Решение № 13328 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 662/2011 г.

Решение № 13328 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 662/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от ЕТ "Нефес - Нуршен Акиф" от гр. Русе и от изп. длъжността директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна при ЦУ на НАП. Касаторът ЕТ "Нефес - Нуршен Акиф" обжалва решение № 2298/8.11.2010 г., постановено по адм. дело № 636/2010 г. по описа на Административен съд - Варна, в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 180900757/04.12.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Русе, потвърден с решение № 45/08.02.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" Варна, в частта, в която са определени задължения за ДДС за периода м. 01.2008 г. в размер на 7191,75 лв., за м. 09.2008 г. в размер на 10 520,13 лв. и м. 12.2008 г. в размер на 4200 лв., ведно с дължимите лихви. Развива доводи в касационната жалба за нарушение на материалния и процесуалния закони - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска решението да бъде отменено в обжалваната част като вместо него по същество се постанови друго, с което да се отмени изцяло ревизионния акт. Претендира присъждане на съдебни разноски и за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна - не взема становище по нея. Касаторът Директор на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна обжалва решение № 2298/8.11.2010 г., постановено по адм. дело № 636/2010 г. по описа на Административен съд - Варна, в частта, в която е отменен РА № 180900757/04.12.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Русе, потвърден с решение № 45/8.02.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" Варна, в частта, в която са определени задължения за ДДС в размер на 2089,19 лв., ведно с прилежащите лихви за периода м. 01.2008 г. Излага оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост по подробно изложени в жалбата съображения. Иска решението да бъде отменено в обжалваната част като вместо него по същество се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло жалбата срещу ревизионния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба - ЕТ "Нефес - Нуршен Акиф" - излага становище за неоснователността й. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на ЕТ "Нефес - Нуршен Акиф" и за основателност на касационната жалба на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в тях отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационните жалби са допустими като подадени в срок и от надлежни страни. Касационната жалба на ЕТ "Нефес - Нуршен Акиф" е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил РА № 180900757/4.12.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Русе, потвърден с решение № 45/08.02.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" Варна. В тежест на ревизираното лице са установени задължения за ДДС за данъчен период м. 01.08., 09.08 г. и 12.08 г. в общ размер от 24 001,07 лв. и 3457,01 лв. лихви. Задълженията са определени на различни основания. За д. п. м. 01. и 09.2008 г. част от задълженията произтичат от установени от приходните органи липси на стоки - на стойност 35 958,76 лв. за м. 01.08 г. и на стойност 48 217,67 лв. за м. 09.08 г. На основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС и предвид констатираните липси на придобити от него стоки, за които регистрираното по ЗДДС лице е приспаднало данъчен кредит, е начислен дължим ДДС в размер на приспаднатия данъчен кредит - съответно за периодите 7191,75 лв. и 9643,53 лв. Липсите са установени въз основа на извършени проверки на наличностите на стоки в склада на търговеца, за което са съставени протоколи от 12.09.2008 г. и 07.10.2008 г. и сравняване на установените наличности с данните по последния изготвен инвентаризационен опис към 31.12.2007 г. и справка за начално състояние, налични към 01.01.2008 г. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че актовете са издадени в съответствие с разпоредбите на ДОПК по процедура, били установени при ревизията липси за посочения данъчен период при съпоставяне на счетоводните данни и фактически установената наличност, за липсващите стоки бил ползван данъчен кредит, поради което правилно органите по приходите са приложили разпоредбата на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС. Съдът е приел, че оспорените пред него актове са издадени в надлежната форма, при спазване на процесуалните правила и от компетентни органи. Тези изводи на съда са обосновани и не са предмет на касационно оплакване. С оглед наличие на предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 79, ал. 3 ЗДДС съдът е приел, че спорно между страните е установяването на липси и процедурата по която са установени тези липси. Както правилно са приели данъчните органи и впоследствие съда, "липса" се установява чрез инвентаризация, проведена по реда на ЗСч. Съгласно § 1, т. 10 ПЗР ЗСч инвентаризацията е процес на фактическа проверка на натуралните и стойностните параметри на активите и пасивите на предприятието към точно определена дата, съпоставяне на получените резултати със счетоводните данни и установяване на евентуални разлики. Въз основа на събраните доказателства - писмени и гласни, както и въз основа на заключението на съдебно-счетоводна експертиза съдът е направил обоснован извод, че инвентаризацията е проведена надлежно и при участие на ревизираното лице и негови служители и е документирана в редовно съставени протоколи за извършена проверка. Инвентаризацията е проведена в обекта на търговеца, деклариран изрично от него като единствен стопанисван търговски обект. При извършване на проверката на наличности, чрез ръчно преброяване, е било извършено отделяне на стоките, съхранявани в същия склад и принадлежащи на друг търговец. В резултат на проведената инвентаризация е констатирана липса на стоки, съответстващи като количество и стойност на тези по обжалвания РА, за които стоки е установено задължение за заплащане на ДДС. Изводите на съда са обосновани. При условията на главно и пълно доказване приходните органи са установили наличието на липси. Протокола за проверка на наличности и инвентаризационния опис към 31.12.2007 г. са документи, ползващи се с формална и материална доказателствена сила, която не е оборена. Тези изводи не само не се опровергават от заключението на приетата ССчЕ, както твърди касатора, но всъщност се подкрепят от него, тъй като е установено редовно счетоводно записване за придобиване и отчуждаване на стоки като за част от придобитите стоки липсва, както насрещно отчуждаване, така и фактическа складова наличност. Не е допуснато твърдяното от касатора процесуално нарушение от съда при събиране на гласни доказателства - св. Ботев и Чапкънова. С провеждане на първото по делото съдебно заседание не се преклудира възможността за събиране на доказателства, до момента на приключване на устните състезания по делото. Отсъствието на жалбоподателя и негов представител от съдебното заседание, на което са допуснати и разпитани свидетелите, не е основание да се приеме, че са нарушени процесуалните му права и правото му на защита, тъй като жалбоподателят е бил редовно и своевременно призован. Подадената молба за отлагане на заседанието поради непредставяне на изготвената експертиза в законовия срок не е била основателна, тъй като неспазване на срока за предаване на експертиза е от значение единствено и само за допускане на изслушване на експертизата, но не се отразява на процесуалната възможност за провеждане на редовно съдебно заседание. Изводът на касационния състав е, че касационните оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на решението в частта му относно определените с РА задължения за внасяне на ДДС поради липси за д. п. 01.08 г. и 09.08 г., са неоснователни. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата срещу РА и в частта му, в която са определени задължения за м. 09.2008 г. поради липси на селскостопанска продукция - слънчоглед на стойност 3382,50 лв., за което е дължим ДДС в размер на 676,50 лв., както и предвид невнесен ДДС в размер на 4200 лв. предвид извършена от касатора облагаема доставка - продажба на царевица по данъчна фактура № 499/29.11.2008 г., на стойност 21 000 лв. Установено е пълно, че сделката е осъществена - прехвърлено е правото на собственост върху царевицата, която е получена от купувача "Биомел - Фуражен завод", доставката е отразена в дневник за продажби. Дължимият ДДС не е внесен, каквото задължение е възникнало в тежест на касатора като доставчик. Касаторът не излага конкретни съображения за неправилност на обжалваното от него решение в тези му части. При служебна проверка на съответствието на решението с материалния закон, касационният съд намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на нормативните изисквания. Решението е правилно и следва да се остави в сила и в тази си обжалвана част. Касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ" Варна е неоснователна по следните съображения: С РА са определени задължения за данък добавена стойност на ревизираното лице за д. п. .01.2008 г., възникнали според приходните органи на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 и 3 вр . с чл. 79, ал. 3 ЗДДС - поради промяна на предназначение на активи, за които при придобиването им е приспаднат данъчен кредит, което право не е налице с оглед новото предназначение за дейности, различни от икономическата дейност на лицето, и за представителни цели. От фактическа страна е установено, че за стоки - автомат за кафе на стойност 4499,34 лв. и хладилни шкафове на стойност 5946,59 лв. - е извършено счетоводно прехвърляне, считано от 1.01.2008 г., от сметка 304 "стоки" по сметка 204 "машини и съоръжения, оборудване" и сметка 206 "стопански инвентар". Административният съд е отменил обжалвания РА в тази му част, относно определени задължения за ДДС в размер на 2089,19 лв. и дължими лихви, като е приел, въз основа на събрани гласни доказателства (от св. Цанева), че стоките се използват за целите на извършените от регистрираното лице облагаеми доставки. Приел е за установено, че стоките, макар и заприходени като ДМА, се използват за основната дейност на лицето - търговия, като мостри, за демонстрации при панаири и изложения. Изводите на съда са обосновани и законосъобразни. Съдът е отчел извършеното счетоводно заприходяване и промяната на предназначените на активите от стоки, закупени с цел продажба на ДМА. Правото на данъчен кредит обаче не е налице в изчерпателно посочени хипотези, на две от които се позовават приходните органи - когато промененото предназначение е за дейности, различни от икономическата дейност на лицето или за представителни/развлекателни цели. Въз основа на събраните гласни доказателства е установено, че предназначението и използването на тези активи е за мостри и демонстрации по изложби и панаири. Този фактически извод е обоснован, не се опровергава от което и да е от събраните доказателства по делото. С оглед установеното използване на активите е законосъобразен и направеният от съда правен извод, а именно, че новото предназначение не е за представителни/развлекателни цели, не е и за дейност, различна от икономическата дейност на лицето. В първия случай не само не е налице "представителна цел" по смисъла на легалното понятие, съдържащо се в разпоредбата на чл. 62, ал. 1 ППЗДДС, а обратното - в случая е изпълнена хипотезата на чл. 62, ал. 2, пр. последно ППЗДДС, при която се изключват от понятието "представителни цели" тези мероприятия, които са пряко свързани с представяне или тестване на предлаганите от лицето стоки или услуги в рамките на независимата му икономическа дейност. Представянето на стоки по изложения и панаири, демонстрацията на предлаганите за продажба стоки и тестването им е дейност, която е пряко свързана с търговията, която от своя страна е включена като предмет на дейност на ревизираното лице и представлява негова основна икономическа дейност, което обстоятелство е безспорно. Изводът е, че ползването на посочените по-горе активи като мостри, за демонстрация и тестване не представлява дейност, която да е различна от икономическата дейност на търговеца, а е част от тази дейност. Правото на приспадане на данъчен кредит не е отпаднало, поради което РА в частта, в която е начислен ДДС е незаконосъобразен. Като е достигнал до същия извод първоинстанционният съд е постановил обосновано и законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. С оглед неоснователността и на двете касационни жалби разноски за настоящата инстанция не се присъждат в полза на касаторите. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, осмо отделение,