-404-3-2, площ 64, 27 ха с обща площ 70, 68 ха. В уведомителното писмо е посочено, че след извършена административни проверки одобрената за подпомагане площ е 0 ха, недопустимата площ е общо 70, 68 ха. Фактическото основание за постановяване на отказа е обстоятелството, че двата парцела са извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", одобрени със заповед № 46-236/01.03.2016 г. на МЗХ. Приета за относима в настоящия случай е разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/. Административния съд в решението си е посочил реда за одобряване на специализирания слой, като изрично е посочил, че това е самостоятелно производство, което се развива извън държавния фонд и е уредено на подзаконово ниво съобразно Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (Наредба № 105/2006 г.). Производството по одобряване на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", завършва със заповед на министъра на земеделието и храните по реда на чл. 16г, ал. 4, като в настоящия случай това е заповед № РД 46-236 от 01.03.2016 година. Съгласно чл. 16г, ал. 5 от Наредба № 105/2006 г. въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой разплащателната агенция извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане за следващата година. Следователно разплащателната агенция действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година ако парцелът на лицето не е включен в заповедта по чл. 16г, ал. 5 от наредба № 105/2006 година. Съдът е приел, че дружеството не е оспорило заповедта, поради което административния орган е бил длъжен да се съобрази с влезлия в сила административен акт. На следващо място административния съд е приел, че аргументите за процедурни нарушения при издаване на заповедта за одобряване на допустимите за подпомагане площи не обосновават незаконосъобразност на оспорвания административен акт, а и са ирелевантни в производството, доколкото изложените съображения са извън предмета на съдебен контрол. Административния съд е приел за безспорно, че заповед № РД 46-236/01.03.2016 г. на министъра на земеделието и храните не е обжалвана, респективно е влязла в сила в частта, отнасяща се до заявените от дружеството имоти, разплащателната агенция е обвързана от постановеното в този акт и относимият в производството е бил правилно ли е извършено автоматизираното съпоставяне на данните от заявлението му с данните от регистрите съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП. Прието е, че в настоящия случай в резултат на извършена административна проверка е установено, че част от декларираните площи в размер на 70, 68 ха не попада в специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за 2015 година. От приетата Съдебно-техническа експертиза се потвърждават констатацията на административния орган. Въз основа на събраните доказателства административния съд е формирал извода, че административния орган е постановил оспорвания акт, като е съобразил нормата на чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП. Размерът на недопустимата площ е определен въз основа на извършена административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП, а не на извършена проверка на място, каквато се прави на случаен принцип само на 5 % от подадените заявления за подпомагане, в кръга на която извадка дружеството не е попаднал. Съдът е приел за неоснователено възражението на оспорващия за наложената санкция за бъдещ период, тъй като същата съответства на фактите по делото и приложимите материалноправни норми. С оглед на гореизложеното, съдът отхвърлил е оспорването по жалбата и е присъдил разноски в полза на административния орган в размер на 400 лева. Решението е правилно. Видно от данните по делото, със заявление с УИН 27.15.0615/80147 за кампания 2015 г. "СТРОИТЕЛСТВО И СТРОИТЕЛНИ МАШИНИ" е заявило за подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" - 10 парцела, находящи се в землището на с. Божурово и с. Смядово. На декларираните данни в заявлението на кандидата са извършени административни проверки за определяне на допустимите за подпомагане площи, в резултат на които е установено, че БЗС № 05075-404-3 и БЗС № 05075 -404-2 попадат извън площите допустими за подпомагане. С подаване на заявлението за подпомагане кандидатите декларират, че ще поддържат площите в добро земеделско състояние до края на годината. В т. 1 от декларации, задължителни за участие по схеми и мерки за подпомагане, базирани на декларирани площи (в т. ч и мярка 10), дружеството е декларирал, че към датата на кандидатстване заявените площи отговарят на условията за допустимост и се е задължил да ги поддържа в такова състояние да края на годината. Оттук следва извод, че земята трябва да се поддържа в добро състояние през цялата година, а не само към момента на заявяване или до края на стопанската година. Следва да се посочи и това, че тези въпроси са относими за производство по обжалване на заповедта на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2015 г., но не и в настоящото последващо производство. Със заповед № РД-09-937 от 22.12.2015 г. на министъра на земеделието, храните и горите е одобрен обновения специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2015 г. като част от СИЗП на земеделските парцели. От данните по делото се установява, че дружеството е подало възражение срещу тази заповед по отношение на процесните два парцела. Неоснователно е твърдението, че министърът на земеделието, храните и горите е следвало да изпрати писмен отговор на земеделеца по това възражение, тъй като няма разпоредба в законодателството ни, която да задължава административният органа да стори това. В разпоредбата на чл. 16г., ал. 1 (в относимата разпоредба обн. ДВ, бр. 16 от 2015 г.) от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (Наредба № 105/2006 г.) изрично е посочено, че след извършване на проверки на получените предложения и възражения и отстраняване на установените пропуски и грешки Министерството на земеделието и храните изготвя окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", като липсва задължение за изпращане на отговор на земеделеца по подаденото от него възражение. Със заповед № РД-46-236 от 01.03.2016 г. на министъра на земеделието, храните и горите е одобрил окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2015 г., като част от СИЗП. Заповедта е обявена на интернет страницата на министерството на 07.03.2016 г. и от този момент е започнал да тече срокът за обжалване. Съдът констатира, че по отношение на оспорващия в преписката няма данни за персонално уведомяване за процесния административен акт, с оглед на което срокът за обжалване тече от датата на обявлението на интернет страницата на МЗХ, което в случая е станало на 07.03.2016 г. В конкретния случай следва да се отбележи, че в самата заповед не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалвана, предвид което следва да се приеме, че намират приложение последиците на чл. 140, ал. 1 от АПК като срока за обжалване на заповедта се удължава на два месеца. В този двумесечен срок, както и към настоящия момент няма данни заповедта да е обжалвана в тази част. В случая дружеството не се е възползвал от възможността да оспори тази заповед, поради което в частта, отнасяща се до заявените от него парцели, заповедта е влязла в сила и административният орган е бил обвързан с постановеното в нея. При влязла в сила заповед за одобряване на окончателния слой при действието на чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП административният орган процедира в условията на обвързана компетентност. Същият не може да нанася промени и е длъжен да се съобрази със специализирания слой. Също така следва да се посочи, че в конкретния случай е недопустимо административния съд да упражни инцидентен /косвен/ контрол за законосъобразност по отношение на Заповед на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателния специализиран слой, тъй като тази заповед първо е влязла в сила по отношение на бенефициента и втора същата подлежи на съдебен контрол от Върховен административен съд, тъй като на същия като първа инстанция са родово подсъдни този вид административни актове, съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК. Следователно в този случай, разплащателната агенция действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година, ако парцелът на лицето не е включен в заповедта по чл. 16г, ал. 4 от Наредба 105. С оглед събраните по делото доказателство и резултатите от съдебно-техническата експертиза настоящият състав приема, че недопустимата за подпомагане площ е била правилно определена от административния орган. Съгласно чл. 19 от Регламент /Е0/ № 640/2014 г. при процентно отношение на недопустимата площ към установената площ в рамките над 50 % санкционираната площ е равна на установената, не се изплаща субсидия за годината и се налага санкция за бъдещ период. В процесния случай наддекларираната площ съставлява 100% и попада в този обхват, поради което за цялата заявена за подпомагане площ е отказано оторизиране на заявената сума и е наложена санкция за бъдещ период, която правилно е изчислена. По тези доводи и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция може да препрати, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че решението на съда е необосновано. Настоящата касационна инстанция приема, че при издаване на съдебния акт са изложени подробни мотиви за приетото от фактическа страна, като са обсъдени всички събрани по делото доказателства и са изложени мотиви относно всеки определен факт, приет за доказан и на база какви доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност. Съдът е установил фактическата обстановка не само от приложеното уведомително писмо, предмет на жалбата ведно с относимите доказателства, но и чрез заключение на вещо лице, в изготвена съдебно-техническа експертиза, която не е била оспорено от страните в производството. На следващо място по наведеният довод за наличието на две уведомителни писма с напълно противоречащи констатации следва да се приеме за неоснователен. С цитираното писмо с изх. № 02-270-2600/3140 от 13.05.2015 г. представлява уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. със същото заявителят е одобрен да участва по направление "Контрол на почвената ерозия" от мярка 10 "Агроекология и климат". В това писмо изрично е посочено, че всички площи, за които се поема 5 годишен ангажимент за извършване на съответните дейност, подлежат на последващи проверки за установяване на площта, върху която ще се изчисли финансовата помощ. Със заповед № РД 46-236/01.03.2016 г. на Министъра на земеделието и храните е одобрен окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2015 г., като част от СИЗП. Видно от писмо № 11-407 от 30.10.2018 г. на МЗХГ изрично е вписано, че няма данни за подадени жалби срещу последната. Следователно заповедта е влязла в сила в частта имаща отношение спрямо дружеството и въз основа на която видно от точка II. Окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2015 г., заедно с останалата информация от СИЗП, се предоставя на Разплащателната агенция за извършване на задължителни кръстосани проверки съгласно чл. 37, ал. 2 и чл. 43 от ЗПЗП на подадените през кампания 2015 заявления за подпомагане, извършване на окончателна оторизация и плащания на площ за 2015 година. Следователно въз основа на заповедта и след извършени задължителни административни проверки на данните в заявлението е разплащателната агенция е отказала финансово подпомагане поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане обективирано в уведомително писмо с изх. № 02-270-2600/3167 от 13.08.2018 г. следователно не е налице твърдяното противоречие от страна на касатора. Предвид изхода на спора претенцията на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,