Решение № 7883 от 14.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), против решение 6286 от 28.10.2022г. по адм. дело 5531/2022г. по описа на Административен съд София град. Иска, да се отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и да се потвърди решение Ж-120/08.04.2022г. на Комисия за енергийно и водно регулиране. Ответникът - Грийн Пауър БГ ЕООД не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Електроразпределение Юг ЕАД, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на трето отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на разглеждане пред първата съдебна инстанция е било решение Ж-120/08.04.2022г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от Закона за енергетиката и чл. 147, ал. 1 от Наредба 3 за лицензиране дейностите в енергетиката е прекратено производството по подадена жалба с вх. Е-11С-00-44/15.12.2021г. от Грийн Пауър БГ ЕООД срещу Електроразпределение Юг ЕАД. КЕВР е изследвала хронологията и е посочила, че Грийн Пауър БГ ЕООД е подало на 21.10.2021г. искане за проучване за присъединяване на обект ФЕЦ с мощност 2000kw, предвидена за изграждане в ПИ 39030.503.30 в УПИ-VIII, Промишлена зона, гр. Котел към електроразпределителната мрежа на Електроразпределение Юг ЕАД. Електроразпределителното дружество е изпратило писмо до Електроенергиен системен оператор ЕАД за съгласуване на условията за присъединяване. Жалбата отправена до КЕВР е срещу забавена процедура по издаване на становище за условията за присъединяване, т.е. налице е неизпълнение, допуснато от Електроразпределение Юг ЕАД на неговото задължение по чл. 22 ал. 1 от ЗЕ за предоставяне на достъп до разпределителната мрежа в съответствие с лицензионната дейност. За да прекрати производството, КЕВР е приела, че жалбата е неоснователна, тъй като срока по чл. 53, ал. 3 от Наредба 6 от 24 февруари 2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба 6) не е изтекъл, тъй като същият започва да тече от съгласуването на техническите условия от страна на преносната мрежа. С атакуваното решение 6286 от 28.10.2022г. по адм. дело 5531/2022г. по описа на Административен съд София -град, с което е отменено решение Ж-120/08.04.2022г. на Комисия за енергийно и водно регулиране и преписката е изпратена на Комисия за енергийно и водно регулиране за ново произнасяне по жалба с вх. Е-11С-00-44/15.12.2021 г. на Грийн Пауър БГ ЕООД, в съответствие с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона изложени в мотивите на решението, при спазване на сроковете за разглеждане и издаване на решение по реда на Закона за енергетиката и Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Административният съд е разчел предвидените в Наредба 6 срокове и е отчел забавата в действията на електроразпределителното дружество. Отбелязал е, че в решението на КЕВР не са изложени никакви мотиви за действията на ЕСО в периода от получаване на искането за съгласуване до периода на постановяване на решението на КЕВР. Посочил е, че липсва и каквато и да е била установителна дейност налице ли е произнасяне в съгласувателната процедура изобщо. Съдът е приел, че КЕВР не е осъществила проверка на относимите към искането факти и не е оказала дължимата защита на жалбоподателя, съобразно разпоредбата на чл. 35 АПК. Съдът е посочил, че като не е изследвала в пълнота всички относими към спора обстоятелства, а именно налице ли е забавяне и на какво се дължи то, респ. следва ли да бъдат дадени указания, съобразно хипотезата на чл. 22, ал. 5 от ЗЕ, КЕВР е допуснала съществено нарушение на производствените правила. По същество настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно и не са допуснати твърдените от касатора нарушения при неговото постановяване. Неоснователни са доводите на касатора, че не е допуснато нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Последната разпоредбата визира задължение в административния акт да бъдат изложени фактическите и правни основания, които обуславят издаването му. В случая, в оспореното решение липсва ясно и точно изложение на приетите за установени фактически обстоятелства, без да изследва на какво се дължи забавянето в периода от 21.10.2021г. (когато е подадено искането за проучване условията за присъединяване) до 07.01.2022г. (когато Електроразпределение Юг"ЕАД е изпратило искането за становище до ЕСО). От данните по делото се установява, че до подаване на първоинстанционната жалба до АССГ е налице неизпълнение на задължение, допуснато от Електроразпределение Юг ЕАД. Неизпълнението не може да се асоциира и с мълчалив отказ постановен от мрежовия оператор. Последният съгласно чл. 55 от Наредба 6, може мотивирано да откаже да присъедини електрическа централа към съответната електрическа мрежа при техническа невъзможност при съединяването да се осъществи в заявения срок за въвеждане на централата в експлоатация. Изрично текстът от наредбата предвижда мотивиран отказ, какъвто не е налице. Вместо съображения по спорните въпроси, повдигнати от страните в административното производство, обжалваното пред съда решение на КЕВР съдържа цитати от нормативни актове, без да е извършен анализ какво е приложението им за повдигнатия пред КЕВР спор. Правилно съдът е приел, че мотиви не се съдържат в решението, не могат да бъдат установи съображенията на КЕВР, подкрепени с данни обективиращи вместването на Електроразпределение Юг ЕАД в предвидените в наредбата срокове. Допуснатите нарушения в административното производство препятстват възможността за осъществяване на контрол за законосъобразност и от мотивите не може да се установи действителната воля на компетентния административен орган, поради което изводите на решаващия съд са правилни. Съдът правилно е приел, че е налице съществено нарушение при постановяване на административния акт, като не е установил факти и обстоятелства относими към процесната преписка. С касационната жалба не са посочени други твърдения за нарушение, които да обуславят отменителни основания по чл. 209 от АПК, поради което настоящият съдебен състав приема, че правилно съдът е отменил решението на КЕВР и е дал задължителни указания по тълкуването и прилагането на закон. Така мотивиран съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски за касационната инстанция не се дължат на касатора, както и на ответниците, поради липсата на процесуална активност. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение