Решение № 74 от 2.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2701/2019 г.

Решение № 74 от 2.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2701/2019 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Д. К. срещу решение № 65/3.05.19 по г. д. № 107/19 на ОС - Търговище - с което е потвърдено решение № 20/15.02.19 по г. д. № 390/18 на РС - Попово за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата 23 456,78 лв. обезщетение за имуществени вреди. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Моли се за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново гледане от друг състав на въззивния съд. Претендират се разноски.

Ответната страна Прокуратурата на РБ оспорва жалбата.

С определение № 872/17.12.19 е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с въпроса длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди всяко едно от въведените с въззивната жалба възражения и изрично и ясно да изложи мотиви по приемането или отхвърлянето им в решението.

С обжалваното решение въззивният съд е намерил, че предявеният иск е неоснователен, тъй като липсва виновно противоправно поведение на ответника в причинна връзка с претърпените вреди. По делото е безспорно, че предвид образувано наказателно производство срещу неизвестен извършител по сигнал на лице за нерегламентиран достъп до електронната му поща - осъществен на 27.07.13 в пощенски сървър на abv. bg oт IP адрес[ЕИК], ползван от ответника – с протокол за претърсване и изземване от 10.12.13 от дома му са иззети предмети, твърди дискове на компютърни конфигурации, gsm и други носители на информация, вкл. процесните мултимедиен плеър iPod touch 8 GB (2 nd generation) и карта памет Olympus. Ищецът е подал три молби за връщане на процесните вещи /първата с вх. № 753/6.11.14/ - мултимедиен плеър и карта памет, като уважена е била последната /вещите са били върнати на 22.10.15/. Намерено е, че преди приключване на наказателното производство не са били налице предпоставките на чл. 111, ал. 2 НК, респективно не е имало неправомерно поведение на представителите на прокуратурата-органите на наказателното производство са извършвали съответни процесуални действия /няма бездействие/, вследствие законодателна промяна разследването е било прехвърлено от ДАНС на РПУ Попово и това е изисквало допълнително технологично време за предаване на съответни материали и проучване на преписката от разследващия полицай, авторът на престъплението не е бил разкрит - за да се приеме, че с оглед съблюдаване на правото му на защита му е била осигурена възможност да се запознае с доказателствата, част от които са и процесните вещи, да направи своите искания и възражения, вкл. да оспори направените за нуждите на разследването експертизи, а самият ищец не е могъл да бъде открит и разпитан поради отсъствието му от м. 10.14 до 2.07.15. При тези обстоятелства е формиран извод, че не е налице противоправно засягане на правата на притежателя на процесните вещи поради неоснователното им задържане като веществени доказателства, респективно че липсват предпоставките за ангажиране на имуществената отговорност на ответника.

В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:

По въпроса е постановена задължителна практика, в това число цитираната от касатора / ППВС 1/13.07.53, т. 3, ТР 1/01, ОСГК, т. 19, реш. от 17.07.15 по т. д. № 674/14, ІІ ТО др. /. В същата се приема, че въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК.

По основателността на касационната жалба:

От събраните по делото доказателства се установява, че:

• предвид образувано наказателно производство срещу неизвестен извършител по сигнал на лице за нерегламентиран достъп до електронната му поща /осъществен на 27.07.13 в пощенски сървър на abv. bg oт IP адрес [ЕИК], ползван от ответника/, с протокол за претърсване и изземване от 10.12.13, от дома на Д. К. са иззети предмети, твърди дискове на компютърни конфигурации, gsm и други носители на информация, вкл. процесните мултимедиен плеър iPod touch 8 GB (2 nd generation) и карта памет Olympus.

• в хода на разследването са назначени компютърно-техническа експертиза /извършена на 15.05.14 и комплексна експертиза за установяване на авторство и оценка на инсталираните програми /извършена на 7.07.14/; съгласно първата експертиза в процесните вещи (разгледани като обект № 4) не е намерена информация за влизане в горепосочената електронна поща; същевременно те не са били обект на изследване от втората експертиза; доколкото последната е установила, че в определени иззети вещи са възпроизведени обекти на авторско право на стойност 12000 лв. без необходимото по закон съгласие на носителя на това право, с постановление е образувано друго наказателно производство срещу неизвестен извършител по чл. 172а, ал. 1 вр. с чл. 26 НК и към него са приобщени всички веществени доказателства, иззети по първоначалното ДП;

• ищецът е подал две молби за връщане на процесните вещи (първата с вх. № 753/6.11.14), които са били отхвърлени /с прокурорски постановления от 14.11.14 и 4.03.15 с мотиви, че не е завършено производството и ще се затрудни разкриването на обективната истина;

-на 14.07.15 той е бил разпитан като свидетел по въпроси за закупуването на иззетите от дома му настолен и преносим компютър, за инсталирания и поддържан софтуеър на тях и за общо 11 бр. дискове; въпроси във връзка с процесните вещи не са били задавани;

• с постановление от 7.08.15 отделеното досъдебно производство е спряно;

• с молби от 11.09.15 за трети път е поискано връщане на процесните мултимедиен плеър и карта памет – и то е разпоредено с постановление от 24.09.15 на РП Попово, като те са предадени с протокол на 22.10.15.

Въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника за претендираните вреди от неоснователно задържане като веществено доказателство на иззетите процесни вещи. Мотивирал се е с това, че не е било налице бездействие на органите на наказателното производство, като са били извършвани съответни процесуални действия; отделно от това е настъпила законодателна промяна, в резултат на което разследването е било прехвърлено от ДАНС на РПУ Попово, а и авторът на престъплението не е бил разкрит /за да се приеме, че с оглед съблюдаването на правото му на защита му е била осигурена възможност да се запознае с доказателствата, част от които са процесните вещи, да направи своите възражения и искания, вкл. да оспори назначените експертизи/ и разпитът на ищецът е бил забавен поради отсъствието му. С оглед на тези обстоятелства е намерено, че не може да се приеме, че са били налице предпоставките на чл. 111, ал. 2 НПК преди приключване на производството, както и че има неправомерно поведение на представителите на прокуратурата. Същевременно, този извод е направен без въобще да бъдат обсъдени своевременно повдигнатите във въззивната жалба доводи и възражения във връзка със задържането на процесните вещи без да се извършват експертизи с тях, респективно, че същите не са били сред тези, на които е правена авторска експертиза на 7.07.14. На практика изводът за липсата на предпоставките на чл. 49 ЗЗД е направен общо, при принципно обсъждане на извършваните в наказателното производство действия - без да се засегне спорния въпрос относно необходимостта от по-нататъшното задържане именно на конкретните процесни вещи – плеър и карта памет - с оглед нуждите на производството - и без да се обсъдят горепосочените доводи, респективно обстоятелствата, че същите не съдържат информация за нерегламентирано влизане в електронната поща на пострадалото лице и не са били предмет на експертизата във връзка с авторските права - както и на каквито и да е други действия до връщането им. По този начин въззивната инстанция е формирала извод за неоснователност на претенцията без да извърши преценка на събраните по делото доказателства във връзка извършваните по отношение на процесните вещи процесуално-следствени действия и експертизи, както и без да обсъди надлежно заявените възражения на ответника в тази връзка. С оглед на това и предвид отговора на правния въпрос, следва да се приеме, че въззивният съд, отхвърляйки жалбата на ищеца, не е процедирал в съответствие с процесуалното си задължение да изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Това се е отразило на правилността на решението му. Същевременно, той не е изпълнил и задължението си, когато искът е установен в своето основание, да определи неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.) /реш. № 316/14.10.13 по г. д. № 121/13, ІV ГО, реш. № 32/19.02.15 по г. д. № 2268/14, ІV Г0/. В случая не е била допусната служебно експертиза, която, при преценка за основателност на претенцията, да даде заключение за размера на имуществената вреда, в това число за средния пазарен наем на всяка от двете процесни вещи за предявения период. При тези обстоятелства въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на обжалваното решение съгласно чл. 281, т. 3 ГПК.

От друга страна необсъждането на доводи и възражения на страните и на доказателства във връзка с тези доводи и възражения – при надлежно сезиране, както и липсата на горепосоченото заключение на съдебна експертиза препятства касационния съд да извърши необходимата проверка за правилността на обжалвания акт и да разреши сам спора по същество. С оглед на това делото трябва да се върне на основание чл. 293, ал. 3 ГПК на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото гледане следва да се извършат процесуални действия, изразяващи се в обсъждане на надлежно заявените от Д. К. - жалбоподател във въззивното производство - доводи и възражения във връзка със задържането на процесните вещи без да се извършват експертизи с тях, респективно, че същите не са били сред тези, на които е правена авторска експертиза на 7.07.14, и представените във връзка с тези възражения писмени доказателства, вкл. приложеното досъдебно производство – както и да се допусне служебно назначаване на експертиза със задача да даде заключение за размера на имуществената вреда, в това число за средния пазарен наем на всяка от двете процесни вещи за предявения период.

С оглед разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за присъждане на разноски.

Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,