Решение № 3209 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16192/2009 г.

Решение № 3209 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16192/2009 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по две касационни жалби - от директора на Регионално управление "Социално осигуряване" - Пловдив и и от Атанас Георгиев Стивасарев от гр. Пловдив, срещу решение № 1487 от 16.11.2009 г., постановено по административно дело № 1199/2009 г. на Административен съд - гр. Пловдив. Административният орган оспорва първоинстанционния съдебен акт в частта, с която съдът е оставил без уважение искането му за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Навежда доводи за нарушение на материалния закон - чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК. Моли първоинстанционното решение, в атакуваната му част да бъде отменено и вместо него съдът да постанови друго, с което да осъди оспорващия да заплати на РУ "СО" - Пловдив сторените разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в съответствие с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Касаторът Атанас Георгиев Стивасарев в касационната си жалба релевира доводи за неправилност на обжалваното решение на Пловдивския административен съд в частта му, с която е отхвърлено оспорването срещу решение № 212 от 17.07.2008 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив, с което е отменено разпореждане № 5011284546 от 02.04.2008 г. на ръководител отдел "Пенсии" за отпускане на ЛПОСВ, като с решението е отказано отпускането на поисканата лична пенсия, а преписката е върната на ръководител отдел "Пенсии" за издаване на разпореждане за събиране на изплатени без правно основание пенсии. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на директора на РУ "СО" - гр. Пловдив. Относно касационната жалба на Атанас Георгиев Стивасарев прокурорът при ВАП счита, че е неоснователна. Излага мотивирано заключение, че първоинстанционното решение е обосновано и законосъобразно, а сочените за касационни основания, водещи до отмяната му - неоснователни. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав обсъди направените оплаквания и в двете касационни жалби, и събраните писмени доказателства, като прецени валидността, допустимостта и съответствието на оспореното решение с материалния закон в съответствие с чл. 218, ал. 2 от АПК, намира следното: Касационната жалба - на директора на РУ "СО" - Пловдив е подадена в 14-дневния преклузивен срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество се явява основателна. Касационната жалба, подадена от Атанас Георгиев Стивасарев, също е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима, но по същество се явява неоснователна. С решение № 212 от 17.07.2008 г. директорът на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Пловдив е отменил разпореждане по чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), с което на касационния жалбоподател е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е решил въпроса по същество като е отказал да отпусне такава пенсия и е върнал преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО с указание да издаде разпореждане по чл. 98, ал. 2 КСО за събиране на изплатената без правно основание според него пенсия за времето от 01.12.2007 г. до 31.07.2008 г. За да постанови този резултат директорът на РУСО е приел, че: Атанас Георгиев Стивасарев със заявление вх. № 71603 от 12.12.2007 г. е направил искане да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО и наред с останалите документи е представил и декларация по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина, с която е заявил, че преустановява трудовата си дейност от 01.12.2007 г. С разпореждане от 02.04.2008 г. му е отпусната исканата пенсия от същата дата - 01.12.2007 г. С жалба от 17.06.2008 г. Стивасарев е поискал да бъде преразгледан размера на отпуснатата му пенсия като се вземе предвид осигурителния му доход след довнасяне на осигурителните вноски за 2007 г. по годишната данъчна декларация. Така било установено, че той е внесъл осигурителни вноски за цялата 2007 г. и е със заверен осигурителен стаж за всичките 12 месеца на 2007 г., без данни за прекъсване на осигуряването, защото е възобновил осигуряването си, считано от 01.12.2007 г., с декларация по чл. 1, ал. 2 от цитираната по-горе наредба, подадена до ТД на НАП. В резултат на тази декларация и внесените осигурителни вноски за 12-те месеци на 2007 г. Атанас Георгиев Стивасарев е с непрекъснато осигуряване за 2007 г., вкл. и за м. декември, поради което неправилно в нарушение на чл. 94, ал. 1 КСО с отмененото от директора разпореждане му е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 01.12.2007 г.. С посоченото по-горе решение Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на Атанас Георгиев Стивасарев срещу това решение на директора на РУСО. За да постанови този резултат съдът е възприел изцяло становището, изложено от директора на РУСО, вкл. и релевантния факт, че с декларация по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина Атанас Георгиев Стивасарев е възобновил трудовата си дейност, за която се самоосигурява, считано от 01.12.2007 г. и поради това няма изискуемото по чл. 94, ал. 1 КСО прекратяване на осигуряването поне за един ден. Това решение е постановено при повторното разглеждане на делото от друг състав на първоинстанционния съд при спазване на указанията на Върховния административен съд, направени с отменителното решение № 9146 от 08.07.2009 г. по адм. дело № 4166/2009 г. От приетите като доказателства по делото заверени копия на всички подадени от жалбоподателя декларации за периода 01.01.2007 г. до 31.08.2009 г. се установява, че на 23.04.2008 г. Атанас Георгиев Стивасарев е подал до ТД на НАП-Пловдив декларация по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧ), с която заявил възобновяване на осигуряването си с оглед извършена дейност като едноличен търговец, считано от 01.12.2007 г., т. е. от датата на прекратяване на трудовата дейност, за която се самоосигурява, по предходната декларация от 06.12.2007 г.. Въз основа на преценката на доказателствата съдът е направил обоснован извод, че към момента на произнасяне на административния орган с решение от 17.07.2008 г. не са налице предпоставките по чл. 94, ал. 1 от КСО, който изисква освен навършена възраст и наличие на осигурителен стаж, и прекратяване на осигуряването. Това правнорелевантно обстоятелство - прекратяването не е било налице, както към 1.12.2007 г., така и към 17.07.2008 г. /произнасяне от р-л ТП на НОИ/. В заявлението за отпускане на пенсия е декларирано, че не се осигурява от 1.12.2007 г.. Същевременно е установено, че са внасяни осигурителни вноски към 17.07.2008 г., което сочи, че лицето се е осигурявало и не е налице второто изискване по чл. 94 от КСО. Декларацията от 18.07.2008 г., че ще се осигурява от 15.12.2007 г. не води до извод, че осигурителното правоотношение е било прекратено и впоследствие с декларацията възобновено, тъй като са внасяни осигурителни вноски за целия период, вкл. цялата 2007 г. Неоснователни са доводите, че е нарушен материалния закон. Правилно и обосновано съдът е направил извод, че не е налице прекратяване на осигуряването към момента на отпускане на пенсия /вкл. произнасянето на административния орган/. По изложените съображения касационният съдебен състав намира, че решението на Административен съд - Пловдив в обжалваната от Атанас Георгиев Стивасарев част е правилно, като постановено при спазване на материалния закон и на съдопроизводствените правила и следва да бъде оставено в сила. По касационната жалбата на РУСО - Пловдив Административнопроцесуалният кодекс в чл. 143, ал. 3 и ал. 4 регламентира отговорността за разноски в съдебно-административното производство. При спазване на цитираните разпоредби, когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички по делото разноски, включително и минималното възнаграждение за един адвокат, съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. Жалбоподателят в настоящото касационно производство и съответно ответник пред първата инстанция е представляван от юрисконсулт. Условие за настъпване на последицата от ангажиране на отговорността за разноските, освен изходът на делото, е страната да е направила своевременно искане за това до съда. При настоящия изход на развилото се съдебно-административно производство тези предпоставки са налице. Производството пред Административен съд - гр. Пловдив е приключило с решение в полза на административния орган и процесуалният му представител е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение до приключване на устните състезания пред инстанцията по същество. На основание препращащата правна норма на чл. 144 от АПК, субсидиарно приложение намира разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, съгласно която в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. По смисъла на чл. 33, ал. 2 от КСО, Националният осигурителен институт е юридическо лице и в случая намира приложение цитираната по-горе норма от ГПК. Юрисконсултът или друг служител с юридическо образование от процесното учреждение, е представител по пълномощие /вж. чл. 32, т. 3 от ГПК/ и неговият правен статут е равнопоставен с този на адвоката. В случая правоотношението между юридическото лице и юрисконсулта /служебно или трудово/ е неотносимо към правото на присъждане на разноски. Съдът присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на юрисконсулта, а в полза на представляваното от него юридическо лице. Следователно в административното производство се дължат разноски съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК. За да остави без уважение искането на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, първоинстанционният съд е достигнал до извода, че лицето, представлявало учреждението в съдебно-административния спор е в трудови правоотношения със същото и за положения от него труд получава ежемесечно възнаграждение, поради което не следва да му се присъждат претендираните разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Изложеният аргумент от Административен съд - гр. Пловдив не се споделя от настоящата касационна инстанция, а напротив, следва да се присъди адвокатско възнаграждение на юрисконсулта, представлявал РУСО - Пловдив. Ето защо, наведените оплаквания, от административния орган в касационната жалба, се явяват основателни. Оспореното решение в частта му за разноските следва да бъде отменено и вместо това на осн. чл. 36, ал. 2 и ал. 3 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, препращаща към чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от същата Наредба следва да се определи предвиденото от законодателя минимално възнаграждение, възлизащо на 150, 00 /сто и петдесет/ лева. Това налага дължимата сума да бъде възложена в тежест на Атанас Георгиев Стивасарев от град Пловдив. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 от АПК, Върховният административен съд-шесто отделение,