Решение № 15283 от 14.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3591/2010 г.

Решение № 15283 от 14.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3591/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Верона - 2002" ООД гр. Троян, представлявано от Ц. В. С. срещу решение № 139/11.02.2010 г., постановено по преписка N` КЗК-933/21.10.2009 г., по описа на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), с което е установено, че е извършено нарушение по чл. 35, ал. 2 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) от страна на дружеството, наложена му е имуществена санкция в размер на 7160,00 лева и е постановено прекратяване на нарушението. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необосновано. Иска се отмяната му. Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Заинтересованата страна - "Петрол" АД гр. София, чрез процесуалния си представител, ангажира становище за неоснователност на жалбата. Съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред КЗК е образувано по искане на "Петрол" АД за установяване на евентуално извършени нарушения от страна на "Верона - 2002" ООД. След идентификация на страните по преписката, извършено проучване и анализ на събраните доказателства, КЗК е установила, че "Петрол" АД и "Верона - 2002" ООД са предприятия по смисъла на & 1, т. 7 от ДР на ЗЗК, които извършват стопанска дейност по смисъла на & 1, т. 13 от ЗЗК на един и същ продуктов пазар, обхващащ територията на Република България, като релевантна е дейността им, свързана с продажба на взаимозаменяеми стоки - петролни продукти и горива в търговски обекти - бензиностанции, което поставя страните в отношения на конкуренция помежду им. Установено е също, че на името на "Петрол" АД по национален ред има общо 21 броя марки - 16 броя регистрирани, 2 броя заявки за регистрация на марки и 3 броя оттеглени заявки, а на името на "Верона - 2002" ООД няма заявени или регистрирани марки по национален ред, както и такива като марки на Европейската общност. За да постанови този резултат КЗК е приела, че в обект на "Верона - 2002" ООД - бензиностанция в с. Орешак, общ. Троян е налице визуализация на "Петрол" върху тотем за цени, колонки, на сградата, рекламните панели на територията на обекта и рекламни стикери върху прозорците. Изложени са мотиви, че визуалното оформление, съдържащо отличителните марки на "Петрол" АД, създава асоциативна връзка с вече трайно установен на пазара и известен като производител на горива и др. петролни продукти конкурент, а ответника по преписката, освен че не е положил достатъчно усилия да избегне приближаването до дизайна на отличителните марки, обозначаващи обектите на заинтересованата страна, е запазил цялостния външен вид на бензиностанцията такъв, какъвто е познат на пазара на петролни продукти. Прието е също, че с поведението си, изразяващо се в целенасочено бездействие - след придобиването на обекта - бензиностанция в с. Орешак, "Верона - 2002" ООД е оставило отличителните характеристики на "Петрол" АД и не ги е отстранило, с цел привличане на клиенти, е осъществен фактическия състав на чл. 35, ал. 2 от ЗЗК. Комисията е изложила своите доводи относно размера на наложената имуществена санкция, като е приложила и Методиката за определяне на санкции по ЗЗК, приета с Решение № 71/03.02.2009 г. на КЗК и е взела предвид продължителността на извършване на нарушението, неговата обществена опасност и териториален обхват, както и смекчаващото отговорността обстоятелство - поведение на ответника и настоящ жалбоподател, изразяващо се в съдействие за изясняване на фактическата обстановки и премахване на обозначителните надписи на бензиностанцията, носещи отличителните марки на "Петрол" АД. Настоящият съдебен състав намира, че решението на комисията е правилно и законосъобразно, а изложените в жалбата оплаквания - неоснователни. Разпоредбата на чл. 35, ал. 2 ЗЗК забранява използването на фирма, марка или географско означение, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурентите. Легалната дефиниция на понятието марка се съдържа в чл. 9 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) - това е марка или знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. За наличие на съставомерност по чл. 35, ал. 2 ЗЗК е необходимо да се установи: кой е съответният пазар и конкурентни отношения между субектите (страни в процеса) на същия; използването на чужда марка или сходна на нея по начин, който може да заблуди потребителите и създаде възможност от увреждане на конкурентите. По отношение на установеното обстоятелство, че и двете дружества реализират дейността си на един и същи продуктов и географски пазар, няма спор по делото. В разглеждания случай, на жалбоподателя е наложена санкция за нарушение на забраната за имитация, въведена с чл. 35, ал. 2 от ЗЗК. Законодателят е въвел широк кръг от белези, при наличието на които потребителите биха могли да бъдат заблудени, като се има предвид, както прякото, директно заблуждение, като целен ефект на имитацията, така и хипотетичната възможност потребителят да се заблуди. Възможността за заблуждение в случая произтича от използването на отличителните белези на "Петрол" АД. Съдебната проверка относно правилното определяне на размера на имуществената санкция представлява проверка на съответствието на административния акт с целта на закона - едно от изискванията за законосъобразност на акта. Случаите на налагане на имуществени санкции са изчерпателно изброени в чл. 100 ЗЗК. Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 6 от ЗЗК постановява, че за нарушение по Глава Седма Комисията налага имуществена санкция в размер до 10 на сто от общия оборот за предходната финансова година на предприятие или сдружение на предприятия. Според ал. 4 на чл. 100 при определяне размера на имуществената санкция се вземат предвид тежестта и продължителността на нарушението, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Конкретният размер на санкцията се определя от Комисията в съответствие с приета от нея Методика, публикувана на страницата й в интернет. Комисията е изложили своите доводи относно определяне размера на санкцията, отчитайки както извършеното нарушение, така и ефекта, който то е предизвикало. В случая КЗК е изложила фактическите основания за така определеният от нея размер на санкцията. Настоящият състав счита, че така определената имуществена санкция от страна на КЗК съответства на тежестта на извършеното нарушение. При извършената служебна проверка, с оглед предвидените в чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от АПК основания за отмяна на административните актове, настоящият съдебен състав констатира, че в случая такива не са налице. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че жалбата на "Верона - 2002" ООД е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора в полза на КЗК следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение. В полза на "Петрол" АД разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като не са претендирани. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение