Решение № 4452 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5531/2011 г.

Решение № 4452 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5531/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Началника на ГКПП - Аерогара София срещу решение № 1146 от 14.03.2011 г., постановено по адм. дело № 3527/2010 г. от Административен съд София-град, с което е отменена негова Заповед рег. № 97 от 9.04.2010 г., с която на Димитър Иванов Илиев е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от девет месеца. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, което счита за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и постанови ново, с което да отхвърли жалбата на Илиев против заповедта. Ответникът - Димитър Иванов Илиев, в представен по делото писмен отговор оспорва касационната жалба, която счита за неоснователна и моли решението на първоинстанционният съд да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил Заповед рег. № 97 от 9.04.2010 г. на Началника на ГКПП - Аерогара София, с която на Димитър Иванов Илиев е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от девет месеца. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в предвидената от закона форма, от компетентен орган и при спазване на предвидените административнопроизводствени правила. Въз основа на събраните по делото доказателства установил фактическата обстановка, при която е извършено деянието от страна на Илиев, квалифицирано от дисциплинарнонаказващия орган като нарушение на служебната дисциплина и приел, че същото не е съотнесено към съответното дължимо правно поведение, спрямо което да е в отклонение. Освен това приел, че не са посочени конкретни разпоредби, които да са нарушени от Илиев, които да обосновават дадената квалификация на действията му като превишаване на правомощия. Въз основа на това приел, че обжалваната пред него заповед е материално незаконосъобразна и поради наличие на основанията по чл. 146, т. т. 4 и 5 АПК отменил същата. Решението е правилно. Въз основа на събраните доказателства, които са обсъдени подробно от съда, са установени релевантните факти, по които страните не спорят и които са следните: след двукратно предупреждение към пътничка да изхвърли забранена за пренасяне пластмасова бутилка с течност, преди качването си на самолета, тя не го е сторила и след като й е била взета бутилката и хвърлена в контейнер за отпадъци, тя отново я е изровила от тях и чак тогава ответникът по касация я е взел от ръцете й и я е хвърлил. Това поведение на държавния служител, не може да се квалифицира като нарушение на служебната дисциплина. Отделно от това липсва конкретна норма, която да е нарушена в случая. Наведените доводи в касационната жалба за неизпълнение на разпоредбите на чл. 55 и сл. ЗМВР, разпореждащи преди употреба на физическа сила да бъде отправено предупреждение, което съответно да не е изпълнено са неоснователни, предвид установената фактическа обстановка. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение