Решение № 4554 от 16.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5961/2018 г.

Решение № 4554 от 16.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5961/2018 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" – Аерогари при Главна дирекция "Гранична полиция" – МВР, чрез пълномощника юрисконсулт Г. Машев срещу решение № 1524 от 08 март 2018 г., постановено по адм. дело № 10814/2017 г., по описа на Административен съд София – град, с което е изменена заповед рег. № 4064 з-731 от 08 септември 2017 г. на заместник – директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" – Аерогари като е намален срока на дисциплинарното наказание от 1 (една) година на 6 (шест) месеца. В касационната жалба се излагат оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт като вместо него съдът постанови решение по същество на спора. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, с оглед депозирания списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, а на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК се изразява становище за прекомерност на заявеното адвокатско възнаграждение от страна на ответника по касация. Ответникът – Я. Р. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е постановено след надлежно сезиране на съда с жалба против индивидуален административен акт от лице, за което същият има неблагоприятни последици, при което същото е валидно и допустимо. Производството пред Административен съд София – град е образувано въз основа на жалба на Я. Р. срещу заповед рег. № 4064 з-731 от 08 септември 2017 г. на заместник – директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" – Аерогари. С нея на същия, в качеството му на държавен служител – началник I степен на Гранично полицейско управление – София към Регионална дирекция "Гранична полиция" – Аерогари при Главна дирекция "Гранична полиция" – МВР, на основание чл. 204, т. 4 от ЗМВР, чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. последно от същия закон, чл. 197, ал. 3, т. 2, във връзка с чл. 1, т. 3 от посочения и чл. 200, ал. 1, т. 6 и т. 11 от ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 1 (една) година, считано от датата на връчване на заповедта. Прието е, че са извършени две дисциплинарни нарушения-неизпълнение на служебните задължения и неупражняване на контрол над подчинение служители. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност на оспорения пред него административен акт е приел, че заповедта е постановена от компетентен орган, съгласно чл. 204, т. 4 от ЗМВР, във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 1- т. 3 от същия (заповед № 8121з-140 от 24 януари 2017 г. относно утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР), тъй като наложеното наказание в наложено, на основание чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, от лице на ръководна длъжност. Също така актът съдържа изискуемите по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити, съобразен е и с разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР и чл. 197, ал. 3, т. 2 от ЗМВР. При извършена проверка на основание чл. 168, ал 1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът е установил, че оспорената заповед не е изцяло в съответствие с материалноправните разпоредби, но е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и е в съответствие с целта на закона. Достигнал е до извод за незаконосъобразност на административния акт за налагане на дисциплинарното наказание "порицание", в частта за наложения срок, поради което съдът е изменил заповедта, в тази част като го е намалил от 1 (една) година на 6 (шест) месеца. Мотивирал се е с частично изпълнение на разпореждането от страна на Я. Р., поради което е постановил обжалвания краен резултат. Решението е неправилно. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, инстанцията по същество правилно е установила фактическата обстановка по спора, но незаконосъобразни са изводите й за частично нарушение на материалния закон при издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 1 (една) година на Я. Р. като го е намалил на 6 (шест) месеца. С оглед установените факти по спора, по които страните не спорят и от мотивите на съда, относими към тях, безспорно е установено, че са налице две отделни дисциплинарни нарушения, вменени на държавния служител, а именно: не е създал организация за правилното и точно изпълнение на заповед № 4064 з-223 от 11 март 2015 г. на директора на РДГП – Аерогари, в резултат, на което за периода от 31 май 2016 г. до 31 май 2017 г. комисарят не е издал заповеди, с които да бъдат определяни комисии за преглед на записи от камерите, инсталирани на автоматизираните работни места на ГКПП с цел установяване признаци на корупционно поведение. Дисциплинарно наказващият орган е посочил същото като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. последно от ЗМВР, във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. второ от същия закон, за което законодателят е предвидил, на основание чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 (шест) месеца до 1 (една) година. Другото нарушение е, че не е упражнил контрол над подчинен служител (началник на ГКПП – Аерогара София) по изпълнение на разпореждане № 4064 р-9570 от 14 октомври 2015 г. на директора на РДГП – Аерогари, в резултат, на което е допуснал неизпълнение на цитираното разпореждане, по отношение на т. 1 от същото, за осъществяване на ротация на служителите между отделните смени на ГКПП – Аерогара София. То е обосновано като нарушение на служебната дисциплина, по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. последно от ЗМВР, във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 6 от посочения нормативен акт, за което, на основание чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР е предвидено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 (шест) месеца до 1 (една) година. На служителя е наложено наказание "порицание" за срок от 1 (една) година. Настоящият съдебен състав счита за основателни оплакванията, изложени в касационната жалба, касаещи нарушение на материалния закон от първоинстанционния съд. Предвид факта, че както инстанцията по същество, така и дисциплинарно наказващият орган приемат, че с деянието, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя са осъществени две нарушения на служебната дисциплина - неупражняване контрол над подчинени – по арг. на чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗМВР и неизпълнение на служебните задължения – по арг. на чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. второ от ЗМВР, следва да се приложи правилото на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР (нова – ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14 октомври 2016 г.). Според съдържанието на цитираната разпоредба за наказващият орган, след като е определил наказание за всяко нарушение, са налице две хипотези при осъществяване на дисциплинарната си власт: по-тежкото от определените, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания или едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушението са предвидени еднакви по вид наказания. Разглежданият случай попада във втората презумпция на ал. 3 от чл. 197 на ЗМВР, тъй като и за двете деяния, на основание чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, е предвидено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 (шест) месеца до 1 (една) година. Първостепенният съд е установил неправилност относно приложението на материалния закон с оглед на чл. 197, ал. 3, т. 2 от ЗМВР, поради което е намалил срока на наложеното наказание от 1 (една) година на 6 (шест) месеца. Въведената с чл. 197, ал. 3, т. 2 от ЗМВР процедура предвижда задължение да се определи едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, поради което инстанцията по същество неправилно е тълкувала и приложила цитираната хипотеза. В заповедта, предмет на съдебен контрол, административно наказващият орган е направил ясно разграничение между двете нарушения като ги е индивидуализирал и мотивирал поотделно, и наложеното дисциплинарно наказание "порицание" е наложено в максималния едногодишен срок, поради което изводът на съда за изменение на срока като е намален на 6 (шест) месеца е незаконосъобразен. Следователно, релевираните касационни основания за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт са основателни и решението следва да се отмени с оглед на чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК, а вместо него съдът постанови друго, с което да отхвърли предявеното оспорване от страна Я. Р. срещу заповед рег. № 4064 з-731 от 08 септември 2017 г. на заместник – директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" – Аерогари. Предвид изхода на спора, претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, с оглед депозирания списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, в размер на 960, 00 лв. (деветстотин и шестдесет лева) следва бъде уважено, а посочената сума да се възложи в тежест на ответника – Я. Р. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,