Решение № 9113 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16882/2013 г.

Решение № 9113 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16882/2013 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Георги Тодоров Тодоров, подадена от пълномощника му адв. Кънчев срещу Решение № 690/05.12.2013 г., постановено по адм. дело № 863/2013 г. по описа на Административен съд Плевен. Претендира се отмяната му като необосновано, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, като се постанови друго, с което се определи справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Ответната страна Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" чрез пълномощника си по делото взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но не по изложените в нея съображения. С обжалваното решение съдът е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, предявеният от Георги Тодоров от Затвора Плевен иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за заплащане на обезщетение за причинени вреди в размер на 25 000 лв., произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора Плевен, претърпени в процеса на изтърпяване на наказанието. За да постанови този резултат съдът е приел, че не е доказано по делото наличие на незаконосъобразно действие или бездействие от страна на органи на ответника, както и наличие на конкретни и обективно настъпили обстоятелства, които да са пряка и непосредствена последица от увреждането, основаващи претендираните вреди. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК за допустимостта на съдебното решение съдът следи и служебно, обжалваното решение е недопустимо като постановено при нередовно упражнено право на иск и следва да бъде обезсилено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, по следните съображения: Георги Тодоров е сезирал административния съд с искова молба намираща своето правно основание в чл. 203, ал. 1 от АПК вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ която съставлява кратко описание на условията, като помещения в които е пребивавал и отношение към него, в Затвора Плевен, от постъпването му там до предявяване на иска, при изложено твърдение, че за него възникнал правен интерес за завеждане на дело срещу ответника ГД"ИН", за което предявява иск от 25 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, които вреди следва да са реално причинени и да са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностно лице - чл. 4 от с. з. Следователно за да подлежи на разглеждане предявен иск на това основание, следва да е налице твърдение в исковата молба за причинени вреди, изложение в какво се изразяват същите, от кой незаконосъобразен акт, съответно действие или бездействие произтичат. С исковата молба се индивидуализира предмета на делото - спорното материално субективно право като основание и петитум. Ищецът в случая е сезирал съда с нередовна искова молба. В обстоятелствената и част липсва каквото и да е твърдение за причинени вреди - имуществени или неимуществени, в какво се изразяват, от кой отменен незаконосъобразен акт произтичат или от кое и чие незаконосъобразно действие или бездействие. Липсата на изискуемото се от закона пълно изложение на обстоятелствата на които се основава иска и непълнота на искането отправено до съда лишава последния от възможност за произнасяне при липса на надлежно въведен предмет на делото. Изложените твърдения за конкретни факти не съставляват индивидуализиране на спорния предмет, още повече че същите касаят отделни, различни периоди от изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" в Затвора Плевен от ищеца. Въвеждането на различни основания за присъждане на обезщетение би довело и до отделни претенции, но уточнение в тази насока не е налице в исковата молба, не е сторено и в хода на съдебното производство. Първоинстанционният съд не е указал на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба, произнесъл се по нередовно упражнено право на иск и е постановил недопустим съдебен акт, като е отхвърлил предявен иск за причинени вреди в общ размер от 25 000 лв. Приетото в решението, че с допълнителна молба подробно се излагат фактическите обстоятелства на които се основава иска е несъстоятелно. По изложените в тази молба факти и обстоятелства се съдържат искания за превеждане на ищеца в друг затвор и за назначаване на проверяващи "да видят затвора в какво състояние е в момента". Съдът не е дал отговор дали с нея се пояснява и допълва исковата молба, изменя се основанието на предявен иск или се въвеждат нови основания. При изложеното следва делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав за изпълнение на разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК и отстраняване допуснатите нередовности на исковата молба. Очертаването на предмета на спора чрез посочване на обстоятелствата, на които се основава претенцията и размера на всеки един от предявените искове има правно значение за очертаване на предмета на делото, а впоследствие и за обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението. Поради това допуснатото нарушение е толкова съществено, че има за последица недопустимост на съдебния акт. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,